Съдебната система на България е съвкупността от институции, които въплъщават една от трите власти в страната – съдебната. Устройството на съдебната система е уредено в Конституция на Република България (КРБ), а след това и в други нормативни актове, най-важен от които е Законът за съдебната власт.

Конституционна уредба на съдебната власт В чл. 8. на КРБ е потвърдено разделението на властите в страната. Въпросите, касаещи съдебната власт, са уредени в Глава 6. „Съдебна власт“ (чл. чл. 117 – 134) на КРБ.

Правораздаването в България е триинстанционно. Съдилищата са държавни органи, на които са възложени правораздавателни функции по граждански, наказателни и административни дела.

Закон за съдебната власт Законът за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 64 от 2007 г. урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Структура на съдебната система

Организацията и дейността на съдилищата в България са уредени в Закона за съдебната власт. Висшият съдебен съвет е висш административен орган за управление на съдебната власт, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността ѝ. Той определя броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища. С промени от 2015 г., заради различната специфика на дейностите им, ВСС е разделен на две колегии – съдийска и прокурорска. Министърът на правосъдието участва в заседанията на ВСС, но без право на глас, защото е представител на изпълнителната власт.

Прокуратурата (или държавно обвинение) е тази, която трябва да повдига обвинения за накърнени интереси на държавата или злоупотреба със служебно положение. Следствието ѝ е подчинено и има за задача да събира доказателства в съдействие с полицията.

Съдебната система в България най-общо разделя магистратите на три категории: съдии, прокурори и следователи. Всички те се ползват с имунитет, подобно на народните представители.

Видове съдилища По закон съдилищата се разделят на районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд (ВКС), Върховен административен съд (ВАС) и Конституционен съд (КС). Съществува и арбитражен съд, но той не е държавна институция. Административните съдилища, начело с Върховния административен съд, са мястото където се разглеждат дела, свързани с държавната администрация. В гражданските съдилища (окръжни и районни) се разглеждат граждански и наказателни дела. В апелативните съдилища се разглеждат обжалваните дела на втора инстанция. Най-висшата (трета) инстанция на последните е Върховният касационен съд.

Районни съдилища (РС) – това са основните съдилища, които разглеждат делата като първа инстанция. Решенията им подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд.

Окръжните съдилища (ОС) действат като първо- и второинстанционни. Те разглеждат като първа инстанция точно определена категория дела, характеризиращи се с по-висок материален интерес или значимост на обществените отношения, до които се отнасят. Като втора (въззивна) инстанция окръжните съдилища действат при разглеждане на решения, постановени от районите съдилища. Софийски окръжен съд обслужва населението на административно-териториална единица Софийска област (София област). Софийски градски съд е въззивна инстанция на София-град (със статут на окръжен съд).

Административни съдилища – В тях се разглеждат всички дела по искания за: издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по Административно-процесуалния кодекс; защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; защита срещу незаконно принудително изпълнение; обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; обезщетения за вреди от принудително изпълнение; обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; установяване неистинността на административни актове по Административно-процесуалния кодекс.

Апелативният съд (АС) разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

Други специализирани съдилища – военен, военно-апелативен и др.

Дела, свързани с тълкувания на Конституцията, се разглеждат от 12-членния Конституционния съд, който не е част от съдебната система.

+ Видове съдилища в Република България Вид съд Брой Компетентност Районни съдилища 113 Първа инстанция по повечето граждански, наказателни и административно-наказателни дела Окръжни съдилища 28 Първа инстанция по дела с по-висок материален интерес или значимост на обществените отношения, до които се отнасят. Втора (въззивна) инстанция при разглеждане на решения, постановени от районите съдилища Административни съдилища 28 Първа инстанция по административни дела Апелативни съдилища 5 Втора инстанция за окръжните съдилища по дела, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционни актове на същите Военни съдилища 3ПловдивСливенСофия Дела за престъпления, извършени от военнослужещи, генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства, резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба, гражданските лица на служба в МО, в БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в НСО, в ДАР, при или по повод изпълнение на службата им; престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, освен когато делото е от компетентност на Европейската прокуратура Военно-апелативен съд 1 Въззивна инстанция за делата, решени от военните съдилища Върховен касационен съд 1 Върховна инстанция по граждански и наказателни дела; касационна инстанция за делата, решени от военните съдилища Върховен административен съд 1 Върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване

Състояние на съдебната система

На 20 декември 2023 г. Народното събрание приема изменения на Конституцията, в които се уточнява, че националните съдилища са носители на съдебната власт. Други изменени разпоредби се отнасят до Висшия съдебен съвет и свързания с него Инспекторат и целят подобряване на независимостта на съдебната власт, като ограничават правомощията на главния прокурор и по този начин отговорят на дългогодишните опасения по този въпрос. Някои изменения засягат правомощията на президента на Републиката във връзка с назначаването на служебно правителство. Реформата е извършена в консултация с Венецианската комисия и нейните препоръки до голяма степен са взети предвид.

Конституционните изменения са оспорени пред Конституционния съд в две отделни дела. Първото дело се отнася до измененията, с които се ограничават правомощията на президента. Във второто дело се оспорва цялата реформа, включително измененията, свързани с независимостта на съдебната власт. Съдът постановява, че части от измененията са приети от некомпетентен за това орган и обявява по-голямата част от реформата за противоконституционна.

Годишни доклади на ЕК относно върховенството на закона В годишните доклади на Европейската комисия относно върховенството на законаИли още върховенство на правото, както е в името на Националния координационен механизъм за върховенство на правото, създаден с Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за 2024 и 2025 г. се отбелязва, че усещането за независимост на съдебната власт в България остава много ниско както сред гражданите, така и сред предприятията (през 2024 г. 24% от широката общественост възприемат равнището на независимост на съдилищата и съдиите като „относително добро или много добро“; през 2025 г. този дял е 27% при граница на категоризирането на усещането за независимост като много ниско от 30%). Основните причини са възприеманата намеса от страна на политическите власти и влиянието на икономически или други специални интереси.

Европейската комисия отчита, че вследствие на постановлението на Конституционния съд през 2024 г., с което е отменена реформата от 2023 г., някои от предходните структурни проблеми са възстановени. По-специално реформата на Висшия съдебен съвет и ограниченията върху правомощията на главния прокурор не са реализирани в пълния им обхват.

Механизмът за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници е признат за конституционосъобразен и е приложен на практика, но неговата ефективност е ограничена от процедурни и институционални фактори, включително йерархични зависимости и ограничен съдебен контрол.

Сред дългогодишните проблеми, посочвани в докладите, остават дългосрочното командироване на съдии, функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и липсата на устойчиви резултати по дела за корупция по високите етажи на властта. Европейската комисия препоръчва България да възобнови реформите в управлението на съдебната система, да укрепи гаранциите за независимост и отчетност и да осигури по-ефективно разследване и наказателно преследване по дела за корупция.

Отчетен е напредък по отношение на цифровизацията и ефективността на съдилищата при разглеждането на граждански и търговски дела.

Казусът със съдия Румяна Ченалова Френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан (фр. Xavier Lapeyre de Cabanes) публично изказва съмнения (2014), че съдия Румяна Ченалова неправомерно е отнела собствеността на френско предприятие в полза на други лица. След изнесената информация е последвало изслушване на съдия Ченалова от ВСС. Част от членовете на ВСС, сред които и Калин Калпакчиев, смятат, че тя е излъгала ВСС в частта относно това, че не познава назначения синдик по делото с френското предприятие.

Бележки

Източници

Външни препратки Opinion on the draft Act to amend and supplement the Constitution (in the field of the Judiciary) of the Republic of Bulgaria, adopted by the Venice Commission at its 104th Plenary Session (Venice, 23 – 24 октомври 2015) Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. 2014 г. Постановление 240 / 24.9.2019 г. за създаване на национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на съвет за координация и сътрудничество Съдебни системи в държавите членки – България Висшият съдебен съвет е разнищен в новия доклад на ЕК Съдебна власт, епизод 10 от Политически пъзел – 5-минутно видео, обясняващо разпределението на ролите в съдебната система в България Съдебна власт – епизод от поредицата „300 минути право“

*