„Свети Антоний Велики“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с национално значение, като част от културно-исторически резерват „Мелник“.
История Построена е в 1869 година според надпис, разположен над западната ѝ врата.Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84. Вероятно е изградена върху основите на по-стар храм.
Ктиторският надпис, изписан на южната стена на наоса, гласи:
Църквата е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Николай“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Варвара“.
Архитектура В архитектурно отношение църквата е еднокорабна и едноапсидна с размери 13,9 х 6,1 м, с женско отделение в западната част.
Интериор Интериорът – рисуван таван, мебели, иконостас, полилей и свещници, е типичен за Мелнишката художествена школа. Според обстойния дарителски надпис интериорът ѝ е обзаведен и украсен през 1881 година. Изписването на църквата е дело на мелнишкия зограф Лазар Петракидис и негови помощници. От стенописите само изображението „Богородица Ширшая небес“ в апсидата е създадено съгласно православния канон. По останалите стени са изобразени драперии, цветя и дори натюрморт. Стенописите отразяват периода на раждането на светската живопис в лоното на църковната. Рисуваният дървен иконостас с царските му двери е ценно произведение на изкуството. Върху подиконните табла има букети с цветя и плодове. Иконите са на Лазар Аргиров и негови помощници. На Аргиров са храмовата икона на проскинитария, няколко царски икони и изображението на Свети Антоний от празничния ред. Иконите „Матер Божия“ и „Света Богородица Честнейшую Херувим“ са от XVIII век. На рисувания касетиран таван е изобразен Христос Вседържител върху платно в централен медальон. Балконът също е изписан, както и колонадата.
Икона на Свети Атанасий Атонски със сцени от живота му и светци е датирана 1757 година и има надпис „† CΑΒΒΑ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΤΟΥ / ΛΑΥΡΑC ΑΦΙΕΡΟCΗC / ΔΕΗCΗC ΠΡΟΗΓΟΥΜ(ΕΝΟΥ) / Κ(ΑΙ) ΔΑΠΑΝΥ ΑΥΤΟΥ / ΤΟ ΕΤΥ αψνζ : (=1757) / [η αυγου]στου μη[νί]“.
Вярва се, че в църквата намират чудотворно изцеление душевноболни хора. И до днес тук е запазена желязна верига за която някога са връзвали онези от болните, които буйствали.По молитвите на свети АнтонийБогдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
Бележки
Категория:Църкви в Мелник Категория:Църкви в Неврокопската епархия Категория:Произведения на Мелнишкото художествено средище Категория:Недвижими културни ценности в Мелник Категория:Основани в Османската империя през 1869 година