Георги Кулишев Гугов с псевдоними Бръснатия и Вестникаря е виден български политик и журналист, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, близък е до кръга Звено. През 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев,Македонски научен институт след което продължава да сътрудничи на тоталитарния режим до смъртта си и дълги години е подпредседател на парламента (1954 - 1971).Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 313.
Биография Ранни години
Георги Кулишев е роден в Дойран, Македония. В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. За една година от 1904 до 1905 година е учител в родния си град, а по-късно в Щип и Солун. Включва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Делегат е на конгреса на Солунския революционен окръг през 1905 г., на който е избран за член на солунския окръжен революционен комитет. През 1906 г. е арестуван в Солун и затворен в Еди куле.
След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на градското бюро на партията в Солун. По време на Балканската война е в Солун и пише във вестник „Българин“.
След Балканските войни в 1914 година Кулишев завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Пише във вестник „Родина“. Работи в дирекцията по печата към Министерството на външните работи.
След Първата световна война Кулишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Дойранското братство от второто заседание на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.
От 1921 до 1922 г. е секретар на българската легация в Цариград.
Участва като делегат от Дойранското братсво в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
В междувоенния период той е активен участник в дейността на Вътрешната македонска революционна организация. На 7 юни 1920 година Кулишев подава молба за членство в масонската ложа „Светлина“.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия. На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. На 1 юли 1927 година Кулишев при разискванията по отговора на тронното слово мотивира появата на новата парламентарна група, като заявява
Според него депутатите са призвани да бъдат „носители на едни по-специални интереси“. Дълбоката причина „за безпокойство и размирие на Балканите е в жестокото третиране на поробените български населения, особено под гръцка и сръбска власт“. Пиринските депутати са с мисията да „изнесат“ националните тежнения не само на населението от Македония, но и на българите в Добруджа и Тракия“. От първата редовна сесия на ХХII ОНС депутатите настояват в отговора по тронното слово да се акцентира върху малцинствения въпрос. От името на групата Кулишев заявява, че България има „нравствено и политическо право да издигне глас за онеправданите и измъчени българи извън нейните граници“. Кулишев е депутат от Македонската парламентарна група и в XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).
Кулишев е член-учредител на Македонския научен институт. При възстановяването на ВМРО пише брошурата „Новите смутители всред македонската емиграция“, в която критикува дейците на Временното представителство (серчани).
Политическа кариера
След Деветоюнския преврат Кулишев е редактор на проправителствения вестник „Слово“ (1925 – 1926). След Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“ „емисари на Единния фронт“.
След разцеплението във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на протогеровисткото крило.Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 643. Освен на „Слово“ Кулишев е редактор и на вестниците „Македония“ (1926 – 1928) и „Вардар“ (1929 – 1930). През 1931 г. емигрира в Швейцария, но през 1933 г. се завръща в България и става член на Съюз „Звено“. След Деветнадесетомайския преврат оглавява отдела за печата и цензурата на новосъздадената Дирекция на обществената обнова. Става редактор на вестник „Нови дни“ (1934 – 1935),Билярски, Ц, – „Александър Протогеров – генералът-войвода“, София, 2012, ИК „Синева“, стр. 98 а от 1935 и негов директор; редактор е и на изданието „1838 – 1938“. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия в XXIV ОНС, но изборът му е касиран. През 1939 – 1940 г. е пълномощен министър и секретар на Министерския съвет.
През 1943 година се включва в Отечествения фронт и след Деветосептемврийския преврат в 1944 година е главен секретар на Министерския съвет (1945 – 1946). От 18 юни 1945 година представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт, след като Петър Попзлатев е отстранен от тази позиция под натиска на комунистите. Външен министър е от 31 март до 22 ноември 1946 година и участва в преговорите на Парижката мирна конференция. От началото на 1947 година Георги Кулишев е политически секретар на Народен съюз „Звено“ до вливането му в Отечествения фронт през 1949 година. От 1944 до 1951 г. е директор на вестник „Изгрев“. В началото на 1945 година е назначен за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Христо Калайджиев и председател Димитър Силяновски.
Кулишев заедно с лидерите на другите леви крила на некомунистическите отечественофронтовски партии – Попзлатев, Добри Бодуров и други – се противопоставят на опитите за предаване на Пиринска Македония на Югославия и на насилствената македонизация в областта. Те настояват за принципа на доброволност при националното самоопределение на населението в областта, като неговата съдба в бъдещата федерация се обвърже в компенсационна връзка с връщането на Западните покрайнини и възможността за връщане на Западна Тракия.Лалков, Милчо. От надежка към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944 – 1948), ИК „Век 22“, София, стр. 234 – 235.
Георги Кулишев е народен представител в XXVI ОНС (1945 – 1946) и в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI (1971 – 1974) Народно събрание. От 1950 до 1954 година е член на Президиума на Народното събрание, а от 1954 до 1971 година негов подпредседател. От 1945 година е член на Националния съвет на ОФ, а през 1972 – 1974 е негов заместник-председател. Носител е на орден „Георги Димитров“. От 1964 година е герой на социалистическия труд.
Умира на 27 септември 1974 година в София.Баева, Искра, Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, 1944 – 1955: лекционен курс, Полис, 2003, стр. 243.Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.199.
Негова съпруга е Хрисана (Рисана) Динева-Кулишева (1894 - 1975) от Дойран.
Библиография „Македонската криза“ (1928) „Съветската външна политика“ (1947)
Външни препратки „Методий Кусев“, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к „Македония“, стр.1, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 г. „Духовно единни, политически разделени“, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 123, София, 10 март 1927 г. „Гръцко-българската конвенция по изселването“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 22, София, 5 ноември 1926 г. „А краят на нещастията?“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 164, София, 29 април 1927 г. „Кое той не е видел...“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 28, София, 13 ноември 1926 г. „Арогантността на Белград“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 44, София, 2 декември 1926 г. „От трибуната на Народното събрание“, публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 312, София, 25 октомври 1927 г. "Никола Милев", възпоменателна статия, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 102, София, 12 февруари 1927 година "Делото на българския учител в Македония. Водач на народа", публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 90 и 91, София, 24 май 1937 година "Ролята на македонската емиграция", публикувано в списание „Македония“, София, Март, 1922 година "Македонският въпрос. Вчера и днес", публикувано в сп. „Слънце“, кн. 19 и 20, София, 31 март 1920 година "Неугасим светилник", публикубано във „Вестник на вестниците“, бр. 35, София, 24 май 1927 година "Препоръките на г. Едуард Бойл", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 193, София, 6 юни 1927 година "Сръбски вестници в Македония", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 167, София, 3 май 1927 година "Най-новото престъпление на Белград", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 274, София, 9 септември 1927 година "Един международен скандал", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 232, София, 22 юли 1927 година "Най-отличителните му качества", възпоменателна статия за Васил Пундев, публикувана в сп. „Литературен глас“, год. XII, бр. 465 – 466, София, 6 март 1940 година "Основите на една политика", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 316, София, 29 октомври 1927 година "Царибродската годишнина", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 329, София, 9 ноември 1927 година "Пред сръбски съд", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 528, София, 15 ноември 1927 година "Най-големата опасност", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 352, София, 13 декември 1927 година "Най-тежка присъда", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 372, София, 5 януари 1928 година "Убийството на Милан Генов", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 407, София, 18 февруари 1928 година "Идат и да обвиняват!", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 459, София, 23 април 1928 година "Големите международни тартюфи", публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 6, Скопие, 6 януари 1916 година "Социалистическият интернационал и Македония", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 476, София, 12 май 1928 година "Българи и албанци", публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 29, Скопйе, 6 март 1916 година "Македония и покровителството на малцинствата", публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга II, София, февруари 1922 година "Лоша услуга", публикувано във в-к „Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 501, София, 13 юни 1928 година "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в „Стенографски дневници, 22 ОНС“, София, 1 юлий 1927 година
Източници
Баева, Искра и Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 – 1955). Лекционен курс. София, 2003, Издателство Полис
Вижте също Кирил Кулишев Христо Кулишев
Бележки
Цитирани източници
Категория:Министри на външните работи на България Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български политици от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Председатели на Македонския научен институт Категория:Български дипломати от Македония Категория:Родени в Дойран