Филип II Саво́йски, по-късно наречен Безземни (, ; * 5 февруари 1438 или 15 ноември 1443, замъка на Шамбери, Кралство Франция; † 7 ноември 1497, пак там), е 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497), граф на Брес (1465 – 1496), родоначалник на Савоя-Брес – кадетски клон на Савойската династия.
Той е и граф на Боже, Валбон и МонревелДн. местност Божé в град Боже ан Анжу (Baugé-en-Anjoux) в деп. Мен е Лоар, град Валбон (Valbonne) в деп. Прованс-Алпи-Лазурен бряг и село Монревел (Montrevel) в деп. Изер, дн. Франция. (от 26 февруари 1460), граф на Брес и господар на БюжеБюже (Bugey) – географски и исторически район между Лион (дн. Франция) и Женева (дн. Швейцария). (от 1464), губернатор на ГийенДревна провинция Гийен (Guienne) със столица Бордо, дн. Франция. и Лимузен (21 септември 1466), кавалер на Ордена на Златното руно (от 1468), губернатор на Бургундия (до 1471), генерален губернатор на Савойското херцогство (на 10 септември 1471, през 1476 и на 17 март 1482), кавалер на Ордена на Св. Михаил (от 1472), сенешал на Графство Тулуза (през 1472), принц на Пиемонт, принц и постоянен викарий на Свещената Римска империя, върховен принц на Херцогство Аоста, херцог на Аоста, маркграф на Ивреа, маркграф на Суза, маркграф на Жекс,Дн. град Жекс (Gex) в деп. Ен, Франция. маркграф на Италия, граф на Ница, граф на Мориен, граф на Женева, граф на Шабле и граф на Ромон, барон на Фосини,Фосини (Faucigny) е малък френски природен регион и една от шестте исторически провинции на Савоя, разположени в центъра на дн. деп. От Савоа, Франция. барон на Во, господар на Пинероло и Верчели, титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения, венециански патриций (от 1496).
Произход Филип е 7-и син на Лудвиг Савойски (* 1413, † 1465), 2-ри херцог на Савоя, и на съпругата му Анна дьо Лузинян (* 1419, † 1462). Негови дядо и баба по бащина линия са Амадей VIII, 1-ви херцог на Савоя, и Мария Бургундска, дъщеря на херцог Филип II от Бургундия, а по майчина – Янус дьо Лузинян, крал на Кипър, и Шарлота дьо Бурбон. Има десет братя и осем сестри:
Амадей IX Блажени (* 1435 † 1472), 3-ти херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста и Мориен, съпруг на Йоланда дьо Валоа, дъщеря на краля на Франция Шарл VII Мария (* 1436, † 1437) Жан († 1440) Лудвиг (* 1437, † 1482), граф на Женева, крал на Кипър като съпруг на Шарлота дьо Лузинян, дъщеря на краля на Кипър Жан II, и съпруг на Анабела Шотландска, дъщеря на краля на Шотландия Джеймс I Маргарита (* 1439, † 1485), маркграфиня на Монферат като съпруга на Джовани IV, и графиня на Сен Пол и на Соасон като съпруга на Пиер II Люксембургски Жан (* 1440, † 1491), граф на Женева, граф на Фосини, губернатор на Ница, съпруг на Елена Люксембургска и на Магдалена Бретанска Шарлота (* 1441, † 1483), кралица на Франция като съпруга на Луи XI, майка на краля на Франция Шарл VIII и на принцеса Ан дьо Божо Аймон (* 1442, † 1443) Жак (* 1444, † 1445) Агнес (* 1445, † 1508), съпруга на Франсоа I Орлеански-Лонгвил Петър (* 1446, † 1458), абат на базиликата „Сант Андреа“ във Верчели, епископ на Женева, архиепископ на Тарантез Йохан Лудвиг (Жан-Луи) (* 1447, † 1482), църковно лице, администратор на Женевската епархия и администратор на Тарантез Мария (* 1448, † 1475), графиня на Сен Пол и Лини като съпруга на конетабъла Лудвиг Люксембургски-Сен-Пол Бона (* 1449, † 1503), херцогиня на Милано като съпруга на Галеацо Мария Сфорца Жак (* 1450, † 1486), господар на Во, съпруг на племенницата си Мария Люксембургска-Сен-Пол Анна (*/† 1452) Франц (* 1454, † 1490), архиепископ на О и администратор на Женевската митрополия Йоанна (* ок. 1456).
Има и няколко природени братя и сестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография Младежки години и затворничество В младежките си години Филип е обучаван от един от най-известните хуманисти на Пиемонт – Андреа Роланди, от когото научава латински език.
От 1458 до 1460 г. живее в двора на краля на Франция Шарл VII в Тур. По-късно се завръща в Савоя, където, освен че получава пенсия от Църквата на Тарантез,Част от днешна Архиепископия Шамбери, Св. Йоан от Мориен и Тарантез (на латински: Archidioecesis Camberiensis, Maurianensis et Tarantasiensis), която е седалище на Католическата църква във Франция и е подчинена на Архиепархията на Лион. е и губернатор на Верчели с годишна заплата от 2000 флорина.
Понеже е 7-ият син на херцога на Савоя, Филип не може да претендира за титлата на херцог на Савоя. Неговият наследствен дял е Брес – малка провинция на границата с Франция и Бургундия, който обаче получава едва през 1460 г. За Брес претендират и французите, и Савойците. Нямайки възможност да го защитава, той се съгласява да я замени за друга провинция на територията на Пиемонт. След загубата на Брес Филип получава прозвището „Безземни“. Псевдонимът му е даден от историка Пиньон около век след смъртта му, тъй като до късна старост не му е отредена земя като апанаж.
През 1460 г. в Киери, в присъствието на висши сановници, са му дадени земите на Бажè, Валбон и Рьовермон,Съответно дн. градче Баже ла Вил (Bâgé-la-Ville) в деп. Ен, град Валбон (Valbonne) в деп. Алпи-Лазурен бряг и област Рьовермон (Revermont) в деп. Ен, дн. Франция. които, издигнати в графство, са част от Сеньория Брес.Херцог Лудвиг Савойски дава тази инвеститура 4 год. по-рано на първородния си син Амадей IX Савойски и може би поради това Филип получава прякора „Безземни“. Прозвището е непознато за съвременниците му и се разпространява едва от 16 век: в официалните документи, преди да стане херцог Филип, е наричан „Монсиньор на Брес“, Renata Crotti Pasi - Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 47 (1997)
През август 1461 г. Филип като представител на баща си, присъства на коронацията в Реймс на своя девер Луи XI (женен за сестра му Карлота) за крал на Франция и остава в неговия двор. Междувременно кралят, който е успял да наложи своеобразен протекторат над Савойското херцогство, желае да го контролира все повече и назначава за управител канцлера Джакомо ди Валперга.
В началото на 1462 г. Луи XI поверява на Филип командването на сто копиеносеца, които да заведе в Асти за подготовката на поход за окупирането на Генуа. В Асти обаче Филип се споразумява с няколко барона, които с подкрепата на бившия канцлер Антонио ди Романяно и на миланския херцог Франческо Сфорца се опитват да ликвидират френското влияние над Савойското херцогство, да го освободят от силната власт на Валперга и от силното влияние на кипърските царедворци, покровителствани от майка му – херцогиня Анна дьо Лузинян. С шепа въоръжени мъже Филип прекосява Алпите и отива в резиденцията на баща си Лудвиг Савойски в замъка в Тонон, където убива маршал Варакс, залавя канцлера Джакомо ди Валперга, когото чрез изтезания кара да си признае за магьосничество и го оставя да потъне завързан на лодка в Женевското езеро. Опитва се да убеди баща си, ужасен от делата му, че е действал в негов интерес със съгласието на краля на Франция. След първоначален отказ херцогът, благодарение и на застъпничеството на болната си съпруга, се съгласява да прости на непокорния си син и да отстрани кипърците от двора.
Поведението на Филип силно раздразва крал Луи XI. Филип не може вече да разчита на съюзниците си от Швейцарската конфедерация, подставени под икономически натиск от краля, нито на Франческо I Сфорца, комуто краля дава Савона и Генуа. Докато е на път за Орлеан, на 12 април 1464 г. по заповед на краля Филип е пленен във Виерзон и по-късно е затворен в Замъка Лош. Той остава там почти две години и по това време пише стихове за затворничеството си, в които изразява политическите си намерения: да придаде достойнство на народа предвид значението му за щастието на държавата, да накара да възтържествува справедливостта, да се пази от Франция, желаеща да стане „Савойска господарка“.
Граф на Брес и кандидат регент на Савойското херцогство През 1466 г. Филип е освободен заради добро поведение. Той е приет с големи почести във френския кралски двор и е възнаграден с голяма годишна пенсия и с командване на рота копиеносци. Неговият брат – херцогът на Савоя Амадей IX му дава официално Сеньория Брес според бащиното им завещание, а кралят на Франция го назначава за кралски губернатор на Херцогство Бордо, Лимузен, Перигор, Карси, на част от Турен и Арманяк,Съответно дн. град Бордо (Bordeaux); древен административен район на Франция Лимузен (Limousin), Перигор (Périgord) – исторически френски регион, съответстващ на стар окръг, грубо обхващащ дн. френски деп. Дордон; Карси (Quercy) – древна провинция върху варовиковито плато на Кос (Causses du Quercy) и прилежащите долини, разположени в дн. деп. Лот, в северната половина на деп. Тарн е Гарон и в няколко общини в деп. Дордон, Корез и Аверон; село Тюран (Turenne) в деп. Корез; Арманяк (Armagnac) - стар окръг на провинция Гаскон и природен регион, разположен главно на територията на дн. деп. Жерс и източно от деп. Ланд, Франция. което му осигурява големи приходи.
След смъртта на Франческо I Сфорца (1466) враждата между Миланското и Савойското херцогства се възобновява. Савойската херцогиня Йоланда дьо Валоа, след неуспешен опит да привлече брат си Луи XI към каузата, се обръща към бургундския херцог и така се създава савойско-бургундски съюз с антифренски и антинасилнически характер. Филип одобрява това и през септември 1467 г. начело на савойските военни части окупира Романяно Сезия, докато миланският херцог Галеацо Мария Сфорца окупира района на Верчели. На 14 ноември 1467 г. Филип, от името на брат си Амадей IX Савойски, подписва със Сфорца Мирния договор от Геме, с който се слага край на военните действия.
Филип се сближава с херцога на Бургундия Шарл Дръзки, който през пролетта на 1468 г. го прави кавалер на Ордена на Златното руно и генерален губернатор на Бургундия. Филип се надява да разшири територията на Савойското херцогство за сметка на съюзника на френския крал – херцог Джан Галеацо Мария Сфорца. През есента на 1468 г. Филип и военният му контингент помагат на Шарл Дръзки да плени френския крал Луи XI. Впоследствие обаче кралят и Шарл Дръзки се споразумяват, а Филип разочарован се връща в Графство Брес.
Междувременно отношенията с балдъзата му Йоланда дьо Валоа се влошават, понеже тя, освен че го отдалечава от управлението на Савойското херцогство, се сближава и с Краля на Франция. През 1470 г., докато Йоланда е на път от Монмелиан за Шамбери, двамата се срещат, за да изгладят отношенията си, но Йоланда бяга в Гренобъл, поисквайки защита от френския крал и така оставя мъжа си Амадей IX Савойски в ръцете на Филип. Настава тежка политическа криза, в която в херцогството има две управления – едното начело с Йоланда, и другото начело с Филип. Луи XI, подозиращ за тайните ѝ контакти с бургундците, решава да действа като посредник между нея и Филип, като в преговорите участват и Херцогът на Милано и Швейцарската конфедерация. Вследствие на помирението Йоланда дьо Валоа се завръща в Шамбери през август 1471 г., след което се мести във Верчели. Филип освен с нея се сдобрява и с краля на Франция и прекъсва всякакви контакти с Бургундския херцог Шарл Дръзки.
Почти една година по-късно съпругът на Йоланда Амадей IX Савойски умира и тя става регентка на херцогството от името на 7-годишния им син Филиберт I. Филип дълги години оспорва регентството ѝ и с подкрепата на френския крал се опитва да ѝ отнеме властта.
Едва през 1476 г. кралят назначава Филип за губернатор на Пиемонт и Ница, а брат му Йоан Лудвиг – за губернатор на Савоя и на Вале д'Аоста. Той нарежда да арестуват херцогиня Йоланда и да я затворят в замъка Рувър.Шато дьо Рувър (Château de Rouvres) е стар укрепен замък от XII век, чиито руини се намират в градчето Рувър ан Плен (Rouvres-en-Plaine), деп. Кот-д'Ор, Франция. Филип отива в Торино и поема управлението на херцогството, което разтревожва Миланския херцог. Той нахлува в Пиемонт и заплашва Верчели, но е принуден да се оттегли след ултиматум на краля на Франция.