Фьо̀дор Миха̀йлович Достоѐвски (, ) е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“(1866 г.), „Идиот“ (1866 г.), „Бесове“(1872 г.), „Юноша“(1875 г.) и „Братя Карамазови“(1880 г.) – така нареченото „Велико петокнижие“ на автора.
Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, Запада в навечерието на епохата на материализма и нихилизма. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“. Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици – Дикенс, Гогол, Балзак и др. Въпреки това най-известни са творбите от последните му години – „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.
Ранни години Семейство и детски години Достоевски е роден на 11 ноември (по стар стил – 30 октомври) 1821 г. в Москва, Русия. Той е второто от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхожда от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Заради трудните времена на рода му е отнета титлата. Прадядото и дядото на Достоевски по бащина линия са били свещеници в украинския град Брацлав, където е роден Михаил Достоевски. Михаил е трябвало, както повелява традицията, да стане свещеник, но на 15-годишна възраст бяга от семинарията и повече не поддържа връзки със семейството си.
През 1809 г., на 20-годишна възраст, Михаил Достоевски е приет в московската Имперска медико-хирургична академия. Назначен е в болница в Москва като военен лекар и през 1818 г. става главен лекар. През 1820 г. се жени за Мария, която е с 11 години по-млада от него. Една година след това напуска военната служба и започва работа в Мариинската болница за бедни. След раждането на двамата му синове Михаил и Фьодор, през 1828 г. е повишен в длъжност, която му дава званието потомствен дворянин и малко имение на 150 версти (ок. 160 км) от Москва, наречено Даровое.
Майката на Достоевски, Мария Нечаева, произхожда от семейство на руски търговци. Родителите ѝ имат татарски предци.
Фьодор Достоевски израства в семейния дом близо до Мариинската болница. Семейството не е нито много богато, нито много бедно. В детството си Фьодор често ходи с родителите си на летни почивки в Даровое. На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките, легендите, а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките. В тази ранна възраст е силно повлиян от гледачката си Альона Фроловна, която помага на семейството, когато имението изгаря. Фермерът Марей му помага да се справи с ранните халюцинации, вероятно причинени от страховити приказки и готическа литература. Освен това Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с голяма решетка от обществената градина. Родителите му забраняват да общува с хора от другата страна, за да предпазят детето от неконтролируеми влияния, но Фьодор пренебрегва забраната и често разговаря с пациентите. На това място случайно става свидетел на изнасилване на деветгодишно момиче, което никога не забравя.
Родителите на Фьодор отдават голямо значение на възпитанието му. На четиригодишна възраст майката на Фьодор го научава да чете и пише с помощта на Библията. В ранна детска възраст родителите му го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите „Руски приказки“, Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немската литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. Фьодор е изключително впечатлен от пиесата на Шилер „Разбойниците“, която гледа като десетгодишен. Двамата с брат му Михаил много харесват поемите на Пушкин и научават повечето наизуст; смъртта на Пушкин е съкрушителна за цялото семейство. През 1833 г. бащата на Фьодор изпраща сина си във френски пансион, а след това в най-доброто частно училище в Москва – „Колеж за благородни момчета“. Тъй като то е много скъпо, Михаил взима заеми и разширява лекарската си практика. Когато 13-годишният Фьодор пристига в училището, получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици. Това чувство често се забелязва в творбите му, най-вече в „Юноша“.
Юношество Майка му умира от туберкулоза на 27 септември 1837 г., когато Фьодор Достоевски е 15-годишен. Фьодор претърпява няколко сериозни заболявания на гърлото. Впоследствие той и брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри – в различни семейства. На Фьодор и Михаил се налага да изоставят академичното образование в Москва, тъй като приемните им родители не могат да го плащат. Баща им обаче смята, че кариерата на военен изглежда обещаваща с оглед на политическия възход на Русия по времето на цар Николай I. По пътя за Санкт Петербург Фьодор става свидетел на насилие – военен полицай удря по врата каруцар, който след това бие коня с бича си. Тази ситуация е описана в „Дневник на писателя“. В академията той е отделен от брат си, който е изпратен в Ревел, Естония, заради лошото си здравословно състояние и по-добрите условия за учене. Фьодор взима изпитите си и влиза в академията на 16 януари 1838 г. с помощта на попечителите си, които плащат таксите.
Фьодор не харесва академията, най-вече защото няма интерес към предметите (математика и военно дело), а предпочита рисуването и архитектурата. Академията е била по-рано замък, построен за цар Павел I. Повечето от 120-те съученици на Фьодор са от полски и балтийско-германски произход. Те странят от него и поради различния му характер: Фьодор е смел и има силно развито чувство за справедливост, за разлика от палячовските му и груби съученици. Защитава новодошлите, критикува корупцията сред офицерите и помага на бедните.
Фьодор получава силен пристъп на епилепсия, когато научава, че баща му е починал. Убит е през 1839 г. от един от крепостните си селяни; причината е спречкване, причинено от избухливия му характер.
След като Фьодор взима всичките си изпити, получава ранг кадет инженер. Посещава за кратко брат си в Ревел. Често ходи на концерти, опери, театри и балет. Започва да играе комар с двама свои приятели. Зависимостта от хазарта му докарва финансови проблеми. През август 1843 г. е назначен за чертожник. По това време живее в апартамента на д-р Райзенкампф – приятел на брат му. Също както през детските си години, проявява интерес към болни хора от низшите класи. Захваща се с превод на художествена литература: „Последният Албини“ от Жорж Санд и „Йожени Гранде“ от Оноре дьо Балзак, „Мария Стюарт“ и „Разбойниците“ от Шилер, „Борис Годунов“ от Пушкин, „Райнеке Фукс“ от Гьоте, „Дон Карлос“ и други. Тези преводи му осигуряват допълнителни доходи. Работата му като чертожник става все по-унизителна. След като отказва командировка, е уволнен на 19 октомври 1844 г. с чин лейтенант. Финансовите затруднения на Фьодор го подтикват да напише свой собствен роман.
Кариера Ранни публикации Фьодор Достоевски влиза в контакт с различни личности от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. Първата публикувана работа на Достоевски е преводът на „Йожени Гранде“ от Балзак (януари 1844 г.). През есента на 1844 г. Достоевски дели един апартамент с приятеля си Димитрий Григорович. Фьодор работи непрекъснато по първия си роман; надява се да има широка публика, за да подобри финансовото си състояние. Фьодор пише в писмо до Михаил: „Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся.“ През май 1845 г. преработва за последен път ръкописа и моли Григорович да го прочете на глас. Григорович е впечатлен от романа и същата нощ го занася на приятеля си Николай Некрасов. Двамата толкова харесват книгата, че около четири часа сутринта звънят на апартамента на Достоевски. Същия ден Некрасов занася ръкописа на „Новия Гогол“ на най-известния и влиятелен критик по това време – Висарион Белински. Той първоначално бил скептично настроен, но после също останал възхитен. „Бедни хора“ е издаден на 15 януари 1846 г. в алманаха „Петербургски сборник“ и пожънва голям търговски успех.
Повествованието под форма на епистоларен роман описва отношенията между възрастния, дребен чиновник Девушкин и младата шивачка Варвара Доброселова. Двамата си пишат писма с изтънчен сантимент, явно предпочитайки живот в друго общество, което да не ги принуждава да живеят в унизителна бедност. Идеалът им ще бъде унищожен от пари и власт. Историята се фокусира върху бедните хора, които се борят с липсата на самоуважение. Заплахата и унищожаването на самоуважението им води до пълната загуба на вътрешна свобода, до абсолютната зависимост от светската власт и изчезването на индивидуалността.
Скоро след публикуването на „Бедни хора“ Достоевски написва повест по време на посещение в Ревел. „Двойник“ е отпечатана в литературното списание „Отечествени записки“ от 1 февруари 1846 г. Главен герой в повестта е стеснителният Яков Голядкин. Той разкрива свой двойник, който бавно руши живота му. Новелата е отхвърлена от критиката и публиката; Белински казва, че „Двойник“ няма смисъл, няма съдържание и няма мисли“ и е отегчителна заради бъбривостта на главния герой. Идеята на „Двойник“ е добра, но формата е несполучлива и изпълнена с прекалено дълги изречения.
През 40-те години на XIX век интересът на публиката се обръща към социалните въпроси, в противовес на романтизма и идеализма. Достоевски открива социализма около 1846 г. Първите му впечатления са от френските социалисти Шарл Фурие, Етиен Кабе, Пиер-Жозеф Прудон и Анри дьо Сен-Симон. Първоначално Достоевски поддържа добри отношения с Белински. Чрез него той увеличава знанията си за философията на социализма, чийто интелектуален свят, чувство за справедливост и интерес към бедните и онеправданите привличат писателя. Отношенията между двамата се влошават заради сблъсъка между атеизма на Белински и източноправославната вяра на Достоевски. В резултат на това Достоевски напуска кръга. По-късно той ще използва темите за съществуването на Господ и нихилизма в късното си творчество, както и други теми от човешкото съществуване – братството и връзката между свободата и богатството.
Докато Достоевски понася нападките на пресата срещу втория му роман, здравето му се влошава: появяват се епилептични припадъци. Въпреки това той продължава да работи; в периода 1846 – 1848 г. публикува в сп. „Отечествение записки“ разказите „Господин Прохарчин“, „Хазайката“, „Слабо сърце“ и „Бели нощи“. Те нямат успех и след издаването им отново започват финансови проблеми за автора. Затова Достоевски решава да се присъедини към кръга на Бетеков и утопичните социалисти, където членовете живеят в комуна и си помагат. След разпадането на кръга Достоевски се сприятелява с Аполон Майков и брат му Валериан. След смъртта на последния, Аполон става важна част от живота на писателя. През пролетта на 1846 г. Достоевски се включва в кръга на Петрашевски по препоръка на поета Алексей Плещеев. За разлика от предишните групи, в които е бил, кръгът на Петрашевски е социо-християнски. Михаил Петрашевски дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия. Достоевски посещава библиотеката му и понякога участва в сбирките на кръга, дискутирайки теми като премахване на цензурата и крепостното право и намаляване на броя на крепостниците.
Заточение в Сибир