Иван Николов Георгиев Принц Папа Жан, известен с псевдонима си Папа Жан, е български художник и писател авангардист, творящ в областта на живописта, колажите, графиката и кинематографията. Творчеството му преминава през много и различни периоди.
Биография Иван Николов Георгиев е роден на 8 септември 1957 г. в Асеновград. Бил е социален служител, бетонджия, залесител, комсомолски секретар, икономист (завършил Стопанската академия в Свищов). От първата си жена Мария има две дъщери и внуци.
След завършване на образованието си през 1981 година, Папа Жан е отдаден на изкуството. Става колекционер на икони и картини и започва да учи живопис в Асеновград, след това в Москва, при руския педагог и художник-реалист Виктор Федорович Бугай.Биография на Виктор Бугай
В периода 1994 - 2000 г. Папа Жан рисува и организира свои изложби в България и Русия. През 2000 г. в Москва той се жени за Алла Павловна Красникова.
През периода 1999 – 2000 г. Папа Жан е преподавател по езотеризъм и екстра-сензорна медиаторика в Международната академия на алтернативните науки в МоскваБиография на Джуна в Peoples.ru . На 21 март 2000 г. Папа Жан получава званието академик и ордена „Новая Элита России“, връчен му от Евгения Давиташвили – Джуна.
На 23 декември 2020 г. Папа Жан умира от COVID-19.Известният художник Папа Жан почина от COVID-19 на 63 години, 24chasa.bg, 29 декември 2020 г. Ковид погуби ексцентричния Папа Жан, Агенция Стандарт, 29 декември 2020 г.
Творчество
Основно поле за изява на автора е живописта. През годините той създава стотици портрети, натюрморти и пейзажи. Популярни стават портретите му на известни личности, сред които Иво Карамански, Лили Иванова, Боби Михайлов, Джуна, Владимир Висоцки, Алла Пугачова и дори арабски шейхове. Еми Мариянска, Принц Папа Жан - на 62, за "греховете на мълчаливото съвършенство", Impressio, 11 септември 2017. Автор е на над 2000 картини.Надежда Семерджиева, Папа Жан е единственият художник на форума в НДК, в-к „Пари“, 1 октомври 1997. Според самия Папа Жан неговите картини се доближават до стила на Рембранд. „Папа Жан нарисува портрети на шейхове“, в-к „Пари“, 1 януари 1998 г. Въпреки че името му се свързва със скандали от жълти издания, професионализмът му е признат в художествените среди. В лекцията си „Изкуството след Прехода“, кураторът Илина Консулова го нарича „една от най-светлите арт фигури на Прехода – Маестро Принц Папа Жан“.„Изкуството след Прехода“, пърформанс-лекция на Илина Консулова, сайт на СУ.
Папа Жан изгражда репутация на ексцентричен художник, като организира своя подводна изложба, изложба във въздуха и изложба с горящи картини. Папа Жан е единственият художник на форума в НДК, Дневник, 1 октомври 1997. Най-сензационна е изложбата му през 1994 година във Варна, където той разпродава всичките двеста картини в експозицията. На чаша чай с Папа Жан, Дневник, 1 февруари 2001.
По-важни творби: „Ванга. Взорът на пророчицата“ – масло на платно (1997) „Смъртта на Титаник“ – масло на платно (1997) „Портрет на Владимир Висоцки“ – масло на платно (1995)
Автор е на четири книги, издадени в периода 1994 - 2013 година. Папа Жан представи „Книгата на любовта”, Новините на NOVA, 18 септември 2013 г. Първата от тях, „Всемирна галерия“, е в съавторство със Стефан Кръстев, под псевдонима Джон Стивън.
През 2010 г. съвместно с режисьора Александър Бурмов, Папа Жан завършва документалния филм в три части „Сезоните и лудостите на гения“. Сезоните и лудостите на гения
Библиография Всемирна галерия. Книга 1: Палитрата на световете . София: Папа Жан Арт, 1994. Лунен оргазъм. Книга 1: Нощ на еротика и лудост . София: Папа Жан Арт, 2000. Лунен оргазъм. Книга 2: Отвъд тръпката. София: Папа Жан Арт, 2001. Книга на любовта . София: Папа Жан Арт, 2013.
Източници
Вижте също Иван Яхнаджиев Ставри Калинов
Външни препратки Официален сайт на Папа Жан Илка Катрева, „Папа Жан в Гинес, Здравко Минев в затвора“, „Черно море“, Варна, бр. 957, 23 февруари 2001 г. Малина Трашлева, „На чаша чай с Папа Жан“, „Черно море“, Варна, бр. 957, 23 февруари 2001 г. Митко Новков, „Папа Жан с баретката“, в-к „Култура“, бр. 3 (2886), 28 януари 2011 г.
Категория:Български художници Категория:Български писатели Категория:Родени в Асеновград Категория:Починали от COVID-19 в България Категория:Български лесовъди