Изкуството ( – опит, изпитание)Искусство, в Этимологический словарь русского языка (М. Фасмер).Искусство (История слов. Часть 3) Виноградов, Виктор Владимирович. е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд"Art: definition ". В най-общата си форма тези дейности включват създаването на произведения на изкуството, критика към вида изкуство, изучаването на историята на изкуството и естетическото разпространение на изкуството.
Изкуството е компонент на културата, което отразява разбирането за икономическите и социални основи, както и предаването на идеи и ценности, присъщо на всяка човешка култура в пространството и времето. Обикновено се смята, че с появата на хомо сапиенс, изкуството първоначално придобива ритуална функция, магическа или религиозна (палеолитното изкуство), но тази функция се променя с развитието на човешките същества, придобива естетически компонент и социална функция, както и образователна, търговска или просто декоративна.
Определение и неговата еволюция Идеята на изкуството остава предмет на дълбоки спорове, тъй като неговото определение е отворено за многобройни интерпретации, които варират в зависимост от култура, време, движение, или общество, за които срокът има специфично значение. Думата изкуство има широк смисъл – кулинарно изкуство, медицинско изкуство, бойни изкуства и т.н. В този смисъл то е синоним на способности, умения, талант и опит. Изкуството обаче по-често се разглежда като творческа дейност на човешкото същество, с което произвежда серия от предмети (произведения на изкуството), които са еднозначни и чиято цел е предимно естетическа. Изкуството се разбира като средство за човешко изразяване на творчески характер.
Най-старата документирана форма на изкуство е изобразителното изкуство, което включва създаването на изображения и обекти в области като живопис, скулптура, графика, фотография и други визуални медии. Архитектурата е едно от визуалните изкуства заедно с декоративното изкуство и рекламата, при които се създават творби, където практическото им прилагане е от съществено значение, където те не са част от картина. Например музиката, театърът, филмите, танците и други сценични изкуства заедно с литературата и други медии, като например интерактивни медии са включени в по-широкото определение за изкуство и за сбор от изкуства„Art, n. 1 “. OED Online. December 2011. Oxford University Press.. До 17 век изкуството е всяко човешко умение или майсторство и не се отличава от занаятите и науките.
В модерното използване след 17 век, когато естетическата гледна точка е от първостепенно значение, художествените изкуства са отделени и се отличават от придобитите умения на човека като цяло, като декоративното или приложното изкуство. Изкуството може да бъде характеризирано с понятия като мимезис (образ на реалността), разказване (разказване на истории), израз, комуникация на емоции или други качества. По време на Романтизма изкуството се възприема като „специална способност на човешкия ум да бъде разделен по религия и наука“ Gombrich, Ernst. (2005). "Press statement on The Story of Art". The Gombrich Archive. Архивирано от оригинала на 6 октомври 2008. Въпреки че определението за това, какво е изкуство се оспорва Stephen Davies (1991). Definitions of Art. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-9794-0. Robert Stecker (1997). Artworks: Definition, Meaning, Value. Pennsylvania State University Press. ISBN 978-0-271-01596-5.Noël Carroll, ed. (2000). Theories of Art Today. University of Wisconsin Press. ISBN 978-0-299-16354-9. и се е променило с течение на времето, общите описания споменават идеята за творчески и технически умения, произтичащи от човешкия индивидDr. Robert J. Belton. "What Is Art?" и творчество.
Естеството на изкуството и свързаните с него понятия, като творчество и тълкуване се изследват във философски отрасъл, познат като естетика Kennick, William ed. and W. E. Kennick, Art and philosophy: readings in aesthetics New York: St. Martin's Press, 1979, pp. xi–xiii. ISBN 0-312-05391-6..
Ролята на художествените и изящни изкуства в света
В перспективата на историята на изкуствотоart. Encyclopædia Britannica. художествените творби съществуват почти толкова дълго, колкото човечеството: от ранното праисторическо изкуство до съвременното изкуство.
Няколко диалога на Платон разглеждат въпросите за изкуството. Във „Федър“ (265а-в) Сократ говори за поезията, която е вдъхновена от музите, а не е рационална. Той се изказва с одобрение за тази и други форми на божествена „лудост“ (пиянство, еротика и сънища), но в „Държавата“ счита, че изкуството на Омир и смехът трябва да се обявят извън закона. В „Йон“ обаче Сократ не дава намек за подобно неодобрение към Омир, напротив: Омировата „Илиада“ е описана като боговдъхновено литературно изкуство, което може да служи като морално напътствие, стига да се извърши правилно тълкуване (подобно на Библията днес в съвременния християнски свят).
По отношение на литературното и музикалните изкуства Аристотел смята, че епическата поезия, трагедия, комедия, хвалебствената поезия и музиката са миметични и имитативни изкуства, всяко от което имитира чрез различни среда, различен обект и по различен начин Aristotle, Poetics I 1447a. Например музиката имитира чрез ритъм и хармония, докато танцът имитира само чрез ритъм, а поезията само чрез езика. Формите на изкуството се различават и според обекта на имитация. Комедията например е имитация на хора, по-лоши от обикновено, а трагедията имитира хора, които са малко по-добри от обикновено. Формите се различават и по начина им на имитация – чрез разказ или характер, чрез промяна или без промяна, чрез драма или без драма Aristotle, Poetics III. Аристотел счита, че имитацията е естествена за човечеството и е едно от предимствата на хората пред животнитеAristotle, Poetics IV.
Вторият, доста по-скорошен смисъл на думата изкуство, касае творческото изкуство или изящното изкуство и възниква в началото на 17 векThe New Shorter Oxford English Dictionary. Oxford University Press, Oxford 1993, p. 120. Изящното изкуство е умение, използвано за изразяване на творчеството на художника и за ангажиране на естетическата чувствителност на аудиторията, а и за привличане вниманието на публиката към по-изтънчено и по-фино произведение на изкуството.
В този естетичен, втори смисъл думата изкуство се отнася за няколко неща: (i) изследване на творческо умение, (ii) процес на използване на творческите умения, (iii) продукт на творческото умение, и (iv) опита на аудиторията с уменията на творчеството. Креативните изкуства (които разглеждат изкуство като дисциплина) са колекция от дисциплини, които произвеждат произведения на изкуството, които произтичат от вътрешния човешки стремеж и изразяват послание, настроение и имат символика за възприемащия да ги тълкува. Изкуството е нещо, което стимулира мислите, емоциите, вярванията или идеите на индивида чрез сетивата. Произведения на изкуството могат да бъдат направени изрично за тази цел и са тълкувани въз основа на изображения и предмети. За някои учени, като Кант науката и изкуството се различават помежду си, като науката е представлява областта на знанието, а изкуството представлява областта на свободата на художественото изразяване.
Ако творческото умението се използва по общ и практичен начин, хората го считат за занаят, а не за изкуство. Също така, ако умението се използва по търговски и промишлен начин, то то е изкуство на търговията, а не изобразително изкуство. От друга страна, занаята и дизайна понякога се считат за приложно изкуство. Някои почитатели на изкуството твърдят, че разликата между изобразителното изкуство и приложното изкуство е свързана повече със стойностните преценки за него, отколкото с конкретна определена разлика David Novitz, The Boundaries of Art, 1992. Въпреки това, дори изобразителното изкуство се цели извън чистото творчество и самоизразяване. Целта на произведенията на изкуството е споделянето на идеи, както се случва при политическо, духовно и философско мотивирано изкуство, а също и да се създаде усещане за красота (вижте естетика). Също така и да изследва естеството на възприятието за удоволствие и да генерира силни емоции. Целта може и да е несъществуваща.
Природата на изкуството е описана от философа Ричард Уолхайм като „един от най-неуловимите традиционни проблеми на човешката култура“Richard Wollheim, Art and its objects, p. 1, 2nd ed., 1980, Cambridge University Press, ISBN 0-521-29706-0. Изкуството е определено като средство за изразяване или общуване на емоции и идеи, за изследване и оценяване на формални елементи заради самите тях като мимезис или представителство. Изкуството като мимезис има дълбоки корени във философията на АристотелJerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 5. ISBN 0-19-927945-4. Лео Толстой определя изкуството като директно средство за общуване на един човек с друг. Бенедето Кроче и Р.Д.Колингруд разширяват идеала за изкуство, защото според тях то изразява емоции и по същество то съществува в ума на създателя му Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 16. ISBN 0-19-927945-4R.G. Collingwood's view, expressed in The Principles of Art, is considered in Wollheim, op. cit. 1980 pp. 36 – 43. Теорията на изкуството като форма има своите корени във философията на Емануел Кант и е разработена в началото на 20 век от Роджър Фрай и Клайв Бел. По-късно мислители, повлияни от Мартин Хайдегер, тълкуват изкуството като средство, чрез който дадена общност развива за себе си свой начин за себеизразяване и интерпретация Martin Heidegger, „The Origin of the Work of Art“, in Poetry, Language, Thought, (Harper Perennial, 2001). See also Maurice Merleau-Ponty, „Cézanne's Doubt“ in The Merleau-Ponty Aesthetics Reader, Galen Johnson and Michael Smith (eds), (Northwestern University Press, 1994) and John Russon, Bearing Witness to Epiphany, (State University of New York Press, 2009)..
История на изкуството
Праистория
Най-старите документирани форми на изкуството, достигнали до наше време, са визуалните изкуства, малки статуетки, пещерни рисунки, скални рисунки и петроглифи от времето на Палеолита, датиращи преди около 40 000 години. Те представляват предимно ловни сцени и сцени от ежедневието. Тъй като отсъстват писмени документи от това време, е трудно да се дефинира и интерпретира значението на този вид изкуство.
Най-старите предмети на изкуството в света са серия от малки, пробити черупки от охлюви преди около 75 хил. години, открити в пещера в Южна АфрикаRadford, Tim. "World's Oldest Jewellery Found in Cave". Guardian Unlimited, 16 April 2004. Посетен на 18 януари 2008.. Контейнери, които са били използвани за съхраняване на бои са открити и те датират още отпреди 100 000 години. Гравирани черупки на 430000 и 540000 години са открити през 2014 г.
Антично изкуство Много велики традиции в изкуството имат своята основа в изкуството на поне една от най-големите древните цивилизации: Древен Египет, Месопотамия, Персия, Индия, Китай, Древна Гърция, Рим, както и на инките, маите и олмеките. Всеки от тези центрове на ранна цивилизация развива уникален и характерен стил в своето изкуство. Поради размера и продължителността на тези цивилизации повечето от творбите им са оцелели и тяхното влияние е предадено на други култури по-късно. Някои също предоставят първите записи за начина, по който художниците работят, поради наличието на писменост. Например в периода на гръцкото изкуство се наблюдава уважение към човешката физика и развитието на умения, за да се покажат мускулите, позата, красотата и анатомично правилните пропорции.
Древен Египет