Тракийските имена, запазени от Античността до наши дни, са над 700 /според Иванова, Недялка и Пенка Радева, От „А“ до „Я“ – Имената на българите, Народна младеж, 1985, София/.
Значението на почти всички е неизвестно. Съвременните българи не използват тракийската антропонимична система, въпреки че съществува предположение, че някои имена са проникнали сред славяните и са били пригодени към старобългарския език /например Бизо – от Бизис, Доле – от Долес, Мендо – от Мендас, Раско – от Раскос/. По-долу започваме опит да съберем на едно място всички достигнали до нас имена на траки.
А Абезелм (ис) (Αβεζελμις) Абрузелм (ис) (Αβρουζελμις) Авлузелм (ис) (Αυλουζελμις) Амадок – известно е, че това име е носено от някои царе Арепюрос (Aρηπυρος) /м./
Б Бендидора (Bενδιδωρα) /ж./ Береника /ж./ Берисад – име на цар /виж Берисад/ Бетеспиос (Βετεσπιος) Бюзас, Бюзис (Βύζος, Βυζας, Βυζης) /м./ – често срещано тракийско име. Има две обяснения: 1. сродно с авест. būza- „козел“, армен. buz „агне“; 2. като прякор, еднакво с лит. bužys „плашило“. Брюзос (Βρυζος, Асеновград) /м./ – еднакво с лит. име Brūžas, Brūžis, Brūžė, латв. фамилия Bruzis, които се обясняват от лит. bružas „който винаги бяга насам-натам безцелно“. Бринказис (Bριγκαζις, Bριγκαζεις) – еднакво по основа с латв. селищно име Brikūzis, лит. селищно име Brinkiškių vienkiemis и славянски имена като пол. Brzęk, Brzęko, които се обясняват от лит. brinkti, пол. na-brzękąć „подувам се, отичам“. Това е прякор със значение „дебелак“. Бринкайнос (Bριγκαινоς) – подобно на предишното. Бринказенис (Bριγκαζενις) – Прякор от *brink- „дебелак“ + *zen- „роден“ (сравни трак. име Диазенис и гр. име Διο-γένης) Бринказерис (Bριγκαζερις) – Прякор от *brink- „дебелак“ + *zer- „старец“ или „мъж“ (еднакво с армен. cer, перс. zar „старец“, старосканд. -keri „мъж“ в sæl-keri богаташ, varð-keri „пазач“, старогр. γῆρας, староинд. jarás- „старост“, ИЕ *g^er-)
Г Гайдрес (Γαιδρης, Амфиполис) /м./ – еднакво по основа с лит. gaidrus „светъл, ведър (за време)“, старогр. φαιδρός „блестящ, светъл, радостен“ < ИЕ *gwh(e)h2id-) Гепайпюрис (Γηπαιπυρις) /ж./
Д Денто (Δεντο) /м./ Дентубриса (Δεντουβρισα) /м./ Дентупес (Δεντουπης, Драма, Гърция) /м./ Дентус (Δεντους) /ж./ Дентустайна (Δεντουσταινα) /ж./ Дентусуку (Dentusucu, Търновско; Δεντουσυκος, Пазарджишко; Δεντυσυκος, Ямболско) /ж./ Деопус (Δεοπους, Солун) /м./ Деоспор (Δεοσπορ, Δεοσπουρις, Ксанти, Стара Загора, Чирпанско) /м./ Десакентос (Δεσακενθος, Пазарджишко) Диазенис (Διαζένης, Кюстендил, Чирпанско; Diuzenes) – калкира гр. Διογένης „божествен, роден от бога“ Ди(а)пюрос (Δι(α)πυρος) /м./ Диаскентос (Διασκενθος, Чирпанско; Diascenthus, Diascinthus, Рим) /м./ Диегилис Дизазелмис (Διζαζελμις, на монети) /м./ Дизакентос (Διζακενθος, Брезнишко) /м./ Дизапес (Διζαπης, в лит. извор) /м./ Дизапор (Dizapor, лат. надпис) /м./ Диза(с) (Διζα, Διζας, Διζης) Дионис/ос (Διονησος) Дитупайбис (Διτουπαιβις, Амфиполис, Гърция) Долес Дренис (Δρενις, Чирпанско) /м./ - Дулезелмис (Δουληζελμις)
Е Еагър – баща на Орфей и бог на речните води. Ебризелмис (Eβρυζελμις) Ептакентос (с варианти: Eπταικενθος, Eπτακενθος, Eπτεκενθος, Eπτηκενθος, Eptacentus, Eptacens, Iptacens, Eptecens, Eptencetus, Eftacentus, Eftencenthus, Чирпанско, Пазарджишко, Радомирско, Кюстендилско, София, Казанлъшко, Глава Панега) /м./ – често срещано тракийско име. Ептапер (Eπταπερ, Търновско) /м./ Ептапорис (Eπταπορις, Έπταπορις, Eπτηπορις, Разград, Чирпанско, Търновско, Унгария) /м./ Ептапюс (Eπταπυς, Петричко) /м./ Ептезенис (Eπτεζένις, Eπτειζένις, Дупница, Карнобатско, Пазарджишко, Врачанско) /м./ Ептенис (Eπτενις, Eπτενης, Чирпанско, Пазарджишко, Монтанско) /м./ Ептепус (Eπτηπoυς, София) /ж./ – вероятно еднакво с Ептапюс. Ептепюрис (Eπτηπυρις, Eπτεπυρις, Елховско, Чирпанско, Пазарджишко) /ж./ Ептесюкис (Eπτησυχις, Eπτησυκoς, Eπτεσυκoς, Ивайловградско, София, Чирпанско) /м., ж./ Есбенис (Eζβενις, Eσβενoυς, Έσβενoυς, Eσβενειoς, Гоцеделчевско, Гюмюрджина, Кавала, Румъния) /м./ Етбеос
З Зилес (Zιλης, Санданско) /м./ – Съвпада по основа със старолатв. фамилия Zylan, която се обяснява от латв. zilš „син“, лит. žilas „сивокос“. Залмоксис – име на митичен цар и бог /виж Залмоксис/ Зипайбис (Zιπαιβις, Гърция) /м./ Зипер, Зипюрон (Ziper, лит. извор, Zιπυρων, Zειπυρoν, Филипи, Атос, Горно Крушево, Македония) /м./ Зипюрос (Zιπυρος, Zειπυρος, Zιεπυρους, Zυπυρ, лит. извор, о. Тасос, Кобалище, Белослатинско) /м./
К Катос Керзула (Cerzula, Зъхненско, Гръцка Тракия) /м./ Еднакво с лит. лично име Keršulis от лит. keršulis „гривяк“. Керсеблепт (Kέρσεβλεπτης) /м./ име на одриски цар. Керсис (Kέρσης, о. Самос; Kέρσоς, Мемнонион, Гърция) /м./ Еднакво с лит. име Keršis, което се обяснява от лит. keršas „на бели и черни петна“, старочеш. име Črh „Черньо“ от ИЕ *kers-. Керза (Kέρζα, Пловдивско) /ж./ – виж Керсис. Кетризеис (Kετριζεις, Драма) /м./ Кетрилас (Cetrilas, Кобалище) /м./ Кетризерис (Kετριζερις, Варна) /м./ – Прякор „(който е силен) за четирима“ от *kwetru- „четири“ (в съставни имена като лат. quadru-pēs „четирикрак“; гал. Petru-corii „четирите племена“ и др.) + *zer- „мъж“, виж Бринказерис. Кетрипорис (от монети от 283-284 г. и лит. извори с варианти на изписване Kετριπορις, Kεδριπορις, Kεδρειπολις, Kεδρoπολις; Cet(ri)p(oris), Добруджа) /м./ Котис – име на цар
М Медок Мендас Местузелмес (Μεστουζελμης) Мокасокос (Mοκασοκος, Дупнишко) /ж./ Мукаборис (Mουκαβορις, Чирпанско; Mουκαβουρ, Новозагорско; Mουκαβουρις, Харманлийско) /м./ Муказеис (Mουκαζεις, Mουκασις, Mουκασoς) -вариант на Мукас. Муказенис, Мукасенис (Mουκαζενις, Кюстендилско; Mουκασενης, Пазарджишко; Mucasenes, Бяла Слатина) /м./ Муказерас (Mουκαζερας) Мукакакис (Mουκακακης) Мукакентос (Mουκακενθος, Пазарджишко, Сливенско, Елховско; Mucacentus, Омуртаг) /м./ Мукала (Mουκαλα, Muccala, Mucalus) – вариант на Мукас. Мукапайбес (Mουκαπαιβης, Mουκαπαιβες, Поповско) /ж./ Мукапора (Mucapora) /м., ж./ Мукапорис (Mουκαπορις, Mucapor) /м./ Мукапус (Mucapus, Дакия; Mουκαπουις, Пазарджишко) Мукас (Mουκας, Muca, Moca, Mοκας, Mοκκας) /м./ Мукатралис (Mουκατραλις)
О Орфей – най-известният поет и музикант на древността /виж Орфей/
П Пайбис (Παιβις, Филипи, Амфиполис; Παιβης, Зъхненско, о. Тасос) /м./ Пирусала /ж./ Питадора /ж./ Порис (Пορις, Сливенско) /м./ Пуризия (Пουριζια, Чирпанско) /ж./ Пютрос (Пυτρος, Ивайловградско) /м./ – Прякор „дърдорко, кресльо“, идентичен със старолатв. имена Putre, Puttre, Putris, Putra, които се обясняват от латв. putruōt, putrāt „кряскам, крещя, говоря бързо“.
Р Раскос (Pασκος, лит. извор) – вероятно сродно със старосканд. rǫskr, старогорнонем. rasc „бърз, пъргав, подвижен“ от прагерм. *raskaz. Раскупорис (Pασκουπόρις, Pασκυπόρις, Rascupolis, лит. извори) – име на трима тракийски царе, а също така и на боспорански царе. Ребулас Резос, Рез (Ρῆσος у Омир, Цицерон и др.) /м./ - име на цар /виж Рез/. Рекипер (Reciper) Реметалк (Poιμιταλκος, монети) – име на цар. Рескуторми (Pησκουτορμη, Пазарджишко; Rescuturme, Карлсбург) /ж./ Рюмесюкис (Ρυμησυκις)
С Садалас Садок Сатрис (Σάτρης, Чирпанско) /м./ – еднакво с лит. šatrus „жизнен, бърз“. Савтес (Sautis, Мисенум, Прахово (Сърбия)) /м./ – еднакво със старолатв. фамилия Sautte, Sautin, които се обясняват от латв. sautis „ленив човек, дремльо“. Севт (Σεύθης) – име на цар. Ситалк – име на цар Скайденте /ж./ Скарис (Σκάρις, София, Девня) /м./ – еднакво с латв. фамилия Skaris, лит. фамилия Skara, които се обясняват от старобълг. скоръ „бърз“. Скаркайдзес /ж./ Скедеса /ж./ Скилас (Σκίλας, лит. извор) /м./ – вероятно идентично с лит. име Skylė и старокурийското име Schille. Смордотормос (Σμορδοτορμος) /м./ Спарадок Спартак – име на водача на най-голямото робско въстание в Римската империя Сукис (Σουκους, Пловдив; Σουκιoς, Кюстендилско; Σουκιας, Радомирско) – еднакво с лит. фамилия Šukys, която се обяснява от лит. šukys „който има дупки по зъбите“. Суратралис (Σουρατραλις, Асеновградско)
Т Терес – име на одриски цар
Ф Фарсалас Битюс
Външни препратки Георги Митрев, Имената в долината на Средна Струма и религията като фактор за формирането на именната система I - III в. - В: Seminarium Thracicum 5, София, 2001, стр.199-210. Ив. Дуриданов. Езикът на траките. Наука и изкуство. София, 1978.
Имена Категория:Имена по език