Хуан I Ловец (; * 27 декември 1350; † 19 май 1396) e 15-и крал на Арагон и Валенсия, Сардиния и Корсика (под името Джовани I), граф на Барселона от 1387 г.
Известен като покровител на провансалските трубадури, основава в Барселона подобие на тулузските карнавали на цветятата („jeux floraux“). Народът го мрази заради жестокостта му и лошото му управление.
Произход Син е на краля на Арагон Педро IV Арагонски и на третата му съпруга Елеонора Сицилианска.
Биография
Управление (1387 – 1396)
Наследява баща си след смъртта му през 1387 г. Коронясан е в Сарагоса през 1388 г.KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
Личността на Хуан е пълна противоположност на баща му. Ако Педро е склонен да се бори и интригува,Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana. то синът му предпочита лукса и удоволствието пред военната слава.Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский Неговият идеал за живот е мирът и хармонията; живот, в който той може да се занимава с любимите си занимания лов, литература и изкуство.KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
Държавните дейности не го привличат, а съпругата му Йоланда дьо Бар отговаря за държавните дела. Той решава да направи Арагон център на интелектуалния живот – както 150 години по-рано в южната част на Франция, сега трубадурите да се събират около неговия трон. Отначало успява. В двора на Хуан се тълпят музиканти и певци, които забавляваха краля през вечерните часове. И дните се прекарват в многобройни и скъпи ловни пътешествия.Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский Заради тях арагонецът получава прякора Хуан „Ел Казадор“ (Ловеца).
Започва недоволство в Арагон. През 1388 г. Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Заместник-канцлерът Рамон де Франсия и съдия Доминго Сердан, от името на представителите на Арагон и Майорка, искат реформи за отстраняване от кралския двор скандалните фигури, включително довереното лице на кралицата Кароза де Вилагут. Преговорите продължават няколко месеца и когато Хуан оценява мащаба на заплахата за своето управление, удовлетворява исканията. Довереникът на кралицата е изгонен, а кралят обещава да спазва законите и привилегиите в кралството.Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
Хуан реформира Кортесите на Каталуния със създаването на четвърто съсловие (brazo), което включва дребните благородници или кабалерос.KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
Хуан умира през 1396 г. и не оставя мъжки наследник, затова тронът се предава на брат му Мартин I Арагонски.
Бракове и потомство Жени се два пъти:
∞ 1. 1373 за Мате д’Арманяк († 1378), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк, от която има пет деца:
Хайме Арагонски (Валенсия, 1374])
Хуана Арагонска (1375 – 1407), ∞ 1392 за Матийо дьо Фоа-Беарн, граф на Фоа, който претендира за трона на Арагон след смъртта на Хуан I, от когото няма деца. Хуан Арагонски (Барселона, 1376) Алфонсо Арагонски (1377) Елеонора Арагонска (1378)
2. ∞ 1380 за Йоланда дьо Бар (ок. 1365 – 1431), дъщеря на Роберт I (1344 – 1411) и Мария Френска (1344 – 1404), от която има шест или седем деца: Хайме Арагонски (1382 – 1388) Йоланда Арагонска(1383 – 1443), ∞ 1400 за херцог Луи II Валоа-Анжуйски
Ферднандо Арагонски (1389), херцог на Херона и граф на Сервера Антония Арагонска (1391-1392) Хуана Арагонска (1392-1396) Еленора Арагонска (1393) Педро Арагонски (1394), херцог на Херона и граф на Сервера
Надгробен паметник в манастира Поблет
Източници
Javier Leralta, Apodos reales: historia y leyenda de los motes regios, Madrid, Sílex (Serie Historia), 2008. ISBN 978-84-7737-211-0 Vicente Salas Merino, Genealogía de los reyes de España, Madrid, Visión, 2007. ISBN 978-84-9821-767-4 Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
Категория:Монарси на Арагон Категория:Графове на Барселона Категория:Родени в Перпинян