Видинската крепост, позната като Калето (българизиран превод от турски: Крепостта), наричана Девствената крепост, е средновековна градска крепост за защита на Видин, на неговия гарнизон и на замъка цитадела на видинския владетел или управител.

Тя е архитектурен и строителен паметник с национално значение.ДВ, № 85 от 27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата, № 2388 от 9 юни 1969 г.

Общата отбранявана площ е около 7 квадратни километра, включвайки външен град (кв. Варош) и вътрешен град (ок. 1,5 кв. км) – със замък за местния владетел, управленски и жилищни сгради за гарнизона и знатните жители. Крепостни стени с воден ров са ограждали вътрешния град, на чиято територия днес е разположен квартал Калето. Земен вал с воден ров е защитавал външния град.

Крепостна система Състои се от 3 кръга (пояса) за отбрана, изградени и укрепвани постепенно.

Вътрешният кръг се състои от разположената на брега на р. Дунав цитадела Баба Вида, обкръжена с ров, пълнен с вода.

Средният кръг отстои от вътрешния на 500 – 1000 метра откъм сушата. Той включва: каменни крепостни стени – по речния бряг и в дъга по сушата около града; каменни крепостни порти (капии) – общо 13 (вкл. 6 на реката и 7 на сушата); ров с вода – пред стените, широк около 18 m и дълбок 5 – 6 m.

Стените по реката са двойни, за да се пуска вода между тях. Капиите са били съоръжени с подвижни дървени мостове и охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред речните капии е имало кейове, оградени с масивни стени.

Запазени са повечето капии, 2/3 от северната половина от рова с малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създаден парк Рова́“, отделящ стария град (Калето) от по-новите градски части. Главната порта, край централния площад „Бдинци“, е Стамбо̀л капия. Край замъка Баба Вида се намира речната Топ капия. Друга известна порта е Телеграф капия (наименувана по близката турска телеграфо-пощенска станция) в Крайдунавската градина, край която е разположен едноименен ресторант.

Външният кръг отстои от средния на разстояние от около 1 км. Представлява система от земен вал с редути и други фортификационни съоръжения във формата на неправилна дъга. От външната му страна земният вал, подобно на крепостните стени, е бил опасан от ров с вода. Започва при днешния колодрум (някогашната Видбол капия) край реката и завършва при българския терминал на бившата фериботна линия Видин – Калафат на пристанище Видин Север. Днес покрай земния вал откъм града е прокарана улица „Редута“.

История Изграждане Градската крепост на Видин е изградена частично на основите на древноримската крепост Бонония.Римска крепост Бонония (Видин) – местоположение, wikimapia.org

Последната реконструкция на Видинската крепост започва през 1704 г. Тя е проектирана от Гезар Мустафа – австро-унгарски инженер, приел исляма. Построена е от българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас. Окончателно е завършена (без външния вал) през 1735 г.

Земният вал, известен като Редута, е завършен към 1838 г. По-голямата част от него е запазена, но се руши.Времето и войните пощадиха видинския Редут, хората - не

Обсади Видинската градска крепост е наричана от турците Девствената крепост, защото никога не е била завземана със сила.

Около 26 септември сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди атакува старата Видинска крепост. Войската се задържа няколко дни, съсипва предградията, към нея се присъединяват много местни българи, но липсват сведения крепостта да е завладяна от кръстоносците.Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на XIV и първата половина на XV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300

На 8 май 1792 година Осман Пазвантоглу, подкрепян от видински и белградски еничари, безуспешно напада с пехота и артилерия видинската крепост и конака на управителя Изет Ахмед паша.

По време на обсадата от румънски войски на крепостта през Руско-турската война (1877-1878) османското командване счита, че отбраната е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново. Там е подсилена с 3 редута и ложименти. Въпреки ожесточените боеве при Арчар (ноември 1877) и Смърдан, крепостта устоява на обсадата през януари 1878 г. и османците я предават едва след нареждане от султана след сключване на Одринското примиерие.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от Дунав в рова на крепостта. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

За последен път крепостта и градът се отбраняват от обсадата на сръбските войски през юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Обсадата отново е неуспешна.

Източници

Външни препратки Крепостта „Калето“ (подробно описание) – във vidin-online.com Редута (описание) – във vidin-online.com Карта на град Видин – с очертанията на земния вал Тренировка по мотокрос на Редута – видеозапис за земния вал

Категория:Недвижими културни ценности във Видин Категория:България през Средновековието Категория:България под османска власт крепост Категория:Османска архитектура Категория:Крепости във Видин Категория:Основани в Османската империя през 1735 година