Комитатите са административно-териториални единици по времето на Първата българска държава.

Исторически сведения Историческите извори от времето на владетелите Пресиян, Борис I, Симеон I и Петър I (IX – X век) говорят за комитати в България. Става дума за чуждестранни (гръцки, латински, арабски) източници, които може би не използват оригиналното название на областите в България.Сравн. с Петър (дипломат): Титлата В Закон за съдене на хората, правен документ от разглеждания период, се говори за „земи“, а не за „комитати“.Ангелов, 1971, стр. 247 – 248

Българските „комитати“ се споменават в западни хроники от втората половина на IX век, в които се разказва за бунт на болярите от десет комитата срещу княз Борис I, избухнал през 866 г. като реакция срещу покръстването:Единственото познато споменаване на комит или комитат в историческите извори, което може да бъде отнесено до първата половина на IX век, принадлежи на Лъв Граматик (Хронография, ГИБИ, т. V, стр. 156, вж. също Жеков, 2007, стр. 254). Българските управници на завладените отвъд Сава в Панония земи се споменават в Аналите на Айнхард (827 г., Einhardi Annales), като recteurs, а не comites (вж. Василевски, 1971, стр. 48 и ЛИБИ, т. II, стр. 42).Василевски, 1997, стр. 48 – 49ЛИБИ, т. II, стр. 287

Един от историческите извори, споменаващи комити и комитати, е разказът на архиепископ Теофилакт Охридски (живял през XI – XII век) за Петнадесетте тивериополски мъченици.„Martyrium ss. quindecim martyrium qui imperane impio Juliano Apostata Tiberiopoli quae Strumitza Bulgarice dicitur passi sunt“ („Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериопол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Апостат“) Теофилакт описва как българският комит Таридин пренася по нареждане на своя господар (Борис I) мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий) в църквата в средището на областта си Брегалница.Василевски, 1997, стр. 51 – 52 От това и други сведения се извежда предположението, че административната и църковната организация в държавата на княз Борис и наследниците му са тясно свързани, като към задълженията на комитите спадат построяването на школи за свещеници и пренасянето на реликви. Подобно на Таридин постъпва и неговият наследник комит Дристър, който по заповед на цар Симеон I пренася в Брегалнишката църква мощите на струмишките светци Сократ и Теодор.Иванов, 1931, стр. 19 Комит Дристър участва в присъединяването на Егейска Македония към България, което се потвърждава от Наръшкия надпис. Друг известен комит е Домета, който е управител на областта Кутмичевица при Борис I. Освен комитите представители на централната власт през IX – Х век са и тарканите (висши военни). Правораздаването е поверено на съдии, обособени от комитите.

Хипотези

Колко точно на брой са комитатите по времето на Борис е трудно да се определи, но се приема въз основа на споменаването на тази бройка от Лъв Граматик, че те са били десет.Василевски, 1997, стр. 53 Въпросът кога и как са формирани комитатите е също обект на научни дискусии. Предполага се, че те са елемент от централизираната административна уредба, която през IX век окончателно измества от власт местните славянски князе.Историја на македонскиот народ, 2000, стр. 321 – 322, 327 – 328 Канът (впоследствие царят) определя управителите на комитатите (комитите) и чрез тях си осигурява по-голям контрол върху отделните области на държавата. Спорно е при кой владетел става промяната. Известно е, че реформите в управлението на българската държава са започнати от Крум. Теорията на Иван Венедиков, че първият български комитат е с център Средец (днешна София) и е създаден от Крум, е оспорвана. Критиците ѝ се придържат към схващането, че първите комитати са образувани при Омуртаг в северозападните и североизточните български територии в отговор на политическите предизвикателства в тези региони: бунтове на славяните на северозапад и голям брой заселени на североизток византийски пленници.Жеков, 2007, стр. 254

Развитие Никола разпределил военно-административната си организация въз основа на унаследена такава, така: Давид – Охрид; Мойсей – Скопие; Арон – Средец; Самуил – Бдин.

Комитопулите управляват България заедно. Давид ръководи българските територии в Тесалия, негов управленчески център са Костур и Преспа. Вторият брат – Мойсей се организира в Струмица. Неговата цел е да охранява българското Беломорие. Арон – третият брат се намира в Средец, той възпира византийците да не преминат линията Адрианопол—Филипопол—Средец—Ниш—Белград, т.е. за контрола върху Виа Милитарис. Най-малкият брат, Самуил, управлява Бдин, негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток.Д. Ангелов, „Византийски влияния върху средновековна България“, стр. 405 Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи.Ал. Милев, „Гръцките жития на Климент Охридски“, стр. 124

Източници

Категория:Административно деление на Първата българска държава