Крепостта Перистера се намира на север от град Пещера. Името на крепостта произхожда от гръцки и означава „гълъб“. Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена, според археолозите е датирана към 4 век, като е съществувала поне до 7 век включително. Археолозите смятат, че на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.

История Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера („гълъб“, „гълъбово място“) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Ив. Ст. Попов, С. Попчев, Й. Ангелчов, Б. Пиринчев – Страници из миналото на град Пещера (Сборник), София, 1973 г. За произхода на името на крепостта е съхранена следната легенда: „Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби.“ Във връзка с това, трябва да се спомене, че гълъбът е знакът на Христос. Много е вероятно другото име на крепостта (Св. Петка) и името на хълма да е дошло от запазеното в народната памет име на църква „Света Петка“, чиито развалини стояли на възвишението от незапомнени времена.

За останките от крепостта пръв съобщава Стефан Захариев в книгата си „Географско – историко – статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. По-късно тя се споменава и в пътеписите на Константин Иречек (1883 г.).

Първите археологически проучвания на хълма са проведени през 1954 г., а през 1958 и 1972 г., под ръководството на Цветана Гиздова, са направени частични разкопки, предимно сондажи, вследствие на които паметникът е обявен за римски кастел. Резултатите не са публикувани. Редовни – системни археологически разкопки на крепостта са извършени през 2007 г., 2010 г. и 2011 г. Ръководител на обекта е археологът доц. д-р Бони Петрунова, по това време – ръководител на секцията за средновековна археология – зам.-директор на Националния археологически институт с музей към БАН.

Разкритията при археологическото проучване се оказват доста добри и ценни, дори учудващи и е взето решение, вече обявеният паметник на културата, да се възстанови по проект – „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера“, разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера“. Проектът е реализиран до началото 2014 г. от община Пещера, като е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ – 2007 – 2013 г.

Проектът за „Перистера“ включва частична реставрация на цитаделата и крепостните стени, които са „запечатани“, за да се запазят от климатичните промени. Южната кула е превърната в триетажен музей, а музеят на открито е разположен от северната страна. Посетителите ще могат да запалят свещ в двете църкви – „Св. Петка“ и „Св. Четиридесет мъченици“, съществували още в Средновековието, а и по-рано. Предвижда се намиращи се от запад сгради на бивши казарми да бъдат адаптирани като хотели, ресторанти, магазини, културно-информационен център и всичко друго, нужно за една модерна туристическа инфраструктура. В двора на някогашния военен обект в подножието на хълма ще има алея на старите занаяти, съществували в Пещера. Планувано е и крепостта да бъде осветена с ефектно нощно осветление, така че да се вижда отдалеч.

Исторически данни и проучване Археологическото проучване е позволило да се изясни почти изцяло историята на хълма Света Петка. В най-високата част на възвишението са групирани камъни с различна големина, от които един е с формата на гълъб. Този факт дава основание да се предположи, че мястото е било известно като свято още на траките, които са го превърнали в светилище.

По-късно, през римската епоха, когато в близост е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море, е бил изграден кастел. Това е първият период от историята на крепостта и обхваща времето от II до началото на III век. Вторият (късноримският) период е засвидетелстван от четири монети, сечени по времето на императорите: Диоклециан (284 – 305), Константин I Велики (324 – 337) и Юлиан (360 – 363). Може да се предположи, че първото разрушение на укреплението е станало по време на Втората готска война през 376 г., при император Валент и най-вече след неговото поражение при Хадрианопол на 9 август 379 г. Най-добре е засвидетелстван третият период от съществуването на крепостта. След 150-годишно прекъсване живота на укреплението и близкото селище се възражда в началото на VI век. Свидетелство за това са грандиозното строителство, две колективни монетни находки (едната е златна) и множеството други материали. След опустошителните варварски нападения през 528 – 529 г. и катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г., след като през четвъртото и петото столетие Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа. Загубата на провинциите е стресиращ предвестник на надвисналата заплаха от север.

Мощното контранастъпление през 551 г. води до пълно възстановяване на границите на империята. Като резултат започва мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най-вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина с Беломорието, от зачестилите нападения. Тогава, вероятно при мащабното строителство по времето на император Юстиниан I Велики (527 – 565), крепостта на хълма Св. Петка е преизградена и преустроена, като две от кулите са обновени и от правоъгълни стават с формата на еднокорабни църкви. Така, освен с функционално предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението. В тях войниците, преди да тръгнат в битки, са се молили, а благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля.

Анализът на данните и откритите на крепостта монети категорично определят годините, в които управлява Юстиниан II (565 – 578 г.), като време на най-голям икономически просперитет на селището – крепостта „Перистера“. Напълно идентична ситуация е отразена и в монетния материал от ранно-византийските укрепления в Тракия и Илирия. Последвалите събития, масирани аварски и славянски набези и ответните удари на византийската армия, превръщат територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни действия през последните две десетилетия на VI и началото на VII век. Множество от селищните центрове престават да съществуват. Намерените тук последни отсечени монети на император Тиберий II Константин (578 – 582) очертават края на съществуването на крепостта Света Петка. Краят на обитаването на ранновизантийското укрепено селище край Пещера има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар. Като доказателство служи и едно сведение на летописецът Йоан Ефески: „...На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетия славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ Описаните събития в хрониката се отнасят за 582 г.

Открити в северната част на крепостта „Перистера“ фрагменти от средновековна керамика и монети от XIII в. доказват, че укреплението е имало четвърти период на съществуване. През средновековието тя отново е била възродена, но частично, върху част от късноантичното фортификационно съоръжение.

Вероятно крепостта на хълма Св. Петка е била унищожена при османското нашествие в края на XIV в. Но селището в подножието ѝ продължило да съществува и след това. Наличните данни сочат, че населението му упражнявало рудодобив и металодобив и през османското владичество, като „един самоков и три ливници работели до 1850 г.“. Освен това, при оформянето на парк около възстановената крепост (цялото това пространство не е проучено), работниците се натъкнали на останки, което подсказва, че надолу под нея има цял един град от няколко полиса, в който са живели търговците, майсторите и т. нат. За просперитета и културното ниво на този град разбираме от описанията на Стефан Захариев, който пише: „..имало 10 черкови повечето с кубета, на които имената селяните знаят коя на кой светия е била посветена и ги наричат оброчища, но най-пространна и най-великолепна е била Св. Петка...“. Тук става въпрос за старинната църква на хълма Света Петка, построена (преустроена) през средновековието върху една от кулите-църкви, и чиито стени все още стърчали до към средата на XIX в. Дотогава видимо просъществували последните остатъци от някогашната „Перистера“ – крепостта на гълъбите.Петрунова, Б., Павлов, Д., Василева, Е. Крепостта „Перистера“ на хълма Света Петка в град Пещера. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, София, 2011 г., 464 – 487.

Архитектура Крепостта „Перистера“ заема целия хълм „Св. Петка“ и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. За сега са изяснени и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта.

Укрепената площ на крепостта е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 м и широчина на крепостта 37 м. Денивелация от ЮЗ на СИ е 5 м, а най-висока точка на крепостта е на 494.6 м. Крепостните стени, които са с дължина 253 м, ограждат пространство от 2895 m². Те са градени от големи ломени камъни споени с хоросан, а дебелината им достига до 3 м, което дава основание да се предположи, че стената е била висока поне 14 м. Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60 м. По дължината на крепостната стена има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църквообразни. Последните са изключително интересни. Това са кулите, които охраняват североизточния и югоизточния ъгли на цитаделата. Подобни кули са регистрирани в днешна Сърбия, при ранновизантийското укрепление до Равна, където през VІ век три от кулите са обновени и от правоъгълни стават с формата на еднокорабни църкви. Друго укрепление – Салдум (ІV – VІ век), близо до Дунав – също има една кула с формата на църква. Тя, както при Перистера, е на североизточния ъгъл. Подобни крепости от днешните български земи не са известни.

Интересна е северната порта на цитаделата, която е претърпяла поне две преустройства. Първоначално входът е бил на линията на куртината (крепостната стена), непосредствено до северозападния ъгъл. Вероятно е имало надвратна кула с правоъгълна форма, издадена към юг. По-късно, може би в началото на VІ век, е изградена мощна правоъгълна кула, с дължина запад – изток 11,30 м. На източна крепостна стена, северно от фасадата на югоизточната кула-църква, е оформен друг вход на крепостта.

Северно от южната крепостна стена се очерта плана на югозападната част на укреплението. Между помещенията има улица с ширина около 1.5 – 2 м, която е успоредна на южната крепостна стена. Други улички я пресичат и вървят в посока С–Ю. Регистрирали са общо 27 верижни помещения, разположени по дългите страни на цитаделата.

Съвременната архитектурна реконструкция на укрепителната система на цитаделата на „Перистера“ изцяло се основава на резултатите от археологическо проучване, като се придържа към автентичния вид на късноантичното съоръжение.Петрунова, Б. Крепостта „Света Петка“ в град Пещера. – АОР-и през 2007 г., София, 2008, 550 – 552.

Кулите – църкви Двете кули – църкви са разположени в южния и северния край на източната крепостна стена на крепостта „Перистера“. Подобно уникално съчетание кула – църква за сега няма известно в България и среща аналог само в още две крепости, но те са извън днешните политически граници на страната.

История на църквите