Спортни клубове „Локомотив“ФутболРъгбиВодна топкаДжудо и самбоБоксШахматХудожествена гимнастикаКаратеАйкидоВолейболЛека атлетикаБаскетбол
ФК „Локомотив“ е футболен клуб от София, България. Основан е през 1929 г. Участва в Първа професионална футболна лига.
Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Свобода, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.
В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа – 1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион.
История Ранни години (1929 – 1935) През май 1929 г. група железничари от тогавашната жп работилница в София, любители на футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки „Железничарски спортен клуб“ (ЖСК София).ЖСК София – Железничарски спортен клуб, днешният Локомотив (София) lostbulgaria.com Три месеца по-късно, на 2 септември 1929 г., се провежда официалното учредително събрание. В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.Локомотив (София) става на 90 години 24chasa.bg 1 септември 2019 г. Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от „Зора“ (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба.
В началото на юни 1930 г. ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година. Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия.
Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948) Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о.з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия. През сезон 1938/39 завършва на 1-во място в нея с 10 победи от 10 мача (не участват столичните клубове, които се състезават в националната дивизия), а освен това печели квалификациите за участие в Националната футболна дивизия.
През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред „Левски“ и „Славия“. По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов.
През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов.
Важна част от А РФГ (1948 – 1994) През 1948 г. „Локомотив“ става част от новосъздадената А републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен. В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в А РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в Б РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия.
Локомотив през 50-те години на ХХ век През сезон сезон 1953 „Локомотив“ печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 „Левски“ с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В А РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60.
Големият отбор на Георги Берков Постепенно в състава навлизат плеада от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков. Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в „Локомотив“, а и в българския футбол. Заедно с него при „железничарите“ заиграват Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, Иван Коцев. През 1962 г. за старши треньор е назначен Георги Берков, който създава шампионски състав от вече наложените играчи и още няколко подкрепления като вратаря Иван Деянов и юношата на клуба Димитър Пенев. През сезон 1963/64 Локомотив е над всички в А група и става шампион за трети път в своята история. Месеци по-късно отборът дебютира в евротурнирите, отстранявайки шведския първенец Малмьо след внушителна победа с 8:3 у дома, преди да бъде елиминиран трудно от унгарския Вашаш. През 1964/65 на вътрешната сцена клубът отново е претендент за титлата, но в крайна сметка завършва на второ място. В този сезон за клуба дебютира Атанас Михайлов, който през следващото десетилетие също придобива статута на една от най-ярките фигури в клубната история.
ЖСК Славия През януари 1969 г., по средата на сезон 1968/69, Локомотив е принудително обединен със „Славия“ под името „ЖСК Славия“ и на практика престава да съществува. В обединения отбор постъпват 10 от играчите на „железничарите“, останалите отиват в други клубове, а Спиро Дебърски и Иван Деянов се отказват от футбола. Следват две години и половина, в които железничарската общност (включително подписка подписана от над 100 000 футболни привърженици) води борба за възстановяването на „Локомотив“ като самостоятелен клуб. Това дава резултат и през юли 1971 г. отборите са отново разделени, като спечеленият актив от „ЖСК Славия“ се прибавя към този на „Славия“.
Четвърта титла на България „Локомотив“ печели четвъртата титла в своята история през сезон 1977/78. Старши треньор е Васил Методиев, който разполага с обигран състав, достигнал върха си именно през тази кампания. Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пред „Левски“.
Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 „Локомотив“ достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев. През втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век „железничарите“ на няколко пъти финишират в подножието на призовата тройка в А група, като успехите отсъстват.
Управлението на Николай Гигов (1994 – 2015) През 1994 г. финансовата издръжка на „Локомотив“ е поета от бизнесмена Николай Гигов, който печели президентския пост и осигурява сериозни средства, с които е направена мащабна селекция. През сезон 1994/95 отборът е носител на сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага. Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо.
„Локомотив“ бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в А група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0). През 2007/08 пък отстраняват Оцелул, а след това отпадат от Рен (1:3 и 2:1), записвайки първа победа над френски отбор като гост. В двете поредни кампании Локомотив записва и рекорд за българския клубен футбол оставайки непобеден в 8 поредни европейски двубоя.
Под ръководството на Димитър Васев през сезон 2014/15 Локомотив завършва на 3-то място. Отборът страда от липса на финансиране, но въпреки това за момент дори е единствения опонент на Лудогорец за титлата. След края на сезона, БФС просто изпраща бронзовите медали, а от ръководството на тима липсват и набързо е организирано единствено награждаване в България от фенове. Заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева „Локомотив“ губи правото да играе и лиценза си за европейските клубни турнири и А група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола и продава отбора на Петър Касев и Кирил Льосков, а отборът е изпратен във В група.
Локомотив 1929 На 9 юли 2015 г. „Локомотив“ провежда общо събрание, на което за президент е избран Кирил Льосков, придобил мажоритарния дял акции.Нови лица поеха Локо София gong.bg 9 юли 2015 г. Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната В група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства. Дни след това на мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД, а управлението е поето от бившия футболист на тима Иван Василев.Създадоха ФК Локомотив (София) 1929 АД blitz.bg 25 август 2015 г.
През септември 2015 г. „Локомотив 1929“ стартира участие в А окръжна група – София. Отборът завършва на 1-во място и се класира за Югозападната В група. През лятото на 2016 г. обаче получава покана от БФС за участие в новосъздадената Втора лига и покрива критериите за професионален лиценз. След 5 сезона във Втора лига „Локомотив“ празнува завръщането си в елита след директно класиране и второ място във Втора лига за сезон 2020/2021.
През сезон 2021/2022 Локомотив завършва на 11 място в Първа лига. През сезон 2022/2023 столичните железничари завършват на 9 място в Първа лига. През сезон 2023/2024 столичните железничари завършват на 12 място в Първа лига. През сезон 2024/2025 и 2025/2026 столичните железничари завършват на 10 място в Първа лига.
Наименования ЖСК (2 септември 1929 – 3 април 1945) Локомотив (3 април 1945 – 1949) Енергия (1949) Торпедо (1949 – 1950) Локомотив (1951 – 1969) ЖСК Славия (1969 – 1971) ПФК „Локомотив“ (София) (1971 – 2015) ФК Локомотив София 1929 АД (2015 –)
Успехи А група