Куно фон Нортхайм/Байхлинген (, * 1050/1060, † 1103) от графския род Нортхайми е граф на Байхлинген.
Той е третият син на Ото Нортхаймски (1020 – 1083), граф на Нортхайм и херцог на Бавария, и съпругата му Рихенза Швабска (1025 – 1083), дъщеря на херцог Ото II от Швабия. Най-големият му брат е Хайнрих Дебели († 1101), маркграф на Фризия.
Куно е през 1075/1076 г. след потушаването на първото въстание на баща му срещу крал Хайнрих IV е заложник при Хайнрих IV.
Около 1087 г. той се жени за вдовицата графиня Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде (* 1055, † 8 юни 1140), дъщеря на графа на Ваймар и Орламюнде и маркграф на Майсен Ото I и Адела Брабантска. Първият съпруг на Кунигунда, волнският княз Ярополк Изяславич, е убит през ноември 1086 г. и тя резидира оттогава в дворец Байхлинген при Кьоледа в Тюрингия. С този брак Куно получава двореца и графство Байхлинген.
Кунигунда и Куно подаряват през 1088/1089 г. бенедиктинския манастир Олдислебен на Унструт.
Куно е убит през 1103 г. от двама негови васали, по-късните графове Елгер фон Илфелд и Христиан фон Ротенбург.
Деца Куно фон Нортхайм/Байхлинген има с Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде четири дъщери:Kuno von Northeim, fmg.ac Kuno, Graf von Beichlingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com Матилда фон Байхлинген († сл. 1117), омъжена за Хайнрих I († 1122), граф на Цутфен Адела фон Байхлинген († 1117/1123), омъжена първо за Дитрих III, граф на Катленбург († 1106), и втори път за граф Хелперих фон Пльотцкау († 1118), маркграф на Северната марка Лиутгард фон Байхлинген, омъжена 1100/1103 г. за Вилхелм I, граф на Люксембург († 1129/1131) Кунигунда фон Байхлинген († 1117/1118), омъжена първо 1110 г. за Випрехт III, граф на Грой (* ок. 1090; † ок. 27 януари 1116), и втори път 1116/1117 г. за маркграф Диполд III фон Фобург|Диполд III, маркграф на Фобург († 8 април 1146).
Вдовицата на Куно Кунигунда се омъжва през 1110 г. за трети път за граф Випрехт II фон Гройч, маркграф на маркграф на Майсен и на Лужица. Празнуват двойна сватба, понеже нейната дъщеря Кунигунда фон Байхлинген се омъжва за Випрехт III, син на Випрехт II.
Литература Lothar Bechler: Schloß Beichlingen. Visionen trotz Nebel. In: Bruno J. Sobotka: Burgen, Schlösser, Gutshäuser in Thüringen. Theiss, Stuttgart 1995, ISBN 3-8062-1123-X. Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 128, Vol. 6, chart 132, Vol. 8. Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 104. Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 132
Източници
Външни препратки Genealogie-Mittelalter: Kuno von Beichlingen Genealogie-Mittelalter: Kunigunde von Weimar-Orlamuende burgen-und-schloesser.net: Schloss Beichlingen Erfurt-Web.de: Grafen von Beichlingen
Категория:Графове в Германия Категория:Починали през 1103 година