Луиджи д’Есте (; * 21 декември 1538, Ферара; † 30 декември 1586, Рим) от Дом Есте е от 1561 г. италиански кардинал и епископ на Ферара. Vincenzo Pacifici, Luigi d'Este, in Atti e Memorie della Società Tiburtina di Storia e d'Arte, vol. IX-X (1929 – 30), pp. 3 – 128

Произход Той е вторият син на херцога на Ферара Ерколе II д’Есте (* 1508, † 1559) и съпругата му Рене Френска (* 1510, † 1575). Негови дядо и баба по бащина линия са Алфонсо I д’Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджо, и Лукреция Борджия, а по майчина – френският крал Луи XII и Анна Бретанска. Има един брат и три сестри:

Анна (* 1531; † 1607), херцогиня на Гиз като съпруга на Франсоа I Лотарингски и херцогиня на Немур като съпруга на Жак Савойски-Немур Алфонсо II (* 1533; † 1597), 5-и херцог на Ферара, Модена и Реджо, съпруг на Лукреция де Медичи, на Барбара Австрийска и на Маргарита Гонзага Лукреция (* 1535; † 1598), херцогиня на Урбино като съпруга на Франческо Мария II дела Ровере Елеонора (* 1537; † 1581)

Биография Той е със свободен и жизнен характер и е подходящ за всичко друго, освен за църковния живот. Законът на второродния син обаче изисква от него да носи расо и въпреки че Луиджи се бунтува, още като дете е поставен под ръководството на строгия Николо Тасони, който трябва да го обучава в перспективата за предстоящото назначение за кардинал.L. Chiappini, Gli Estensi, Milano, Dall'Oglio, 1967, p. 273 Само майка му проявява снизхождение към неговите оплаквания, докато баща му Ерколе II, чичо му Иполит II и брат му Алфонсо се оказват готови на всякакви злоупотреби, за да преодолеят съпротивата на младия мъж и да укрепят решаващия съюз със Светия престол. Така Иполито и Ерколе един ден завеждат Луиджи във вилата в Сабиончело с намерението да го вразумят. Изглежда, че възниква жесток спор, след който Луиджи претърпява промяна в очната си ябълка, което го оставя кривоглед до края на живота му.L. Chiappini, cit., p. 274

През 1550 г. той е епископ на Ферара и апостолски администратор на Ферара (1561 – 8 октомври 1563), дякон на Сант'Анджело в Пескерия (1577 – 1583).

През 1558 г. отива във Франция, където е брат му Алфонсо, в отчаян опит да промени съдбата си. „Той би предпочел да отиде в двора на крал Филип и в Турция, ако не можеше да направи друго“, пише брат му в едно съвременно писмо. Луиджи работи усилено, за да сключи брак с Мария дьо Бурбон, но надеждите му са напразни: на 26 февруари 1561 г. папа Пий IV го прави кардинал на Светата римска църква.Deuotissime orationi ch'ogni notte, Oltre il diuino Offitio, soleua dire la fe. me. Dell'illustriss. et reuerrndiss Sig. Cardinal d'Este, 1588, Seconda ristampa anastatica, Tivoli 2013

Започва горчив и разочароващ живот, от който се опитва да избяга, като се отдава на разгул и разврат. Често ходи във Ферара, където има връзка с Лукреция Бендидио, която се омъжва за граф Балдасар Макиавели през 1562 г.Le fonti sono discordi riguardo al modo di scrivere il cognome del conte: la variante Macchiavelli è predominante, ma viene spesso indicato anche come Machiavelli., и където намира утеха в привързаността на сестра си Елеонора.L. Chiappini, cit., p. 275 Също така се казва, че по време на престоя си във Ферара той се запознава с мантуанския сопран Ливия д'Арко, която след поредица от чести срещи става негова любовница и е определена от жителите на Ферара като страстната любовница на кардинала. Това са годините, в които Торкуато Тасо е на негова служба. Младият поет му посвещава Риналдо през 1562 г. и го придружава през 1570 г. на трансалпийско пътешествие, преди да напусне свитата си и неуспешно да се опита да премине на служба при Иполито II и Франческо Мария дела Ровере, като накрая се поставя в служба на Алфонсо II.L. Tonelli, Tasso, Torino, Paravia, 1935, p. 89

Участва в папския конклав 1565 – 1566 г., но не и в конклава от 1572 г., понеже по онова време е във Франция. Изиграва ключова роля в папския конклав от 1585 г.

След като често остава във Франция, през 1572 г. той най-накрая се установява в Папската държава, наследявайки собствеността на Вила д'Есте от чичо си кардинал, в която приема Мишел дьо Монтен през 1581 г. Годините в Тиволи по същество имат светски и отпечатък, дотолкова че Елеонора често трябва да помага финансово на блудния си брат. Луиджи реновира вилата, демонстрира дискретно управление в града и се свързва с йезуитите, получавайки многобройни предимства.

На конклава от 1585 г. той също успява да демонстрира автентична любов към Църквата, борейки се за избор, който да укрепи единството между християнските князе в общата битка срещу „неверниците“. Благодарение на него по този повод е постигнато единодушие на консенсус, което води Сикст V на папския престол.

Наред със светските си разходи Луиджи също прави всичко възможно в дела на искрена благотворителност за бедните, като най-накрая демонстрира добро сърце, което насилието, което претърпява през детството и младостта си, подлага на изпитание.L. Chiappini, cit. pp. 275-277Devotissime orationi ... di Giovanni Battista Alliani, cit.

Умира на 30 декември 1586 в Рим на 48 г. и е погребан в църквата „Санта Мария Маджоре“ в Тиволи.

Източници L. Chiappini, Gli Estensi, Milano, Dall'Oglio, 1967, p. 273 Salvador Miranda, Il curriculum vitae del cardinale d'Este , The Cardinals of the Holy Roman Church G. B. Alliani da Voghera, Deuotissime orationi ..., 1588 Paolo Portone, ESTE, Luigi d', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993

Бележки

Външни препратки Dizionario biografico Treccani Este, genroy.free.fr

Категория:Кардинали Категория:Римокатолически епископи от 16 век Категория:Епископи в Италия Категория:Дом Есте Категория:Хора от Рим Категория:Италианска аристокрация