Бианка Ланча/Ланца, известна и като Бианка д'Аляно и понякога като Беатриче (; * ок. 1200/1210 в Аляно Терме, † ок. 1244/1248, Джоя дел Коле или Монте Сант'Анджело) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на император Фридрих II Хоенщауфен.

Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към Ланча са резултат от предполагаеми хипотези.Aldo A. Settia , Dizionario biografico degli italiani, Vol. LXIII

Произход Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия. Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към алерамическото благородническо семейство Ланча по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'АляноВж. също igttodaro.it , граф на Аляно, граф на Минео и владетел на Патерно, и на Бианка Ланча (дъщеря на пиемонтския маркиз Манфреди I Ланча). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета и е сестра на Манфреди Малета.

Както Ланча, така и Аляно, аристократични гибелински семейства от Пиемонт, сега изместени от властта от възхода на свободните комуни, търсят по-добро положение в Сицилианското кралство на младия Федерико II. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години.

Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (lancifero) на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на Асти, господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия.

Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на Фонди, измислен герой, посочен във фалшива диплома на Робер ГискарC. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 с.. 177-178, и сестра на Галвано Ланча, господар на Броло и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци.

Биография Бианка може би е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в БролоVedasi Italiamedievale.it, Valdemone.com e Borghitalia.it и след това много вероятно в имението на Патерно и може би в това на Джоя дел Коле.

Връщайки се от Палестина, император Фридрих II, искайки да шпионира ходовете на възстановената Ломбардска лига, остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в Аляно. След като се влюбва лудо в нея, той ѝ казва, че е вдовец от Йоланда от Бриен, от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син Манфред, бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От 1225 г. Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II.

Хрониката на Салимбене де Адам споменава за таен брак на Бианка с Фридрих IISalimbene de Adam, Chronica, Monumenta Germaniae Historica-Scriptores XXXII, с. 349, а хронистът Матей Парижки съобщава, че със сигурност след 1247 г.През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, , Enciclopedia fridericiana, Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005)., тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното ѝ легло за спасението на душата и за бъдещето на децата имMatteo Paris, Chronica Majora, Monumenta Germaniae Historica Scriptores XXVIII, с. 360-361.. Фридрих се съгласява на този съюзвъзможност, спомената и в Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà , от stupormundi.it. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфред е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от 1250 г. фигурира сред получателите на Honor Montis Sancti Angeli, традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака ѝ на смъртния ѝ одър няколко месеца по-рано.BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone Тъй като английската императрица Изабела вече е починала (1241 г.), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост Монте Сант'Анджело – Honor Montis Sancti Angeli, включително градовете Виесте и Сипонто, в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на сицилианския крал Гулиелмо II.

Бианка е погребана в църквата на Джоя дел Коле близо до Таранто.

Брак и потомство ∞ 1244 вероятно за император Фридрих II фон Хоенщауфен (* 26 декември 1194, Йези; † 13 декември 1250, Фиорентино ди Пулия), от когото има един син и две дъщери: Констанца (Анна) фон Хоенщауфен (* 1230/1232 † април 1307), ∞ 1244 за никейския император Йоан III Дука Ватаций (* 1192, Димотика, †3 ноември 1254, Невеска), от когото няма деца; Манфред фон Хоенщауфен (* 1232, Веноза; † 26 февруари 1266, Беневенто), от 1258 г. крал на Сицилия; ∞ 1. за Беатрис, дъщеря на Амадей IV, граф на Савоя, от която има една дъщеря 2. за Елена Ангелина Дукина, дъщеря на Михаил II Комнин, деспот на Епир, от която има трима сина и една дъщеря; Виоланта фон Хоенщауфен (* пр. 1233 † сл. лятото 1264), ∞ ок. 1245 за Рикардо Сансеверино (* 1220 † 1267), граф на Казерта, от когото има един син.

В културата Според легендата Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка Монте Сант'Анджело и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта Джоя дел Коле, където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила прелюбодеяние.Centonze

Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в романа на Лаура Манчинели „Очите на императора“ (Gli occhi dell'imperatore). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на Салимбене де Адам, според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г.

Бианка Ланча се споменава в песента Biancalancia на италианския дует RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния миниалбума Biancalancia.

Източници Uwe A. Oster: Die Frauen Kaiser Friedrichs II. Piper Verlag, München 2008. Gesellschaft für staufische Geschichte: Frauen der Staufer. Göppingen 2006. Hubert Houben: Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos. Stuttgart 2008. Natale Ferro: Chi fu Bianca Lancia di Agliano. Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno. Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. Bianca Lancia d'Agliano fra il Piemonte e il Regno di Sicilia, atti del Convegno (Asti-Agliano, 28/29 aprile 1990), a cura di Renato Bordone, Alessandria 1992 Renato Bordone, Bianca Lancia, Enciclopedia fridericiana, Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (2005) Bobò Centonze, Federico II di Svevia e Bianca Lancia da Mazzarino, Salvo Bonfirraro Editore, 2009 Laura Mancinelli, Gli occhi dell'imperatore, Einaudi, Torino, 1993 Renato Russo, Federico II e le donne, Rotas, 2012 Hubert Houben: Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos, Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 Aldo Angelo Settia LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano), Dizionario biografico degli italiani, Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (2004) Renato Bordone, BIANCA LANCIA, в Federiciana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005 Aldo Settia, LANCIA, Bianca, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 63, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004 Le mogli di Federico II, на stupormundi.it Biografia, на ilmonferrato.info Codex Manesse , uni-heidelberg.de Frauen der Staufer

Бележки

Външни препратки Materialsammlung (2011 offline) Bianca Lancia di Agliano , ilmonferrato.info

Категория:Хоенщауфен Категория:Италианска аристокрация Категория:Родени през 13 век Категория:Починали през 13 век