Неокесарийската епархия () е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Неокесария, на турски Никсар. Титлата Митрополит на Неокесария, ипертим и екзарх на Понт Полемониакски от 1936 година е вакантна.

Неокесария Понтийска (, за да се различава от Неокесария Сирийска).Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), p. 939

История Неокесария първоначално носи името Кабира и е столица на Понтийското царство. По-късно римляните го преименуват на Диосполис в 73 година пр. Хр., а Полемон I Понтийски – на Себастия в 35 година пр. Хр. В 64 година римляните му дават името Неакесария. Според традиционния разказ, когато Григорий Чудотворец е ръкоположен за епископ на родния си град около 240 година, в Неокесарий има само 17 християни, а при смъртта му в 270 година – само 17 езичници.

Неокесария става митрополия в 325 година. Тя има 4 епископии в VII век (640) и 10 в XII. След селджукското завоевание на региона в 1075 година броят им постепенно намалява и в XIV век не остава нито една. В XVIII век е създадена нова Неаполска епископия, която в 1889 година става самотоятелна Колонийска митрополия. По време на османското владичество катедрата е преместена в Евдокияс (Токат), а през 1903 година - в Инои (Юне).

Митрополията е разделена на две части. Основната граничи с Черно море на север, с Халдийската, Колонийската и Теодосиуполска (Антиохийска патриаршия) и Амидийската митрополия (Антиохийска патриаршия) на изток, Аданската (Антиохийска патриаршия), Верийската (Антиохийска патриаршия) и Аданската митрополии на юг и Кесарийската и Амасийската митрополия на запад. Гангренската част е бившата Гангренска митрополия, присъединена към Неокесарийската на 19 януари 1630 година. Тя граничи с Черно море на север, Амасийската на изток, Кесарийската и Анкарската на юг и Халкидонската на запад. Други градове в основната част са Фадиса (Фатса), Полемонио (Боламан), Котиора (Орду), Газиура (Турхал), Сагилио (Йълдъзели), Севастия (Сивас), Гарнаки (Гюрюн) и Тефрики (Дивриги). В Гангренската част са Кастамону (Кастамон), Йонополис (Инеболу), Киторос (Джиде), Помпиуполис (Ташкьопрю), Докия (Тосия), Гангра (Чанкъръ), Антониуполис (Черкеш), Теодоруполис (Сафранболу), Маврогонио (Карабук), Партенио (Бартън), Амастрис (Амасра), Дадастана (Деврек), Кратия (Гереде).

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.

Митрополити

+ Име Име Управление Забележка Години Игнатий Ιγνάτιος ноември 1773 – 29 април 1793 от поленински и вардарски е., подал оставка ? – около 1794 Исая Ησαΐας май 1793 – 1801 † от преспански м. ? – 1801 Мелетий I Μελέτιος март 1801 – май 1816 от воденски м., в кесарийски м. ? – 1817 Кирил III Κύριλλος май 1816 – 1850 † ? – 1850 Леонтий Λεόντιος 4 май 1850 - 7 ноември 1864 от назиански т.е. (септември 1848), уволнен, по-късно неокесарийски ? – 1868 Йеротей Ιερόθεος 7 ноември 1864 – 29 август 1868 по-късно неокесарийски м. ? – 1883 Леонтий Λεόντιος 29 август 1868 – 1 ноември 1868 † по-рано неокесарийски ? – 1868 Мелетий II Μελέτιος 18 ноември 1868 - 3 април 1872 от трикийски е., в еноски м. Йеротей Ιερόθεος 3 април 1872 – 25 август 1883 † по-рано неокесарийски м. ? – 1883 Константий Κωνστάντιος 3 септември 1883 - 15 юли 1895 по-рано костурски м., в берски м. 1835 – 1908 Александър Αλέξανδρος 15 юли 1895 - 18 октомври 1903 по-рано пелагонийски м., в солунски м. 1851 – 1928 Амвросий Αμβρόσιος 18 октомври 1903 - 25 април 1911 от пелагонийски м., в кесарийски м. 1854 – 1931 Поликарп Πολύκαρπος 28 април 1911 - 13 октомври 1922 от колонийски м., в ксантийски м. 1864 – 1936 Агатангел Αγαθάγγελος 25 октомври 1922 - 20 март 1924 от филипийски м., в принцовоостровен м. 1864 – 1935 Амвросий Αμβρόσιος 22 март 1924 - 24 октомври 1929 по-рано кесарийски м., в деркоски м. 1854 – 1931 Хрисостом Χρυσόστομος 7 май 1944 - 27 ноември 1976 † на 22 юли 1950 е избран за лероски м., но не приема избора и той е отменен1894 – 1976

Бележки