Димитър Амбарев е православен свещеник, виден български антикомунист, политически затворник и активист за човешки права.
Биография Димитър Амбарев е правнук на съратника на Левски свещеник Стефан Бозов от Казанлък. Роден е на 11 септември 1944 г. в гр. Пловдив. Основно образование придобива в родния си град, след което учи в семинарията в Черепиш и в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Завършва висше богословско образование в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. На 25 декември 1970 г. е ръкоположен за дякон от митрополит Варлаам, а на следващия ден и за свещеник. Служи в Преображенския манастир, храм „Св. Атанасий“, с. Куклен, храм „Св. Богородица“, с. Широка лъка, храм „Св. Кирил и Методий“, с. Устина, в 1992-1993 е протосингел на Ловчанска митрополия, а от 1994 г. - енорийски свещеник в храм „Св. Петка“ - стара в София, където служи до пенсионирането си. През 2002 г. е награден с офикия „иконом“.Христо Христов, Отиде си отец Димитър Амбарев“, Desebg.com, 3 юли 2014.
През 1975 г. заради изказване, което е засечено от комунистическата власт е арестуван и обвинен, че иска да взриви паметника на Альоша в Пловдив.„Почина отец Димитър Амбарев“, в-к „24 часа“, 2 юли 2014. Осъден е на 5 години затвор, където се разболява от диабет, което по-късно става причина да ампутират крака му. През 1984 г. най-сетне получава съдебна реабилитация.
През 1988 г. е поканен от отец Топузлиев за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но не се присъединява явно за да не навреди на начинанието заради присъдата, която има. В 1989 г. е съучредител на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно със свещениците Благой Топузлиев, Христофор Събев и др. Същата година по време на майските събития е пълномощник на Независимото дружество за правата на човека с председател Илия Минев и се обявява в защита на правата и на мюсюлманите в България.
През 1989 г. става и съучредител на СДС и е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека. Отец Амбарев е свещеник в Града на истината през 1990 г. Започналите вътрешни борби и подозренията му към много от т.нар. „сини“ политици за причастност към бившия режим го отблъскват от тези среди.
Участието му в документалния филм на Малина Петрова „Приключено по давност“ от 2008 г. допълва картината на конспиративност и тревога в БКП/БСП по време на инсценираното от самите комунисти палеж на Партийния дом и част от партийните архиви пазени там през 1990 г.„Приключено по давност“, БНТ.
По време на „разкола“ в БПЦ остро критикува висшия клир за обвързаността му с комунистическия режим и специалните служби, нравствената развала и слабост на владиците, но никога не изменя на канонично дължимото пред епископата, не нарушава устава на БПЦ и остава докрай в нея. Известна е непримиримостта на упреците му към арогантното поведение и ламтежи на Пловдивския митрополит Николай.
Той е автор на отвореното писмо до президента Росен Плевнелиев от 2012 г., в което го призова за официално поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма на 1 февруари – церемония, която вече три години традиционно се спазва от президентството.Христо Марков, отец Димитър Амбарев, „Открито писмо до Росен Плевнелиев, Президент на България“, Svobodata.com, 1 март 2012.
След смъртта на варненския митрополит Кирил Варненски през 2013 г. отец Амбарев е първият, който публично заявява, че вероятно това е убийство, в което по един или друг начин е замесен кръга около Николай и хора в църквата с хомосексуална ориентация.Мия Димитрова, „Карлово въстана заради Куршум джамия“, Нова телевизия, 28 ноември 2013.
Отец Амбарев участва активно и в антиправителствените протести през лятото на 2013 г. Макар с ампутиран крак и в тежко здравословно състояние, въпреки заплахите за безредици и полицейско насилие той идва и благославя протестиращите пред народното събрание в София на рождения ден на Левски 18 юли 2013 г.
Участва в протестите срещу претенциите на мюфтийството към Карлово, изпълнява многолетствие на митинга в града и подарява на Карлово икона на Света Богородица и обвиняна пловдивския митрополит в национално предателство заради пасивната му позиция.
Включва се активно и в демонстрациите срещу разрешаване на продажбата на българска земя на чужденци.„Протестиращи в София: Не продаваме земята си“, Vesti.bg, 20 октомври 2013.
Смърт След кратко боледуване на 2 юли 2014 г. в София умира от разсейки на тумор на белите си дробове в реанимацията на болница „Пирогов“. Опелото със съдействието Светия синод на БПЦ става на 5 юли 2014 г. в столичния храм „Света София“. Погребан е на следващия ден в родния му град Пловдив.
Мисли За съвременните политици той споделя:
За опитите за ислямизация на българските селища той заявява на митинг в Карлово:
Източници
Външни препратки „Кой беше отец Димитър Амбарев“, Webcafe.bg, 3 юли 2014 „Отец Димитър Амбарев: „Аз съм против в Централна България да се правят бежански лагери“ , Властта, 5 ноември 2013 „Русия възмутена от „Луковмарш", oтец Амбарев води шествието“, в-к „24 часа“, 20 февруари 2014 Манол Глишев, „В памет на отец Димитър Амбарев“, Pravoslavie.bg, 3 юли 2014
Категория:Български защитници на граждански права Категория:Български дисиденти Категория:Български антикомунисти Категория:Български духовници Категория:Затворници Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Починали от рак