Битката при Москва от 1941 – 1942 г. е поредица от сражения между Съветския съюз и Германия по време на Втората световна война, завършили с успешната съветска защита на Москва и разбиване на германските войски. Боевете започват на 30 септември 1941 г. и завършват в средата на април 1942 г. с окончателна победа на съветските войски. Вермахтът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Отново в руски ръце са районите около Калинин, Рязан и Тула. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на германската армия.

Планът на германците за настъпление към Москва е разработен още в хода на сраженията при Киев. Получава кодовото име „Тайфун“, а за провеждането му е отговорна група армии „Център“. В началото на операцията тя се състои от три полеви армии – 2-ра, 4-та и 9-а и три танкови групи – 2-ра, 3-та и 4-та. В състава на групата влизат 77 дивизии, в това число 14 танкови и 8 моторизирани. Това съставлява около 33 % от пехотните и 64 % от танковите и моторизирани дивизии на немската армия, действащи на съветско-германския фронт. Крайната цел на командването на Вермахта е да се превземе Москва и да се излезе на Линията „Архангелск – Астрахан“.

Групата армии „Център“ е развърната за настъпление в полосата Адрианопол – Глухова. Полосата е ограничена на юг от курското направление, а на север – от калининското. В района на Духовщина, Рославъл и Шостки са съсредоточени три ударни групировки. След пробива на съветската отбрана танковата групировка под Рославъл трябва да настъпва на североизток срещу Вязма и там да се съедини с другата ударна група, настъпваща към Вязма от северозапад. По този начин е планирано да се обкръжи и унищожи намиращата се в района на Смоленск групировка на съветските войски. На 2-ра танкова група (с главнокомандващ генерал Гудериан) е поставена задача да настъпи от района на Глуховка (близо до Орел), между Новгород-Северски и Брянск и да излезе в тил на противника, сковаван по фронта от войските на 2-ра армия.

Срещу немските войски са разположени Западния, Резервния и Брянския фронт. В хода на Московската отбранителна операция съветските войски осъществяват следните фронтови отбранителни операции:

Орловско-Брянска фронтова отбранителна операция; Вяземска фронтова отбранителна операция; Можайско-Малоярославска фронтова отбранителна операция; Калининска фронтова отбранителна операция; Клинско-Солнечногорска фронтова отбранителна операция; Наро-Фоминска фронтова отбранителна операция; Тулска фронтова отбранителна операция.

Контекст

Германската операция „Барбароса“ предвижда превземането на Москва за четири месеца. На 22 юни 1941 г. силите на Оста нахлуват в Съветския съюз, унищожават по-голямата част от съветските въздушни сили на земята и продължават да напредват чрез тактиката блицкриг. Група армии Север напредват към Ленинград, група армии Юг завладяват Украйна, а група армии Център напредват към Москва. Към юли 1941 г. група армии Център вече е прекосила река Днепър по пътя си към съветската столица.

На тези етап, макар Москва да е уязвима цел, офанзива срещу града би изложила на риск германските флангове. В опит да овладее риска и да осигури провизии и храна към Украйна, Адолф Хитлер нарежда атаката да поеме на север и на юг, за да се подсигурят първо Ленинград и Киев.Alan F. Wilt. Hitler's Late Summer Pause in 1941. Military Affairs, Vol. 45, No. 4 (December 1981), pp. 187 – 91 Това забавя германското настъпление към Москва. Когато то продължава на 30 септември 1941 г., немските войски са отслабнали, докато съветските войски се концентрират в защита на столицата.

Първоначално настъпление За Хитлер, съветската столица е второстепенна цел. Той вярва, че единственият начин СССР да бъде сломен е да бъде победен икономически – чрез превземането на икономическите ресурси източно от Киев. Когато Валтер фон Браухич подкрепя идеята за директен тласък към Москва, му е отговорено, че „само закостенял мозък може да си помисли за такава идея“. След като немските войски нанасят тежки удари по съветските части в Украйна, Хитлер пренасочва вниманието си към Москва към края на лятото. Почти два милиона германски войници са мобилизирани в операция, както и 1000 – 2470 танка и 14 000 оръдия. Германската мощ във въздуха обаче е сериозно намаляла след лятната кампания. Луфтвафе са загубили 1603 самолета и поправят 1028. Следователно, настъпателните действия разчитат на стандартните блицкриг тактики чрез танкови групи.Guderian, pp. 307 – 09. Пред Вермахта се изправени три съветски фронта, образуващи отбранителна линия между градовете Брянск и Вязма, препречвайки пътя към Москва. Макар тези съветски войски също да се участвали в тежки сражения, те все още представляват голяма концентрация от 1 250 000 души, 1000 танка и 7600 оръдия. Съветските военновъздушни сили са понесли колосални загуби – между 7500Hardesty, 1991, p. 61. и 21 000Bergström 2007, p. 118. самолета.

Германското настъпление върви по план, като 4-та танкова армия напредва почти необезпокоявана, а след това разделя мобилните си части на север, за да завърши обграждането на Вязма заедно с 3-та танкова армия, докато други танкови войски заобграждат Брянск. Съветските защитни линии все още не са завършени и са премазани от врага.Clark Chapter 8, The Start of the Moscow Offensive, p. 156 (diagram)Glantz, chapter 6, sub-ch. „Viaz'ma and Briansk“, pp. 74 ff. Четири съветски армии (19-а, 20-а, 24-та и 32-ра) са обградени.Vasilevsky, p. 139.

Съветските войски продължават да се сражават, макар и обкръжени, което принуждава Вермахта да мобилизира още дивизии, за да ги елиминира. Остатъците от съветските Западен и Резервен фронт преминават в отстъпление и установяват нова отбранителна линия близо до Можайск. Макар загубите им да са големи, от обкръжението успяват да се измъкнат немалко войски, вариращи по размер от взводове до дивизии. Съветската съпротива при Вязма предоставя време на съветското главно командване да подсили армиите около Москва (5-а, 16-а, 43-та и 49-а). Три пехотни и две танкови дивизии са мобилизирани от Източен Сибир.

Метеорологичните условия обаче започват да се променят, възпрепятствайки и двете страни. На 7 октомври пада първия сняг и бързо се стопява, превръщайки пътищата и откритите местности в калища – явление, познато под името распутица в Русия. Германските бронирани групи са силно забавени, което позволява на съветските сили да се прегрупират.Guderian, p. 316.Clark, pp. 165 – 66.

В някои случаи, съветските войски успяват да контраатакуват. Така например, немската 4-та танкова дивизия попада в засадата на Дмитрий Лелюшенко близо до Мценск. Новопостроени танкове T-34 са укрити в гората, докато немските бронирани машини минават покрай тях. Те атакуват немските Панцер IV по двата фланга. За Вермахта, шокът от това поражение е толкова голям, че е наредено специално разследване. Хайнц Гудериан и екипът му откриват, че съветските T-34 са почти неуязвими за немските танкови оръдия. В мемоарите си, генералът пише: „Нашите танкове Панцер IV с малките си 75-mm оръдия могат да взривят T-34 само чрез удар в двигателя му отзад.“. Все пак, в засадата немците губят само шест танка. За Ерих Хьопнер, тя е без значение, тъй като основното му притеснение е съпротивата вътре от образувалите се чували, а не извън тях. Други контраатаки също забавят немската офанзива. 2-ра армия, която е разгъната северно от силите на Гудериан с цел да обгради фронта при Брянск, попада под тежкия натиск на Червената армия, подсилван от въздушните сили.Bergström 2007, p. 91.

Според немските оценки за първоначалните действия в СССР, 673 000 войници са били пленени от Вермахта от джобовете при Вязма и Брянск.Geoffrey Jukes, The Second World War – The Eastern Front 1941 – 1945, Osprey, 2002, , p. 29. Съвременните оценки говорят за по-малък, но пак огромен брой – 514 000 военнопленници. Това означава, че съветската войска е била отслабена с около 41%.Jukes, p. 31. Междувременно, Ото Дитрих изказва увереността си по време на пресконференция в Германия, че армиите, защитаващи Москва, ги чака сигурно унищожение. Това повдига морала както на войниците, така и на гражданите у дома. Плъзват слухове, че войските от източния фронт ще се приберат в Германия за Коледа.

Все пак, съпротивата на Червената армия е забавила Вермахта. Когато германците влизат в покрайнините на Можайск западно от Москва на 10 октомври, те срещат още една отбранителна бариера. Същият ден, Георгий Жуков, който е извикан от Ленинградския фронт на 6 октомври, поема командването на защитата на Москва и комбинираните Западен и Резервен фронт с Иван Конев като свой заместник.The Great Soviet Encyclopedia, 3rd Edition (1970 – 1979). 2010 The Gale Group, Inc. На 12 октомври Жуков нарежда всички налични сили да се концентрират при подсилената линия на Можайск..Zhukov, tome 2, p. 10. Луфтвафе все още контролира небето, а немските „Щуки“ извършват 537 полета, унищожавайки около 440 превозни средства и 150 артилерийски установки.Plocher 1968, p. 231.Bergström 2007, p. 93

На 15 октомври Йосиф Сталин нарежда евакуацията на КПСС, Генералния щаб и различни правителствени служби от Москва в Куйбишев (днес Самара), оставяйки само малък брой държавници в столицата. Евакуацията всява паника сред московчани. На 16 – 17 октомври повече от гражданите на столицата се опитват да избягат, претъпквайки влаковете и задръствайки пътищата. Сталин остава в Москва и в известна степен успокоява страховете на хората.

Можайска отбранителна линия

На 13 октомври 1941 г. Вермахтът достига отбранителата линия на Можайск, включваща бързо построени четири укрепени линии и защитаваща западните подходи към Москва от Калинин, през Волоколамск до Калуга. Въпреки новопристигналите подкрепления, само около 90 000 съветски войници са окопани при линията – прекалено малко, за да удържат немското нашествие.Zhukov, tome 2, p. 17. Разполагайки само с ограничени ресурси, Жуков решава да концентрира силите си в четири основни точки: 16-а армия на генерал Константин Рокосовски защитава Волоколамск, 5-а армия на генерал-майор Леонид Говоров поема Можайск, 43-та армия на генерал-майор Константин Голубев отбранява Малоярославец, а 49-а армия на генерал-лейтенант Иван Захаркин защитава Калуга.Marshal Zhukov's Greatest Battles p. 50. Целият съветски Западен фронт (почти унищожен след Вязма) е пресъздаден почти от нулата.Zhukov, tome 2, p. 18.

Отбраната на самата столица е организирана бързо. Според Жуков, около 250 000 жени и деца работят по построяването на окопите и противотанковите ровове около Москва, премествайки почти 3 млн. m3 пръст без помощта на машини. Московските фабрики бързо са пригодени за военни цели. Така например, един автомобилен завод е превърнат в завод за картечни пистолети, часовникарски цехове произвеждат минни детонатори, шоколадената фабрика произвежда храна за фронта, а автомобилните сервизи поправят танкове и военни превозни средства.Zhukov, tome 2, p. 22. Въпреки тази подготовка, столицата попада в обсега на немските танкове, а Луфтвафе извършва ограничени въздушни бомбардировки над града. Тези нападения обаче нанасят само малко щети, поради голямата противовъздушна отбрана на града и ефективните екипи на гражданска защита.Braithwaite, pp. 184 – 210.

На 13 октомври (15 октомври според други източници) Вермахтът продължава офанзивата си. Първоначално, немските сили се опитват да заобиколят съветските защити, поемайки на североизток към слабо отбранявания град Калинин и на юг към Калуга и Тула, превземайки всички населени места с изключение на Тула до 14 октомври. Окуражавани от този първоначален успех, германците предприемат челна атака срещу укрепената линия, превземайки Можайск и Малоярославец на 18 октомври, Наро-Фоминск на 21 октомври и Волоколамск на 27 октомври след интензивни боеве. Поради увеличаващата се опасност от нападение по фланга, Жуков е принуден да се изтегли назад, източно от река Нара.Zhukov, tome 2, p. 24.