Камерун

Камерун (, ) е унитарна република в Централна Африка. Конституция на Камерун На запад граничи с Нигерия, на североизток с Чад, на изток с Централноафриканска република, а на юг с Екваториална Гвинея, Габон и Република Конго. ООН – Карта на Камерун Страната притежава част от крайбрежието на Гвинейския залив, което ѝ дава излаз на Атлантическия океан.

Страната е наричана „Африка в миниатюра“ поради своето геоложко и културно разнообразие. ЮНЕСКО, Световно наследство – Камерун Природното богатство на Камерун включва плажове, пустини, савани, джунгли и планини. Най-високият връх е Фако (4040 метра) в планината Камерун, а най-ниската точка е Атлантическото крайбрежие. Държавата се населява от над 280 различни етнически групи. Официалните езици са френски и английски.U.S Department of State – Cameroon Country Specific Information (посетен 02-01-2010)

Столицата на Камерун е град Яунде.

География

Страната е разположена в Централна и Западна Африка.www.bbc.co.uk. Посетен на 2 януари 2010. Със своята площ от 475 442 квадратни километра тя е 53-та по големина държава в света.Demographic Yearbook 1. На запад страната има брегова ивица от Гвинейския залив. Общата дължина на държавните граници е 4591 километра. От тях: Най-дългата е тази с Нигерия – 1690 км, на запад; Чад – 1094 км, на североизток; Централноафриканската република – 797 км, на изток; Република Конго – 523 км, на югоизток; Габон – 298 км, на юг; Екваториална Гвинея – 189 км, на юг.

Множество туристи определят Камерун като „Африка в миниатюра“, поради голямото ѝ географско разнообразие: плажове, крайбрежна ивица, планини, джунгли, савани и пустини.DeLancey, Mark W., and Mark Dike DeLancey (2000): Historical Dictionary of the Republic of Cameroon (3rd ed.). Lanham, Maryland: The Scarecrow Press. 2, 4, 5, 6, 16, 21, 28, 51, 105 – 6, 125, 131, 161, 184. В южните части на страната преобладават екваториалните гори. Те се срещат и по атлантическото крайбрежние, където се намират и едни от най-влажните точки на света.Neba, Aaron (1999). Modern Geography of the Republic of Cameroon, 3rd ed. Bamenda: Neba Publishers. 28, 65, 67, 94, 103 – 4, 105 – 6, 108, 109 – 11.„Highest Average Annual Precipitation Extremes“. Наблюдават сухи и дъждовни периоди, като по време на сухите температурите са много високи. През този период пресъхват повечето реки. Средните темпуратури в Камерун варират между 22 °C (71,6 °F) и 25 °C (77 °F).

През страната текат множество реки, като най-значителната от тях е Логон, която е основен приток на друга река – Шари. Други големи реки, имащи стопанско и транспортно значение са: Вури, Джа, Бенуе (приток на река Нигер) и други. В Камерун се наблюдава вулканизъм, впоследствие на който се образуват кратерни езера. На 21 август 1986 г. едно от тях, Ниос, изригва, като причинява смъртта на близо 1700 души. www.historyorb.com cameroon.pp.ruwww.bgd.bg Най-високата точка на страната е връх Фаго (4095 метра), намиращ се на Монт Камерун.

Административно деление

Камерун е разделена на 10 полуавтономни региона, като всяка се управлява от избран „Регионален Съвет“. Регионите са подразделени на департаменти, като общият брой на департаментите е 58. Всеки департамент се управлява от „префект“, избиран от президента.

От 12 ноември 2008 г., чрез президентски указ, официалното название на административната единица в страната се променя. Старото название „провинция“ се заменя с „регион“.Décret N° 2008/376 du 12 novembre 2008 , President of the Republic website. Посетен на 9 юни 2009.

10-те региона са:

+ №РегионЦентърПлощ, км²Население (2007). 1 Адамауа Нгаундере 63 691 838 689 3 Източен Бертуа 109 011 875 949 10 Западен Бафусам 13 872 2 269 136 5 Литорал Дуала 20 239 2 294 540 6 Северен Гаруа 65 576 1 409 445 4 Далечен север Маруа 34 246 3 142 883 7 Северозападен Баменда 17 810 2 095 538 2 Централен Яунде 68 926 2 797 212 9 Югозападен Буза 24 471 1 419 269 8 Южен Зболова 47 110 633 082+

История

Първите заселници на територията на днешен Камерун датират от Новокаменната епоха. Сред тях са и пигмеите, които обитават територията на страната най-отдавна в сравнение с всички останали племена и етнически групи. Сао е една от народностите, създала по тези територии своя цивилизация (V – XV век), която постепенно е асимилирана от Канемската империя (началото на VIII век до ок. 1900 г.).S. Decalo, 6

През 1472 г., португалски мореплаватели стъпват на камерунските брегове. Те описват флората и фауната на река Вури и я наричат „Реката на скаридите“ – Рио дош Камароеш. През следващите няколко столетия, европейците установяват търговия с жителите по бреговете на Камерун.

През 1884 г. Камерун става колония на Германската империя, което дава тласък на вътрешното развитие на страната. Немското управление започва да подобрява инфраструктурата на новата си колония, използвайки физическия труд на местното население. След поражението на Германия в Първата световна война, през 1919 г. Камерун е разделена между две от победителките – Франция и Великобритания.

Френското правителство внимателно интегрира икономиката на колонията с тази на самата Франция и подобрява инфраструктурата ѝ чрез капиталови инвестиции, изпращане на специалисти и трудова повинност. Местното население е експлоатирано като евтина работна ръка за тежък труд. От друга страна, британците управляват териториите си в Камерун от съседна Нигерия, което кара местните да се чувстват като „колония на колонията“. Нигерийски работници са изпращани в Южен Камерун, което също предизвиква недоволство сред местните обитатели.

Камерун получава своята независимост от Франция на 1 януари 1960 година. Първият президент е Ахмаду Ахиджо. На 1 октомври 1961 г. британската част също получава своята независимост и двете части сформират Федерална Република Камерун.

Ахмаду Ахиджо, издигнат от политическата партията „Камерунски национален съюз“ (КНС), установява управление, имащо цел да слее идеите на капитализма и социализма (характерно за Камерун политическо движение). Правителството му използва приходите от нефтодобива за създаването на национален резерв и подпомагане на проектите за развитие на страната.

На 4 ноември 1982 г. за президент на Камерун е избран Пол Бия (Народно демократическо движение Камерун). Той се стреми към по-демократично правителство. По време на неговото управление страната претърпява икономически регрес. През 1990 г. англоговорещата част от населението обявява създаването на нова република – „Амбазония“ и в страната настъпва анархия. Въпреки размириците в днешно време няма кръвопролитни граждански войни и антиправителствени движения, използващи насилие. Това, че за разлика от много други африкански държави в Камерун липсват кръвопролитни граждански войни и междуособици, благоприятства развитието на инфраструктурата и промишлеността. Въпреки това голяма част от населението живее под прага на бедността, а корупцията е широко разпространена. Според множество проучвания на специалисти Камерун е сред най-корумпираните страни в света.„Corruption Perceptions Index 2006“ (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.

Политика

Държавно устройство

Президентът на Камерун, избиран пряко за седемгодишен мандат (към 2010 г. постът се заема от Пол Бия (р. 1933 г.)), е държавен глава и има значителни правомощия. На практика цялата изпълнителна власт в страната се контролира от него.news.bbc.co.uk. Посетен на 2 януари 2010. Той е главнокомандващ на въоръжените сили и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. Избира министър-председателя, назначава държавни служители на всички нива (т.е. назначава държавната администрация).

Законодателната власт в Камерун се упражнява от народно събрание със 180 депутати, избирани за срок от пет години.Министерство на външните работи (България) Правосъдната система на страната се базира на тази на Франция. Макар и да е частично независима, тя попада под властта на Министерството на правосъдието. Съдебната власт официално е разделена на съдилища, Апелативен съд и Върховен съд на Камерун. Министърът има правото да назначава съдиите.

Въоръжени сили

Редовните въоръжени сили на Камерун, в сравнение с останалите африкански държави, са относително многобройни, като личният състав наброява около 26 – 27 000 души. Те са в тясно сътрудничество с френските въоръжени сили, каквито има разположени на полуостров Бакаси (камерунско владение). Лекото стрелково оръжие на камерунската армия най-често е AK-47 или М-16.

Въоръжените сили на Камерун включват: армия, военноморски флот, военновъздушни сили, национална жандармерия и президентска охрана.

Близо 1,3% от БВП на страната се отделя за целите на отбраната.

Външна политика Камерун членува в ООН, Африканския съюз и Организация Ислямска конференция. Страната е в близки отношения с дългогодишния си партньор Франция.

Камерун е в обтегнати отношения със съседките си Нигерия и Екваториална Гвинея. Неразбирателството между тези държави се дължи на петролните залежи, открити по крайбрежния шелф на полуостров Бакаси. Международния съд в Хага решава спора в полза на Камерун. Решението е оспорено от Нигерия и на 12 юни 2006 г. е приета резолюция на ООН, която също подкрепя Камерун в спора. В резултат на намесата на ООН, Нигерия се оттегля от полуострова.

През 1986 г. Камерун възстановява дипломатическите си отношения си с Израел, прекъснати през 1971 г. На 24 февруари 1984 г. започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.

Икономика

Камерун има една от най-добре развитите икономики в Африка. Селскостопанското производство е сравнително продуктивно, а петролната индустрия расте със стабилни темпове. Камерун произвежда и изнася големи количества нефт, какао (един от най-големите износители в световен мащаб), кафе, банани, памук и естествен каучук. Износът на нефт представлява около 29% от общия износ на Африка. Продукция на нефт

Брутният вътрешен продукт (42,76 млрд. щ.д.) представлява половината от този на Централноафриканската валутно-икономическа общност (UDEAC), което прави камерунската икономика една от най-значимите на регионално ниво. Държавата е също част от Банката на централноафриканските държави и Организацията за хармонизирането на бизнес правата в Африка (OHADA). На 13 декември 1995 г. Камерун се присъединява към Световната търговска организация. СТО – Камерун

От 1965 до 1985 г. Камерун претърпява продължително развитие. Икономическата ситуация след това бързо се срива, което води до девалвацията на франка през 1994. www.wto.org След десетилетие на рецесия, характеризиращо се със силен спад в брутния вътрешен продукт (-30% между 1985 и 1993) и срив от 40% в потреблението на човек от населението, от 1994 г. в страната се наблюдава икономически растеж.

Към 1995 г. активното население се разделя както следва: 80% в първичния сектор (добив), 13% във вторичния (преработка) и само 7% в третичния сектор (услуги). По последни данни (2008) 70% от работната ръка е заета в областта на земеделието, 13% в промишлеността и 17% в сектора на услугите.

Около 75% от градската работна ръка работи в сивия сектор – при недеклариран труд и слаби доходи; 6 от 10 домакинства печелят поне част от дохода си в сивия сектор. Друг проблем е и увеличаващата се безработица, както и пониженото търсене на петрол на световния пазар. Близо 20% от населението е било безработно към 1995, с нарастване до 30% към 2003. Камерун поддържа добър търговски баланс и бюджетен излишък, както и ниска инфлация (4,4%). Приходите в бюджета възлизат на 5,4 млрд. щ.д., а разходите – 4,3 млрд. щ.д. CAMEROON Economy Exports Imports Industrial production, Debt, Electricity