Боян Петров, наричан от приятелите и колегите си Съни, е български зоолог, еколог, спелеолог, алпинист и общественик, работил в Националния природонаучен музей при БАН в София.
Той е българинът с най-много изкачени осемхилядници – десет – без използване на кислород и без шерпи. Има най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу). Изчезва в началото на май 2018 г. при опит да изкачи хималайския осемхилядник Шиша Пангма в Тибет.
Биография Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен театър баща и майка художничка. Израства и живее в столичния квартал „Княжево“, в полите на Витоша. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете.„Изключителният Боян Петров – герой на поредицата VIB“, филм-портрет на телевизия „Bulgaria ON AIR“, 23 август 2016. Посетен на 4 септември 2016. Следва една година агрономство в Пловдив, но интересът му към зоологията го води към Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 1997 г. завършва зоология и екология. Работи в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, в отдел „Безгръбначни животни“. Активно участва в кампании за опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.„Декари изсечена гора на Витоша или просто няколко смачкани фиданки? Спор в студиото на bTV между алпиниста Боян Петров и издателя Петьо Блъсков“, bTV, „Тази сутрин“, 13 ноември 2015. Посетен на 29 август 2016 г.„Боян Петров от Анапурна с призив да пазим Пирин“, bTV, 11 май 2016. Посетен на 29 август 2016 г.Румяна Червенкова, „Боян Петров: Има разумно решение за Банско и ще го предложа“, „Капитал“, 17 януари 2018. Посетен на 1 юни 2018. Семеен, от първия си брак има дъщеря Тея, а от втория – син Явор.Хортензия Маркова, „Тея, дъщерята на Боян Петров: Случило се е нещо мигновено. Той не би чакал някой да го спасява“ , „168 часа“, 8 юни 2018. Посетен на 21 февруари 2026.
На два пъти боледува от рак и успява да се излекува. От 2000 г. има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 г. при катерене в Алпите пада и си чупи крака.„Боян Петров: Диабетът ме мотивира двойно“ , www.politika.bg, 19 юни 2009. Посетен на 29 август 2016 г. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти.Бойко Оков, "Покорителят на Гашербрум -1 и Гашербрум – 2 Боян Петров: Бях сам, с пикел и щека на 30 метра от върха", www.verticalworld.net, 28 август 2009. Посетен на 21 февруари 2026. През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак. Въпреки това на следващата година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крайник.Бойко Оков, „Властелинът на осемхилядниците покорил К2 с 12 пирона в крака“ , www.blitz.bg, 17 август 2014. Посетен на 23 август 2016. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза, губи съзнание и успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти.Michał Bugno, „Dziękują Polakom za uratowanie człowieka na Broad Peak. „To bohaterstwo!“, sport.wp.pl, 12 септември 2014. Посетен на 23 август 2016.Стефан Чолаков, „Боян Петров: Под К-2 имах криза заради кръвната захар“, „24 часа“, 14 август 2014. Посетен на 23 август 2016. Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние.„Боян Петров за пътя към върха. Алпинистът бе гост в предаването „Тази сутрин“ по bTV“, 3 август 2016. Посетен на 23 август 2016. Поради това алпинистът Петко Тотев оценява приемания от него риск като „тотален“.„Шефът на алпинистите Петко Тотев: Боян Петров два пъти припадна пред мен“ , www.bgdnes.bg, 12 юли 2018. Посетен на 14 юли 2018.
На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и е хоспитализиран във Военномедицинска академия в София в тежко състояние с опасност за живота.„Алпинистът Боян Петров е с опасност за живота след катастрофа“, Българска национална телевизия, Новини, 23 август 2016. Посетен на 21 февруари 2026. В началото на ноември 2016 г. прави първия си лек преход след катастрофата, а в началото на декември подновява тренировъчните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.„70 дни след катастрофата Боян Петров пак в планината“, „24 часа“, 2 ноември 2016. Посетен на 21 февруари 2026.„Боян Петров отново в планината“, БНТ, 3 декември 2016. Посетен на 21 февруари 2026. През следващата година изкачва Гашербрум II и Дхаулагири с пирони в единия крак.„Боян Петров тръгва към десетия си осемхилядник на 20 август“, „Дневник“, 2 август 2017. Посетен на 30 май 2018.
Постиженията му във височинния алпинизъм, борбата със заболяванията и гражданските позиции го превръщат в медийна знаменитост в България. На три пъти, през 2014, 2015 и 2017 г., получава Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм,Българска федерация по катерене и алпинизъм, Годишни награди за 2014 година. Посетен на 21 февруари 2026.Българска федерация по катерене и алпинизъм, Годишни награди за 2015 година. Посетен на 21 февруари 2026.Българска федерация по катерене и алпинизъм, Годишни награди за 2017 година. Посетен на 21 февруари 2026. а през 2016 г. е избран за „Мъж на годината“.„Боян Петров – „Мъж на годината“ 2016“, Manoftheyear.bg. Посетен на 21 февруари 2026.
На 20 май 2018 година, 17 дни след като Боян Петров е забелязан за последен път преди да изчезне при опит за изкачване на връх Шиша Пангма и 4 дни след прекратяване на неуспешното издирване, многолюдно шествие изкачва тренировъчната му пътека от Княжево до Копитото в знак на почит към личността му.„От Княжево до Копитото – поход в памет на Боян Петров“, bTV Новините, 20 май 2018. Посетен на 20 май 2018.
На 21 юни 2018 г. в Големия салон на Българската академия на науките е проведена тържествена церемония в памет на Боян Петров. В специална изложба са показани материали и записки от експедициите на българския алпинист и зоолог, открил множество нови видове животни, някои от които носят името му.Паулина Найденова, „Материали и записки от експедициите на Боян Петров в специална изложба на БАН“, БНТ, 21 юни 2018. Посетен на 21 февруари 2026.
На 14 юли 2018 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Перущица“, откъдето произхожда част от рода му.„Алпинистът Боян Петров с посмъртно звание „Почетен гражданин на Перущица“, БНТ, 14 юли 2018. Посетен на 21 февруари 2026. В същия ден няколкостотин души организирано се изкачват на Мальовица в знак на почит към Боян Петров. Тя е последният му български връх преди изчезването в Хималаите.Таня Иванова, „Няколкостотин души отдадоха почит на Боян Петров като изкачиха Мальовица“, БНР, 14 юли 2018. Посетен на 15 юли 2018.
Научна дейност Боян Петров работи в областта на разпространението, биологията и екологията на прилепите, херпетологията – разпространение и биология на земноводните и влечугите. Изучава пещерите и пещерната фауна на България, Балканския полуостров (Албания, Гърция, Република Македония, Черна гора, Косово, Хърватия, Турция) и Китай, фауната на високите планини по света, таксономия и зоогеография на псевдоскорпионите. Открил е повече от 20 нови за науката вида безгръбначни животни.Официален сайт на Боян Петров, раздел „За Боян“ . Посетен на 27 май 2018.
Експерт е по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна в над 50 проекта за оценка на фаунистичното разнообразие в национални и природни паркове, резервати, защитени местности, защитените зони от „Натура 2000“ и природни забележителности. Координатор, консултант и оценител на проекти. Член на Консултативния комитет към Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS). Координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей.Биография на Боян Петров на сайта на Националния природонаучен музей при БАН. Посетен на 29 август 2016 г.
Работи в сътрудничество за изясняване на видовия статус на кримския гущер (с Николаос Псонис и колектив) и балканския гекон (с Олег Кукушкин и колектив) на Балканския полуостров. В Албания установява нов за страната вид гущер, включен в Световната Червена книга. Установява наличието на котешка змия в Източните Родопи.
През 2009 г. е ухапан от усойница в Осоговска планина, води си детайлни записки за симптомите и времето на проявата им. След това, заедно с Александър Вестерстрьом и Николай Цанков, публикува научна статия в списание Toxicon, която описва първите медицински случаи на ухапване на хора от босненска усойница в България и доказва невротоксичното действие на отровата ѝ.
На негово име са кръстени шест животински вид – стоножката Balkanopetalum petrovi (Stoev & Enghoff, 2003) от пещери в Източните Родопи, мокрицата Trichoniscus petrovi (Andreev, 2002) от пещери в Западните Родопи, бръмбарите Gueorguievella petrovi (Giachino & Gueorguiev, 2006) от пещери край село Смилян, Смолянско и Eustra petrovi (Gueorguiev, 2014) от пещера в Юннан, Китай, водният охлюв Belgrandiella petrovi (Georgiev, 2014) от пещера Чучура край с. Станчов хан, Тревненско и дървеницата Scirtetellus petrovi (Simov, 2006) от високите части на Каракорум в близост до върховете К2 и Броуд пик.
Спелеология и алпинизъм Във времето от 1990 до 2018 г. Боян Петров прониква с научна и спортна цел в над 450 пещери и пропасти в България, различни балкански страни, Китай.
Участва в изследователски и спортни алпийски експедиции от 1990 г. До 2018 г. катери в планински масиви в България и на Балканите, в Казахстан, Франция, Италия, Испания, Турция, Пакистан, Иран, Непал, Киргизия, Таджикистан, Аржентина, САЩ, Русия, Кения, Уганда, Танзания и Китай.
Осъществява височинните си изкачвания, като отчита границите на своите възможности. Основната му цел е да достига до върховете без излизащи извън тях сложности и опасности. Не се стреми към най-трудни и рисковани начинания като зимни експедиции или прокарвания на нови маршрути, всичките му изкачвания на осемхилядници са направени по класически често използвани маршрути, но и не се включва в най-лесни комерсиални експедиции с предварително подготвено трасе и личен височинен носач или водач, популярно наричан шерп. В някои случаи катери в подбрана още преди заминаването група, в други със срещнати по време на пътуванията или в лагерите колеги, а в трети самостоятелно. Прави го без помощта на допълнителен кислород. При нужда според обстоятелствата дейно участва в поставянето на парапети, изграждането на лагери, биенето на пъртина и откатерването на технически сложни и опасни участъци. Предпочита лека екипировка и тънки дрехи, които позволяват бързо движение и възможно най-къс престой на големи височини, излагащи алпиниста на кислороден глад, ниски температури и ураганни ветрове.Боян Петров, „Първите седем“, издателство „Вакон“, София, 2017, стр. 235 – 277.Огнян Георгиев, „Легендарният алпинист Симоне Моро: Мистерията е с палатката на Боян“ , „България днес“, 14 май 2018. Посетен на 28 май 2018.
Всички негови успешни изкачвания на осемхилядници са безспорно документирани със снимки и видеокадри, направени на най-високите им точки.Официален сайт на Боян Петров, раздел „Върхове“ . Посетен на 29 май 2018 г.
Алпинизъм