Богдан Петков Велизаров е български военен деец, полковник, участник в Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 18-и пехотен етърски полк през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография Богдан Велизаров е роден е на 24 април 1886Според Руменин е роден през 1896 г. г. в Павликени. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в редовете на 20-и пехотен добруджански полк.
През 1928 години с министерска заповед №175 е назначен за началник на подучастък в 19 граничен участък, а с МЗ №65 от 1931 година за командир на рота от 18-и пехотен етърски полк. От 1932 година е председател на Инициативния комитет за изграждане на паметник на „Загиналите за освобождението и падналите за България през войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918“, което отнема 5 години и е осветен през 1937 година. Строителството на паметника също е под ръководството на Богдан Велизаров.Ивайловградчани издигат паметника на Черни рид с дарения – като църква, bgnow.eu. През 1934 година поема командването на 2-ри смесен орляк, а по-късно същата година е началник на 12 пограничен участък.
От 1936 година майор Велизаров завежда подофицерския отдел в Пехотната школа и същата година е председател на комитета за построяване на параклиса (паметника) на 30-и пехотен шейновски полк на връх Курткале (днес Шейновец), чийто основи са положени на 18 октомври 1936, а е осветен на 31 август 1941 година. От следващата година до 1939 командва дружина от 18-и пехотен етърски полк. Непосредствено след това домакин на Пехотната школа, а от 1939 година е командир на пехотната рота в същата.
С височайша заповед на министъра на войната №92 от 26 октомври 1940 година подполковник Велизаров е назначен за командир 18-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 9 септември 1944 година, когато е уволнен от служба. В този период полковник Велизаров е и началник на търновския гарнизон. През 1945 е подсъдим на процеса на „Народния съд“ във Велико Търново.
Военни звания Подпоручик (5 октомври 1916) Поручик (30 май 1918) Капитан (30 януари 1923) Майор (26 август 1934) Подполковник (6 май 1937) Полковник (6 май 1941)
Бележки
Източници Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
Категория:Български полковници Категория:Тридесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в Павликени