Испанска ярост () е общото нарицателно име на няколко отмъстителни и необуздани кървави кланета и грабежи на нидерландски градове от испански редовни или разбунтували се войски, извършени в периода 1572 – 1579 г., малко след началото на Осемдесетгодишната война.Charles Henry Caffin Art for Life's Sake – An Application of the Principles of Art to the Ideals and Conduct of Individual and Collective Life . Гл. V. The Scientific-Artistic Organization of Holland in the Seventeenth Century. стр.38Цитат: Филип отговори, назначавайки Алва и десет хиляди войници, които отприщиха Испанската ярост, в която бяха умъртвени осемнадесет хиляди и шестстотин души, освен тези, които бяха убити при въоръжена съпротива.Крюгер: Испанската ярост бушува в продължение на няколко години: Мехелен, Зютфен и Нарден бяха разграбени, както и Харлем, Удеватер и Боменде. Но най-лошото сполетя Антверпен.De Hervorming te Brugge Protestantse Kerk Brugge

Най-известната Испанска ярост е плячкосването на Антверпен през 1576 г. Употребяван понякога в единствено число, изразът може да се отнася за цялата кампания на разбунтувалите се войски през същата година или за отделните събития при опустошаването на дадени градове.

Произход Не е известно кой за първи път и кога точно употребява израза – известни са доста по-късни гравюри и картиниZoeken in de collectie, като най-първите вероятно са тези от серията на Франс ХогенбергThe so-called Spanish Fury at AntwerpFrom Criminal to Courtier: The Soldier in Netherlandish Art 1550 – 1672 (1576 – 1578 г.) и гравюрата на Ханс Колар от 1577 г. Възможно е и да е от книгата на английския авантюрист Джордж Гаскойн The Spoyle of AntwerpeThe Spoyle of Antwerpe, който се оказва непосредствен свидетел на събитията и при завръщането си в Англия през същата година, ги описва. В книгата на две места се споменава израза ярост за испанските жестокости: For time and place, their furye was as great ten dayes after the victory, as at the tyme of their entry: and as great respect they had to the church and churchyeard,…as the Butcher hath to his shambles or slaughterhouse: For person and Country, they spared neither friende nor foe: Portingal nor Turke. ... the conquerours ought to have great regard unto their execution… When the blood is cold, and the fury over, me thinkes that a true christian hearte.

Някои от по-съвременните историци като Бенджамин ШмитSchmidt, Benjamin, Innocence Abroad. The Dutch Imagination and the New World, 1570 – 1670, Cambridge U.P. 2001, ISBN 978-0-521-02455-6 считат, че описанията са доста преувеличени от холандците (Brevissima relacion е препечатана не по-малко от 33 пъти между 1578 и 1648 г. в Холандия – повече в сравнение с всички други европейски страни, взети заедно.Schmidt, Benjamin, Innocence Abroad. The Dutch Imagination and the New World, 1570 – 1670, Cambridge U.P. 2001, ISBN 978-0-521-02455-6, стр. 97), англичаните и другите тогавашни съперници на Испанската империя, с цел да предизвикат съчуствие към бунтовниците и омраза към испанците, тъй като доста от градовете са оставали неутрални или са били роялистки настроени.Beggars, Iconoclasts, and Civic Patriots: The Political Culture of the Dutch Revolt. Peter J. Arnade. стр. 226 Макар и да не отричат мащаба на испанската ярост, те считат че тя, волно или неволно, е станала част от Черната легенда.Juderías, Julián, La Leyenda Negra (2003; first Edition of 1914) ISBN 84-9718-225-1[Powell, Philip Wayne, Tree of Hate: Propaganda and Prejudices Affecting United States Relations with the Hispanic World. Basic Books, New York, 1971 Не бива да се забравя и факта, че по-голямата част от войските на крал Филип в Нидерландия тогава, всъщност са германски, италиански или дори валонски наемници и само ядрото им е от испански терции.

Предистория През зимата на 1565 – 66 г. испанските власти отхвърлят няколко молби за намаляване на религиозните принуди в Нидерландия, включително и петиция от Компромиса на благородниците. През последвалото лято се подновяват насилствените религиозни изблици, известни като Иконоборческо въстание, по време на което калвинистите обезобразяват статуи и унищожават украси на католически манастири и църкви. Битката при Остервел през март 1567 г. е първият испански военен отговор на многобройните бунтове, и прелюдия към началото или самото начало на Нидерландското въстание за независимост.За начало на Осемдесетгодишната война може да се смята 13 март 1567 г., с разгрома на бунтовниците при Остервел, или единадесет дни по-късно, когато Гилис ван Берлемон, щатхалтер на обсадения Валансиен, предава града. Самите холандци често смятат за начаро на войната датата на първата си победа, тази в битката при Хейлигерлей, през май 1568 г.

Испанският крал Филип II изпраща един от генерал-капитаните си, херцог Алба, с 10 000-на армия по Испанския път, което е и първата му употреба за военни цели. Херцогът получава правомощия, надхвърлящи дори тези на кралската полусестра, Маргарита Пармска, която дотогава е управител на Нидерландия. Тя вече е успяла да измести на заден план съветника Антоан Гранвел и Вилхелм Орански, и се опитва да съчетае исканията на местното население с тези на испанските ордени. След срещата им, ако се съди по неотстъпчивостта на херцога от крайните му позиции, херцогиня Маргарита се оттегля. Алба я заменя като генерал-губернатор на Седемнадесетте провинции и през септември 1567 г. неправомерно създава трибунал, който веднага започва да осъжда политическите си опоненти и религиозни реформисти на смърт (над 1000 осъдени на екзекуция), получавайки печално известното име Кървавия съвет.

Събития с това име Разграбването на превзет град не е било необичайно за тази епоха, и управителят Алба също го използва, като умишлено създаване ужасяващи примери, с цел да пресече симпатиите към бунтовниците.Arnade (2008) p. 225 – 226Burg (2003, eLibrary 2005) p. 168 – 169 Разграбването на Мехелен е най-ранният случай, който става известен с това понятие. След като лейтенант Бернард Мероде превзема града и го контролира в продължение на месец, той и хората го напускат, поради това, че към тях се приближава много по-силна испанска войска. Въпреки че населението на Мехелен приветства испанците с пеене на псалми на покаяние в жест на предаване, от 2 октомври 1572 г., по заповед на сина на губернатора Алва <ref group="Бел.">В Холандия херцог Алба е наричан 'Алва: "Alva's Throne: Making Sense of the Revolt of the Netherlands" by Prof. Henk van Nierop in Graham Darby's The Origins and Development of the Dutch Revolt.</ref>, Фадрике Алварес де Толедо, населението на града е подложено на тридневно клане, грабежи и изнасилвания. Алба докладва на крал Филип II, че не остана дори и пирон, забит в стената.<ref name=SEE-BIBLIOGRAPHY_AR-sub2> Arnade (2008) p. 226 – 229 For the sack of Mechelen, Arnade also refers to: Marnef, Guido Het Calvinistisch bewind te Mechelen, 1580 – 85. Kortrijk-Heule, 1987. </ref><ref name=SF-Mechelen_2></ref><ref name=SF-Mechelen_3></ref> Армията на Фландрия, която е опустошила Мехелен, завладява отново Дийст и Рурмонд и се отправя към Гелдерн. През ноември тя лесно си възвръща Зютфен, който е превзет по-рано от оранистите. Фадрике нарежда на хората си да избият гарнизона и им позволява да разграбят града. След Испанската ярост при Зютфен, градовете на север капитулират.<ref name=SEE-BIBLIOGRAPHY_AR-sub3> Arnade (2008) p. 232 – 244 </ref> Пред декември, жителите на град Нарден започват преговори за предаването си, но въпреки това града е опустошен и изгорен до основи, като оцеляват само 60 души.<ref name=SEE-BIBLIOGRAPHY_AR-sub3 /> Испанската ярост при Харлем – през 1573 г., след половингодишна обсада, градът е подложен на опустошителен грабеж.<ref name=SF-Haarlem></ref>

Към декември 1573 г., твърде високите и все още неефективни финансови разходи, както и оплакванията във връзка с жестокостта на походите на губернатора, довеждат до смяната му с Луис де Рекесенс. Прословутият Кървав съвет спира с екзекуциите си, и през юни 1574 г. официално е отменен от Рекесенс.

През октомври 1576 г., по време на разбунтуването на град Маастрихт, дължащо се на продължителните тежки плащания, германските войници от испанския гарнизон изпълняват заповедите на градския съвет и остават настрана. Докато някои испански войници задържат една от портите, другите успяват да избягат начело с командира си Франсиско де Монтесдока в укреплението Вик на другата страна на река Маас. Макар на Монтесдока да е предложена безопасност по време на преговорите, по време на провеждането им той е арестуван. Монтесдока е освободен, когато пристигат войски от Далем, което заедно с тези от Вик завладяват града. По време на това са убити няколко испански войника. Последвалото наказание на града, убийства и грабежи са известни като Испанската ярост при Маастрихт.Motley (1855) Vol. III, chapter V. 1576 – 1577

След смъртта на Рекисенс през март 1576 г. испанският крал назначава своя полубрат, Хуан Австрийски, за генерал-губернатор на Нидерландия, но се колебае няколко месеца, преди да го уведоми. Дори и тогава, Хуан не бърза да тръгне към разбунтуваните провинции. Изоставените на произвола офицери и обикновени испански войници не са получавали заплата и започват кампания на бунтовнически грабежи, по начина който са демонстрирали по-рано. Испанската ярост при Аалст (град, който винаги е бил лоялен към Короната), показва, че военните метежи, които от 1573 г. започват да стават по-чести, напълно са излезли извън контрол през юли 1576 г.<ref name=SEE-BIBLIOGRAPHY_BA-sub2> Baelde (1976) p. 374</ref><ref name=SEE-BIBLIOGRAPHY_MO-sub1> Morris (1998) p. 273 </ref> Развилнялите се войници опустошават около 170 селища в графство Брабант. Испанската ярост при Антверпен, най-известният случай с това име, известен също като Опустошението на Антверпен, настъпва, когато силите, идващи от Аалст и тези от Маастрихт се срещат през ноември 1576 г.

Съвременна употреба По-късно изразът се използва и за други събития и за други държави (например Английска ярост, Френска ярост), но въобще не добива популярност или само за кратко време, докато първообразът се употребява и по-късно в литературата – използван е от Джером Джером: ...as during 'Spanish Furies', or 'September massacres', or Western mob rule, it creeps out and bites and tears at quivering flesh, or plunges its hairy arms elbow deep in blood, or dances around a burning nigger.14 Books in 1, стр. 193, Мери Брамстън: Nothing from him, said Adrian, but much from his father's partner, Hendrick Oster, who brought him out. I never heard a more awful tale. Spanish Furies we have had before, but never such a Fury as this. и др. Испанските национални отбори по футбол често са наричани La Furia Española – Испанска ярост.

Бележки

Източници

Категория:Осемдесетгодишна война Категория:1570-те в Европа