Андрети Аутоспорт е американски отбор в автомобилните спортове, участващ в Индикар, Инди Лайтс, Формула Е, Про Мазда Чемпиъншип и Глобъл Раликрос. Тимът е създаден през 1993 г. от Бари Грийн и Джералд Форсайт под името Форсайт Грийн Рейсинг. Сегашното си име отборът носи от 2009 г., когато негов едноличен собственик става Майкъл Андрети. Андрети Аутоспорт има шест победи в състезанието Инди 500 (1995 като Тим Грийн, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2014, 2016 и 2017 като Андрети Аутоспорт) и шампионски титли в Индикар (2004, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2012), Инди Лайтс (2008 и 2009 като АГР-АФС Рейсинг), Чамп Кар (1995, като Тим Грийн), Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010, 2011) и Глобъл Раликрос (2015 и 2016).
Чамп Кар, Индикар и Инди Лайтс Отборът е създаден от Бари Грийн и Джералд Форсайт през 1993 г. под името Форсайт Грейн Рейсинг с цел участие в сериите Чамп Кар, а пилоти в Чамп Кар атлантически шампионат са канадците Жак Вилньов и Клод Бурбоне. През следващата година пътищата на основателите се разделят и Грийн преименува отбора, който започва участие в Чамп Кар на Тим Грийн. Мениджър на отбора става брат му Ким Грийн, а Вилньов е единственият пилот. През 1995 г. Вилньов печели престижното състезание Инди 500 и шампионската титла в Чемп Кар. Следващия сезон отборът се състезава под името Брахма Спортс Тим, а негов пилот е Раул Боесел. От 1997 г. по силата на договор за спонсорство с марката цигари КУУЛ, отборът започва да се нарича Тим КУУЛ Грийн, а пилоти - вече отново двама - са Пол Трейси и Дарио Франкити. През 2001 г. към тима се присъединява Майкъл Андрети, който се състезава сериите Чамп Кар и Индикар под ръководството на Ким Грийн в подотбор под името Тим Моторола. През 2003 г. Андрети, който междувременно е станал мажоритарен собственик, премества отбора изцяло в конкурентните на Чамп Кар серии Индикар под името Андрети Грийн Рейсинг. От 2004 г. тимът се състезава с четирима пилоти, като на надпреварата в Сейнт Питърсбърг, Флорида, през 2005 г. те заемат първите четири места. Шампионски титли в Индикар през 2004 и 2005 г. печелят Тони Канаан и Дан Уелдън. Друг момент за историята идва през 2006 г., когато отказалият се вече Майкъл Андрети се завръща за участие в Инди 500 редом до сина си Марко, който междувременно е заменил Уелдън. Двамата завършват състезанието на второ и трето място. През 2007 г. Дарио Франкити печели Инди 500 и шампионската титла в Индикар. От 2008 г. Андрети Грийн Рейсинг участва в сериите Инди Лайтс в сътрудничество с АФС Рейсинг под името АГР-АФС Рейсинг и печели две шампионски титли с пилотите Рафаел Матос (2008 г.) и Джей Ар Хилдебранд (2009 г.). Сезон 2009 в сериите Индикар е един от най-неуспешните за отбора, който за първи път от 2003 г. насам не успява да спечели поне едно състезание. В края на годината е обявено, че отборът вече ще носи името Андрети Аутоспорт. Дан Уелдън загива във финалната надпревара за сезон 2011 в Лас Вегас. Следващата шампионска титла в Индикар идва чак през 2012 г. и е спечелена от Райън Хънтър-Рей. През 2014 г. отборът отново постига завиден успех в Инди 500, когато Хънтър-Рей печели надпреварата, а Марко Андрети, Карлос Муньос и Курт Буш завършват съответно на трето, четвърто и шесто място; петият пилот на Андрети Аутоспорт, Джеймс Хинчклиф, отпада 25 обиколки преди финала, но дотогава също се движи в топ 3. През 2016 г. тимът печели двойна победа в Инди 500, благодарение на Александер Роси и Карлос Муньос, а през 2017 г. - Такума Сато носи нов успех в престижната надпревара.
Американски Серии Льо Ман През 2007 г. Андрети Рейсинг дебютира в състезанията за автомобили с покрити колела. Тимът е избран да бъде един от заводските отбори на Акура в Американските Серии Льо Ман. Още в дебютното състезание отборът завършва на второ място в генералното класиране и на първо в клас LMP2. След общо два сезона с три победи в клас LMP2 и една в генералното класиране, сътрудничеството между Андрети Рейсинг и Акура е прекратено заради незадоволителните резултати.
Формула Е
Андрети Аутоспорт започва участието си във Формула Е през дебютния ѝ сезон.
История Сезон 2014/15 За пилоти на отбора са обявени Франк Монтани и Шарл Пик, но двамата записват общо само три старта. През кокпита на болидите на отбора минават общо осем пилоти, като единствен Жан-Ерик Верн записва повече от четири участия - девет. Останалите пилоти са Матю Брабам, Марко Андрети, Скот Спийд, Джъстин Уилсън и Симона де Силвестро. Верн заема мястото на наказания за две години заради употреба на кокаин Монтани, който дава положителна проба след състезанието в Путраджая.Франк Монтани бе дисквалифициран за две години заради употреба на кокаин Верн носи най-много точки на отбора, като към едно второ място добавя и три спечелени пол позиции и една най-бърза обиколка. По едно второ място записват и Монтани и Спийд. В края на сезона пилотите на Андрети Аутоспорт събират общо 119 точки, които му отреждат шесто място в класирането при отборите. Верн остава на седмо място при пилотите със 70 точки, а Спийд и Монтани – на 15-о и 16-о с по 18. Уилсън е 25-и с една точка, а де Силвестро, Андрети и Брабам не записват точки. Пик, който през сезона кара и за НЕКСТЕВ ТСР, е 18-и с 16 точки, 12 от които печели като пилот на Андрети Аутоспорт.
Сезон 2015/16 Преди сезон 2015/16 отборът подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон. Жан-Ерик Верн замества Хайме Алгерсуари в DS Върджин Рейсинг, а неговото място заема Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон.Симона де Силвестро става титуляр във Формула Е Вторият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Двамата записват общо 49 точки, което отрежда на тима седмо място в класирането. При пилотите Фрайнс е 12-и с 45 точки, а де Силвестро – 18-а с 4.
Сезон 2016/17 Сезон 2016/17 е по-слаб за отбора и от предишния, като Антонио Феликс да Коща (дошъл от Тим Агури на мястото на Симона де СилвестроAndretti verpflichtet Antonio Felix da Costa) и Робин Фрайнс записват съответно 24 (13-о място) и 10 (20-о място) точки, а отборно Амлин Адрети отново е седми, с 34 точки.
Сезон 2017/18 Преди началото на Сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Андрети Формула Е.
Пилоти Име Сезони Точки Антонио Феликс да Коща 16/17 12 0 0 0 0 10 Джъстин Уилсън 14/15 1 0 0 0 0 1 Жан-Ерик Верн 14/15 9 0 3 1 2 70 Марко Андрети 14/15 1 0 0 0 0 0 Матю Брабам 14/15 2 0 0 0 0 0 Робин Фрайнс 15/16-16/17 22 0 0 0 1 69 Симона де Силвестро 14/15-15/16 12 0 0 0 0 4 Скот Спийд 14/15 4 0 0 0 1 18 Франк Монтани 14/15 2 0 0 0 1 18 Шарл Пик 14/15 1 0 0 0 0 12
Резултати Сезон Болид Гуми № Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 2014/15 Спарк-Рено SRT 01E М ПЕК ПУТ ПУН БУЕ МАЯ ЛБИ МОН БЕР МОС ЛОН 119 6-о 27 Франк Монтани 2 DSQ 18 Жан-Ерик Верн 14†* 6* 18†* 2* Ret* 7 4 3 16† 70 28 Шарл Пик 4 12 Матю Брабам 13 Ret 0 Марко Андрети 12 0 Скот Спийд 2 Ret 12 13 18 Джъстин Уилсън 10 1 Симона де Силвестро 11 12 0 2015/16 Спарк-Рено SRT 01E М ПЕК ПУТ ПУН БУЕ МЕК ЛБИ ПАР БЕР ЛОН 49 7-о 27 Робин Фрайнс 10 3 10 8 5 15 7 6 Ret Ret 45 28 Симона де Силвестро Ret 13 11 14 14 9 15 9 11 Ret 4 2016/17 Спарк-Андрети ATEC-02 М ХКГ МАР БУЕ МЕК МОН ПАР БЕР НЙС МРЛ 34 7-о 27 Робин Фрайнс 6 11 14 11 12 6 17 18 9 9 8 13 24 28 Антонио Феликс да Коща 5 Ret 11 Ret 11 Ret 16 11 12 15 14 15 10 2017/18 Спарк-Андрети М ХКГ МАР САН МЕК СПА РИМ ПАР БЕР ЦЮР НЙС МРЛ
Успехи Инди 500 Първо място: 6 Второ място: 6 Трето място: 10 1995: Жак Вилньов 2005: Дан Уелдън 2007: Дарио Франкити 2014: Райън Хънтър-Рей 2016: Александер Роси 2017: Такума Сато 1994: Жак Вилньов 2002: Пол Трейси 2004: Тони Канаан 2006: Марко Андрети 2013: Карлос Муньос 2016: Карлос Муньос 2001: Майкъл Андрети 2003: Тони Канаан 2004: Дан Уелдън 2005: Браян Херта 2006: Майкъл Андрети 2008: Марко Андрети 2009: Даника Патрик 2010: Марко Андрети 2013: Райън Хънтър-Рей 2014: Марко Андрети
Чамп Кар Шампион: 1 Вицешампион: 1 Трето място: 3 1995: Жак Вилньов 1999: Дарио Франкити 1998: Дарио Франкити 1999: Пол Трейси 2001: Майкъл Андрети Подиуми в отделните състезания: 23 23 24
Индикар Шампион: 4 Вицешампион: 3 Трето място: 2 2004: Тони Канаан 2005: Дан Уелдън 2007: Дарио Франкити 2012: Райън Хънтър-Рей 2004: Дан Уелдън 2005: Тони Канаан 2006: Дан Уелдън 2007: Тони Канаан 2008: Тони Канаан Подиуми в отделните състезания: 55 50 79
Инди Лайтс Шампион: 2 Вицешампион: 0 Трето място: 6 2008: Рафаел Матос 2009: Джей Ар Хилдебранд 2009: Себастиан Сааведра 2010: Мартин Плоумън 2011: Стефан Уилсън 2013: Карлос Муньос 2014: Зак Вийч 2017: Колтън Херта Подиуми в отделните състезания: 31 33 35
Про Мазда Чемпиъншип Шампион: 1 Вицешампион: 0 Трето място: 2 2013: Матю Брабъм 2012: Сейдж Карам 2013: Шелби Блексток Подиуми в отделните състезания: 25 15 14
Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип Шампион: 1 (1) Вицешампион: 1 (1) Трето място: 1 2010: Сейдж Карам 2011: Зак Вийч 2011: Спенсър Пигът 2011: Спенсър Пигът 2013: Гарет Грист Подиуми в отделните състезания: 14 (4) 11 (3) 6 (3) С наклонен шрифт са отбелязани класиранията в зимните шампионати, провеждани като подготовка преди същинския шампионат.
Чамп Кар атлантически шампионат Шампион: 0 Вицешампион: 1 Трето място: 1 1993: Клод Бурбоне 1993: Жак Вилньов Подиуми в отделните състезания: 12 5 1
Американски Серии Льо Ман Генерално класиране Първо място: 1 Второ място: 2 Трето място: 1 2008: Детройт 2007: 12 часа на Себринг 2007: Хюстън 2008: Лагуна Сека Клас LMP2 Първо място: 3 Второ място: 2 Трето място: 0 2007: 12 часа на Себринг 2008: Детройт 2008: Лагуна Сека 2007: Хюстън 2007: Боулмънвил
Глобъл Раликрос Шампион: 2 Вицешампион: 1 Трето място: 2 2015: Скот Спийд 2016: Скот Спийд 2016: Танър Фауст 2014: Скот Спийд 2015: Танър Фауст Подиуми в отделните състезания: 17 10 4
Известни пилоти Чамп Кар (1994 – 2002) Дарио Франкити (1998 – 2002) Жак Вилньов (1994 – 1995) Майкъл Андрети (2001 – 2002) Пол Трейси (1998 – 2002) Раул Боесел (1996)
Индикар (2001-) Адам Керъл (2010) Александеър Роси (2016-) Дан Уелдън (2003 – 2005) Дарио Франкити (2002 – 2007) Даника Патрик (2007 – 2011) Джон Андрети (2010 – 2011) Джъстин Уилсън (2015) Ей Джей Фойт IV (2006) Карлос Муньос (2013 – 2016 Курт Буш (2014) Майкъл Андрети (2001 – 2003, 2006 – 2007) Марио Андрети (2003) Марко Андрети (2006-) Пол Трейси (2002) Райън Хънтър-Рей (2010-) Роби Гордън (2003) Симона де Силвестро (2015) Такума Сато (2017-) Тони Канаан (2003 – 2010) Фернандо Алонсо (2017) Франк Монтани (2009, 2014)
Американски Серии Льо Ман (2007 – 2008) Дарио Франкити (2007) Кристиан Фитипалди (2008) Марко Андрети (2008) Рафаел Матос (2008) Тони Канаан (2007 – 2008) Франк Монтани (2008)
А1 Гран При (2008 – 2009) Адам Каръл (2008 – 2009) Джей Ар Хилдебранд (2008 – 2009) Марко Андрети (2008 – 2009)
Инди Лайтс (2008-) Ари Луйендик-младши (2008) Джей Ар Хилдебранд (2009) Зак Вийч (2013 – 2014) Карлос Муньос (2012 – 2013) Колтън Херта (2017) Мартин Плоумън (2010) Матю Брабъм (2014 – 2015) Рафаел Матос (2008) Себастиан Сааведра (2009, 2012) Сейдж Каръм (2013) Стефан Уилсън (2011) Шелби Блексток (2015 – 2016)
Про Мазда Чемпиъншип (2011 – 2015) Зак Вийч (2011 – 2012) Матю Брабъм (2013) Сейдж Каръм (2011 – 2012) Шелби Блексток (2013 – 2014)
Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010 – 2013) Зак Вийч (2010 – 2011) Сейдж Каръм (2010)
Глобъл Раликрос (2014-) Скот Спийд (2014-) Танър Фауст (2014-)
Формула Е (2014-) Антонио Феликс да Коща (2016 – 2017) Джъстин Уилсън (2015) Жан-Ерик Верн (2014 – 2015) Марко Андрети (2015) Матю Брабам (2014) Робин Фрайнс (2015 – 2017) Симона де Силвестро (2015-)