Варяг () е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на 1-ва Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот в периода 1901 – 1904 г. Участник в сражението при Чемулпо. Своето название новият кораб получава от корветата „Варяг“, влизаща в състава на Атлантическата ескадра на контраадмирал С. С. Лесовский, която посещава САЩ през септември 1863 г.

История Крайцерът е заложен през 1898 г. Строителството се води във Филаделфия на стапелите на фирмата William Cramp and Sons. През 1900 г. корабът е предаден в състава на Военноморския флот на Руската империя и през 1901 г. влиза в строй.

По време на строителството на крайцера един от членовете на екипажа – фелдшера Лев Александров – заявява, че няма отношение към военноморските сили на Руската империя и желае да стане гражданин на САЩ, по-късно Върховният съд на САЩ все пак решава, че в този случай следва да влезе в сила договорът между Руската империя и Съединените американски щати от 1832 г., позволяващ връщането в държавите, участници в договора, на техни поданици (граждани), дезертирали от военни или търговски съдове.Tucker v. Alexandroff

След влизането в състава на флота на Русия „Варяг“ се базира в Порт Артур. Някои изследователи, също и командирът на крайцера Всеволод Фьодорович Руднев утвърждават, че слабата ремонтна база и изначално неудачната конструкция на котлите „Никлос“, а също и съществени дефекти, допуснати при строителството, водят до това, че вече след няколко години служба „Варяг“ не може да постигне скорост над 14 възела, което практически обезсмисля всички негови преимущества.Мельников Р. М. Крейсер Варяг И следствие на това са правени обсъждания за връщане на кораба при строителя му за ремонт. Но на изпитания през есента на 1903 г. „Варяг“ развива скорост, практически равна на показаната на първоначалните изпитания. Котлите „Никлос“ много години изправно работят на канонерската лодка „Храбрий“; броненосецът „Ретвизан“, построен също от фирмата на Ч. Крамп, също няма големи проблеми със същите котли, а в оправдателните отчети на Руднев има много неточности.Чорновил Н. Обзор боя у Чемульпо // АБАКУС

Битката при Чемулпо

От началато на януари 1904 г. крайцерът „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“ се намират в неутралното корейско пристанище Чемулпо на разположение на руското посолство в Сеул; в Чемулпо също има кораби на други страни (Англия, Франция, САЩ и Италия).

На 8 февруари 1904 г. японска ескадра под командването на контраадмирал Сотокити Уриу (2 броненосни крайцера „Асама“ и „Чиода“, 4 бронепалубни крайцера „Нанива“, „Ниитака“, „Такачихо“, „Акаши“; 8 миноносеца) блокира Чемулпо, имайки за цел да прикрива стоварването на десант (около 2 хил. души) и да не допусне намеса на „Варяг“. В същия ден „Кореец“ отплава за Порт Артур, но с излизането си от порта е атакуван от миноносците (по него са изстреляни две торпеда, които не уцелват целта), след което се връща на рейда. Японските кораби успешно стоварват десанта, руските не им пречат.

На 9 февруари капитанът на „Варяг“ Всеволод Руднев получава от Уриу ултиматум: до 12 часа да напусне порта, иначе руските кораби ще бъдат атакувани на рейда. Руднев решава да пробие блокадата с бой и да се насочи към Порт Артур, а в случай на неуспех да взирви корабите. По пладне „Варяг“ и „Кореец“ отплават от Чемулпо. При излизането от порта руските кораби са посрещнати от японската ескадра, заела позиции зад остров Пхамилдо.

Боят продължава в течение на час. За това време „Варяг“, съгласно рапорта на неговия командир, изстрелва по противника 1105 снаряда, „Кореец“ – 52 снаряда (всъщност калкулацията за броя снаряди, извлечени от корпусите на корабите след изваждането им от японците, свидетелства за съществено завишение на тези цифри). Съгласно рапорта на командира на „Варяг“, от огъня на крайцера е потопен един миноносец и е повреден крайцерът „Асама“, а крайцерът „Такачихо“ след боя потъва; противникът предположително губи около 30 души убити. Официалните японски източници и архивните документи не потвърждават нито броя на попаденията в японските кораби, нито за наличие на каквито и да било загуби.

Повредите, получени в хода на боя, и човешки загуби В хода на боя крайцерът „Варяг“ получава следните повреди:

разбита е далекомерна станция № 1; ударени са 6-дюймовите оръдия № 3, IX, XII, 75-мм оръдие № 21, 47-мм оръдия № 27 и № 28; унищожена е далекомерна станция № 2; ударени са оръдия № 31 и № 32; в негодно състояние са всичките 47-мм оръдия; повредени са пет 6-дюймови оръдия; седем 75-мм оръдия са повредени в накатниците и компресорите; прекъсната е тръбата, през която минават всички рулеви трансмисии; почти е отнесен бойният грот-марс; намерени са 4 подводни пробойни; разрушено е горното коляно на третия комин; разбити са всички вентилатори; разрушено е командирското помещение; други многобройни малки повреди.

Човешки загуби:

Убит е далекомерният офицер мичман граф Нирод и 38 нисши чина; ранени са 3 офицера (тежко – мичман Губонин, леко – мичманите Лабода и Балк) и 70 нисши чина; контузен и ранен в главата е командирът, капитан 1-ви ранг Руднев.

За това на общо събрание на офицерите на крайцера е взето решението да се потопи корабът, за да не попадне в ръцете на врага. На „Кореец“ няма пострадали. След преместване на екипажа на неутрални кораби, „Варяг“ е потопен чрез отваряне на кингстоните, а „Кореец“ е взривен. Също е потопен и руският параход „Сунгари“.

След руско-японската война японското правителство създава в Сеул музей в памет на героите от „Варяг“Отечественная история с древнейших времён до 1917 года.— М.: Изд-во Большая российская энциклопедия, 1994.— Т.1.— с.341. и награждава Руднев с Ордена на Изгряващото слънце.„Варяг“ – крейсер загадочной судьбы

Военни почести в Русия

След сражението 24 ранени руски моряка са на лечение в Чемулпо, двама от тях умират. Още 11 ранени са приети за лечение на чуждите кораби. След това екипажите на руските кораби са качени на чужди съдове и след даване на гаранции за неучастие в последващи бойни действия, през неутрални пристанища се връщат в Русия. В Одеса с парахода „Малайя“ на 19 март 1904 г. пристига първата група матроси и офицери, на брой около 300 души, а третата, и последна, група – пристига на 6 април. Всичко в Одеса слизат 30 офицера и 600 матроса от крайцера „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“, 55 матроса от кораба „Севастопол“ и 30 казака от Задбайкалската казашка дивизия, охраняващи руската мисия в Сеул. От Одеса на руски кораби са транспортирани в Севастопол, а оттам по линията Московско-Курската железопътна линия в Петербург, през Симферопол, Москва и други градове. По целия маршрут на моряците е оказван тържествено и трогателно посрещане.

На 16 април 1904 г. те пристигат в Санкт Петербург и, под строй, маршируват от Николаевската гара до площада на Зимния дворец. Тук моряците-герои са приветствани от императора Николай II. Всички са поканени на тържествен обяд в двореца, където по този случай са приготвени специални прибори, които след тържеството остават за моряците. Всички матроси от „Варяга“ получават от Николай II юбилейни часовници.Сюжет о подвиге крейсера „Варяг“ // Россия-24, 23 януари 2010

Последваща съдба на крайцера

През 1905 г. „Варяг“ е изваден от японците, ремонтиран и въведен в строй на 22 август, като крайцер 2-ри ранг с името . Над седем години той се използва от японците за учебни цели. В чест на подвига на руските моряци названието „Варяг“ на кърмата е оставено и при на борда е добавен надпис: „На този кораб ние ще ви учим, как следва да обичате своята Родина“. От 14 март по 7 август 1909 г. крайцерът плава в поход към Хавайски острови и Северна Америка за отработка на навигацията в условията на далечно плаване и обучение на офицерския състав. Подобни походи крайцерът има до 1913 г.

След изваждането на „Варяг“ и ремонта му в Япония неговият щурвал е предаден на флагмана на японския флот – броненосеца „Микаса“. „Микаса“ е превърнат в кораб музей, като е показван и предполагаемият щурвал на „Варяг“, но външният му вид по-скоро говори, че вероятно това е щурвалът на руския параход „Сунгари“.

Завръщане под руски флаг

По време на Първата световна война Руската империя и Япония са съюзници. През 1916 г. крайцерът „Соя“ (заедно с броненосците „Сагами“ и „Танго“) е изкупен от Русия. На 4 април японският флаг е спуснат и на 5 април 1916 г. крайцерът е преведен във Владивосток, след което вече с предишното си име – „Варяг“ е включен в състава на флотилията на Северния Ледовит океан (извършва преход от Владивосток в Романов-на-Мурмане) в състава на Отряд съдове с особено преназначение под командването на контраадмирал Анатолий Иванович Бестужев-Рюмин.

През февруари 1917 г. крайцерът отива за ремонт във Великобритания, където е конфискуван от британците, тъй като съветското правителство отказва да плаща дълговете на Руската империя. През 1920 г. корабът е продаден на германски фирми за скрап. През 1925 г. при буксиране кораба попада в щорм и потъва до брега в Ирландско море. Част от металните конструкции е веднага свалена от местните жители. Впоследствие останките са взривени.

През 1954 г., по случай 50-годишнина от подвига при Чемулпо, е прието постановление на Президиума на ЦК на КПСС за награждаване и предоставяне на пенсии на ветераните от крайцера „Варяг“. Главкома на ВМФ на СССР Н. Г. Кузнецов лично награждава петнадесет ветерана с медали „За храброст“:

По-късно с ордени и медали са наградени още 139 ветерана – моряци от „Варяг“ и „Кореец“. По време на тържествата е обнародована заповедта на Кузнецов за присвояване на името „Варяг“ на строящия се крайцер от проект 68-бис. След идването на власт на Никита Хрушчов, всички строящи се артилерийски крайцери са разглобени за скрап. Същото се случва и с новия „Варяг“. Едва през 1965 г. в състава на Тихоокеанския флот влиза ракетният крайцер от проект 58 „Варяг“, служил там от 1965 до 1990 г.

През 2003 г. е първата руска експедиция на водолази в района на отломките, извадени са някои дребни детайли. Сред гмуркачите е и внукът на капитан Руднев, живеещ във Франция.

На 13 юли 2009 г., след преговори с корейската страна, които продължават над шест години, Русия получава под наем за девет месеца реликви, свързани с подвига на крайцера „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“. По-рано експонатите се намират във фондовете на общинския музей на корейския град Инчхон. На 25 юли, в навечерието на Деня на Военноморския флот, експозицията на пътуващата изложба „Крайцерът „Варяг“. Завръщане на реликвите“ е открита в държавния Ермитаж. Впоследствие изложбата е в Москва, Мурманск, Североморск, Калининград, Владивосток, Петропавловск Камчатски и на базите на Черноморския флот на Русия.

На 11 ноември 2010 г. в присъствие на президента на РФ Дмитрий Медведев кметът на Инчхон предава на руски дипломати гюйса на крайцера „Варяг“ за временно съхранение за две години с право за продължаване на срока. Церемонията преминава в посолството на Русия в Сеул.Южная Корея передала России флаг легендарного крейсера „Варяг“ // РБК, 11.11.2010. През 2012 г. Русия официално моли Южна Корея за продължаване на срока с десет години.

Кораби, наречени в чест на „Варяг“ През 1954 г., по случай 50-летието от подвига при Чемулпо, е обнародована заповедта на Кузнецов за присвояване на името „Варяг“ на строящия се крайцер от проект 68-бис. След идването на власт на Никита Хрушчов всички строящи се артилерийски крайцери са разкомплектовани за метал. Същото засяга и „Варяг“. Едва през 1965 г. в състава на Тихоокеанския флот влиза ракетният крайцер от проекта 58 „Варяг“, който служи от 1965 до 1990 г. От 1990 до 1993 година името „Варяг“ носи самолетоносачът от проект 1143.6. От 1996 година името наследява ракетният крайцер „Варяг“ от проект 1164, флагман на Тихоокеанския флот на Русия.

Офицери и чиновници на крайцера Командири: 02.01.1901 – 01.03.1903 – капитан 1-ви ранг Владимир Йосифович Бер 01.03.1903 – 27.01.1904 – капитан 1-ви ранг Всеволод Фьодорович Руднев Старши офицери: