Апелът на Привременното българско управление в Македония, издаден на 10 ноември 1878 година, е един от основните документи на Кресненско-Разложкото въстание, разкриващ причините и характера на бунта.
Съдържание Апелът вероятно е дело на Привременната комисия, избрана на 30 октомври 1878 година от Софийския комитет „Единство“, след като той получил сведение за отстраняването на Адам Калмиков и Луис Войткевич от ръководството на въстанието. Комисията в състав Димитър Стателов от Лясковец и Пантелей Урумов и Андрей Георгов от Велес, била сформирана с цел „прекратяване на безпорядъка“. Дейността ѝ е твърде кратка – тя прекратява работата си след убийството на Стоян Карастоилов в края на ноември. В апела се казва, че Македония, оставена от Берлинския договор в Османската империя, „се нахожда в отчаяно положение“. Злодействата в областта се увеличават, като нито животът, нито имотът на българското население е сигурен. След което се отправя апел към свободните българи и всички славяни да се притекат на помощ на въстаналите, тъй като „враговете на нашето обединение неуситно действоват и гледайки, че останалото за них е изгубено, обърнеле главно внимание на нажата страна с цел да истребат в нея българския елемент“. Апелът завършва:
Апелът е публикуван в брой № 42 на вестник „Марица“ от 19 декември 1878 година. Размножената от комитетите „Единство“ за разпространение сред македонските българи версия пристига в Солун с параход от Дедеагач в средата на януари 1879 година. Заедно с него е размножен и позивът „Какво трябва да се прави?“, предназначен да повлияе поведението на народните представители в предстоящото Учредително събрание, които следвало да стоят твърдо на позициите на народното единство във връзка с общите цели на българите от всички области – Княжеството, Източна Румелия и Македония.
Бележки
Категория:Кресненско-Разложко въстание Категория:История на Македония Категория:Култура в Кресна