Кастручо Кастракàни дели Алтелминèли/Интерминели (, * 29 март 1281, Лука, † 3 септември 1328, пак там) е италиански кондотиер. Той е херцог на Лука, господар на Карара, Леричи, Пиза, Пистоя, Понтремоли и Сардзана, и знаменосец на Свещената Римска империя. Има важно значение в похода в Италия и коронясването на Лудвиг IV Баварски.
Произход Роден е в Лука като син на търговеца Джерио ди Кастракане дели Антелминели (* 1252 или ок. 1259, † 1301), притежател на железни мини във Версилия, и на съпругата му Пуча дели Стреги (* ок. 1265). Принадлежи към старата знатна и влиятелна фамилия Антелминели, привърженици на гибелините. Има двама братя:
Франческо (* ок. 1290) Колучо
Биография Изгнание, престой в Англия и Фландрия Заедно с баща си поддържа фракцията на верните на императора („Белите“) и още като млад участва в боевете между партиите. През 1300 г. роднините му са пратени в изгнание от фракцията на Черните начело с Бонтуро Дати и са им конфискувани имуществата. Той отива при баща си в Анкона, а брат му Колучо отива в Пиза. В този период се посвещава на военното дело и придобива първия си опит на заплата при Висконти в наемническата компания на Франческо Гуиниджи.
След смъртта на баща си през 1302 г. отива при роднина в Англия. Посещава двора на крал Хенри II, с когото се сприятелява благодарение на общата им страст към тогавашната игра на тенис (на фр. jeu de paume). Ударен с юмрук от английски благородник или от Чако Ронсини от Лука, Кастракани го убива с кама пред очите на краля, за което е арестуван и хвърлен в Тауър. Успява да избяга с помощта на семейството си и тръгва за Фландрия, където по-късно (октомври 1325 г.) чрез застъпничеството на своя лекар кралят му изпраща помилване.
През 1302 г. Алберто Скоти – владетел на Пиаченца и Милано събира военни във Фландрия за краля на Франция Филип IV Хубави. Кастракани се записва да се бие срещу британците и е начело на малък отряд. Той се окичва с голяма слава и се запознава със самия крал на Франция. Участва в битката при Сент Омер и в отбраната на Теруан във Фландърската война.. Особено изпъква в отстъплението от този град начело на отряд от ломбардскитоскански и романянски войници, всичките добре въоръжени с дълги копия, разчистващи пътя за Арас и Турнон и всяващи ужас сред местното население.
Завръщане в Италия През 1304 г. се завръща в Пиза с отличия и с репутацията на талантлив капитан.
През 1305 г. все още воюва на заплата при Алберто Скоти срещу Висконти. Защитава Ваприо д'Ада, атакувана от Матео Висконти и го принуждава да се върне в Бреша.
През 1306 г. вероятно взима участие в защитата на Пистоя. В свитата е на кардинал Наполеон Орсини в полза на каузата на гибелините, когато прелатът отива в Тоскана като папски легат.
През 1307 г. е в Бергамо и във Верона. Забогатял от военно дело, депозира голяма сума пари при банкера Муцино Алберти в Сан Джиминяно.
През 1309 г. е във Верона на военна служба при Скалиджери, а през 1310 г. е конетабъл на венецианците в Копер. През 1312 г. се бие срещу гвелфите в Ломбардия по заповед на кондотиера граф Вернер фон Хомберг.
През април 1312 г. от Милано Кастракани се присъединява към император Хайнрих VII Люксембургски в Тоскана. Назначен е за имперски викарий в Луниджана. През юни същата година е на заплата при Кангранде I дела Скала и се бие срещу падуанците в района на Виченца.
Завръщане в Лука През април 1314 г. в Лука воюват фракциите на гвелфите (начело с Лучо дели Обици) и гибелините (начело с Ариго Берардучи). Берардучи се опитва да се сприятели с белите изгнаници гвелфи и в края на месеца Кастракани се завръща в града.
През юни 22 гибелински семейства от Лука организират заговор срещу гвелфите. Кастракани тайно моли за помощ господаря на Пиза Угучоне дела Фаджола – глава на тосканските гибелини. Кастручо атакува войниците на Лучо дели Обици. Междувременно Дела Фаджола пристига с пизанската кавалерия, нахлува в града и го ограбва. Кастракани също му помага в операцията, като влиза в сакристията на църквата „Сан Фредиано“ и взема съкровището, временно оставено там от кардинал Джентиле да Монтефиоре, възнамеряващ да го занесе във Авиньон по заповед на папа Климент V. Впоследствие гибелините от Лука поискват тържествено да бъдат изгонени гвелфите от града. Около три години по-късно викарият на Кастракани в Лука и десет от старейшините нареждат строежа на олтар в църквата „Сан Мартино“ в чест на Свети Вит, защото победата над гвелфите е именно в навечерието на празника му.
През юли 1314 г. Кастракани окупира Сардзана и е назначен за виконт и генерален комисар на Луниджана от епископ Джерардино Маласпина, намерил убежище при гвелфи във Фучекио. Кастракани отива към Понтремоли с 1000 конници и 600 пехотинци и прогонва гвелфския род Маласпина от неговите земи. Той разделя територията чак до Кравия: контролира всички комуни в района като Сардзанело, Санто Стефано ди Магра, Албиано, Страдано, Кастелнуово Магра, Никола, Ортоново, Карара и Авенца. През декември е назначен за имперски викарий на Луниджана за 2 год. от комуните Сардзана и Кастро.Воюва като командир на част от армията на гибелините в битката при Монтекатини на 29 август 1315 г., в която с помощта на войниците на императора е главният архитект на победата над флорентинците от Гвелфската лига. Историците Джовани Вилани, Шипионе Амирато и Николо Макиавели припомнят щетите, нанесени от Кастручо и неговите войски на територията на Флоренция, включително Емполи. Той е начело на 40 конници и 1000 пехотинци от Сардзана срещу Филип I Анжуйски – княз на Таранто и Пиер Анжуйски – граф на Еболи и на Гравина. В битката загиват или са удавени в блатата на Гуишана повече от 10 хил. флорентинци и ок. 300-400 пизанци, а Кастракани е тежко ранен в крака. Той се връща в Луниджана, след като участва в превземането на Монтекатини, Вал ди Ниеволе и Монсумано. Много изгнаници от Лука, взети в плен, са екзекутирани в Лука. В този период, за разлика от Угучоне дела Фаджола, който се обявява в подкрепа на Лудвиг IV Баварски, Кастракани изпраща свой посланик при другия претендент за императорския трон – Фридрих Хабсбургски. Той е избран за имперски викарий за всички крепости, замъци, градове и села, принадлежащи на империята, които са под негов контрол. Също в този период в Понтремоли се възраждат битките между гвелфи и гибелини. За да ги успокои, Кастракани разрушава всички къщи около главния площад и разделя града на две части, разделени от желязна порта, която пречи на преминаването. Гибелините заемат долната му част, гвелфите - горната. По време на престоя си той става приятел с господаря на Верона Кангранде I дела Скала, като му изпраща много подаръци, включително лъв, орел, див кон и много копринени завеси. Популярността на Кастракани в Лука нараства за сметка на тази на Угочоне Дела Фаджола. През март 1316 г. Угучоне търси претекст да се отърве от него: обвинява го в държавна измяна за това, че е екзекутирал 30 граждани през януари в Маса Мачиная. Владетелят на Пиза не признава за валидна титлата му на имперски викарий. Пизанците нареждат на подеста на Лука и син на Угочоне – Нери да го арестува; в отговор Кастракани кара Камайоре да залови 30 изгнаници от Лука под предлог, че са направили опит за покушение върху живота му: някои от тях се укрепват в църква, но са нападнати и 22 от тях са убити. През април Нери дела Фаджола, според указанията на баща си, го кани на вечеря в двореца си, където е арестуван и хвърлен в затвора на Лука за обезглавяване. Нери обаче няма смелостта да го направи, защото се страхува от бунта на семействата Куартиджани, Онести и Поджи. Той моли баща си за подкрепление, за да овладее ситуацията. Щом баща му Угучоне напуса Пиза, в града се вдига бунт и той е прогонен; при новината се надига и Лука и Кастракани е предаден на своите привърженици, все още с оковани крака и ръце. Освободен, той обсажда Нери дела Фаджола в градската крепост и го принуждава да се предаде. След като го помилва, Нери е принуден да напусне Лука. Старейшините назначават Кастракани и Пагано Кристофори за командири на милициите и съдии на войната за шест месеца. Кастручо се задължава да възстанови на жителите на Лука всичките земи, завоювани междувременно от флорентинците. Разболявайки се, той дава командването на милициите на чичо си Николо Кастракани, който разбива противниците му, като пленява или убива 300 конници и 1000 пехотинци, и връща Винчи. През май-юни 1316 г. Кастракани покорява Сардзана и изгражда там бастиона на Сардзанело, завзема Маса и Карара и връща мира в Луниджана. Той се връща в Лука, където в средата на месеца изтичащият подест Умберто да Коле и старейшините го номинират за генерал-капитан и защитник на града за шест месеца. По същия повод му е възложена и функцията на капитан на народа, докато на подеста Пиетро дал Верме остават само съдийските функции. През ноември Кастракани връща спокойствието в Лука; той също слага край бунт в Корелия, замък на Гарфаняна, принадлежащ на семейството му. В началото на месеца Старейшините удължават правомощията му с още една година.
През май 1317 г., под натиска на Фридрих Хабсбургски, който е свързан с краля на Неапол Робер Анжуйски, Кастракани сключва два мирни договора от името на Лука: един с гвелфските градове в Тоскана (Флоренция, Пистоя, Прато и Сан Миниато) и втори с Анжуйците. На тях той обещава субсидии за краля на Франция по повод нов кръстоносен поход на папа Йоан XXII; на самите Анжуйци за превземането на Сицилия и други субсидии за експедиция в Гърция.
През юли, благодарение на дипломатическите си успехи, той е потвърден във възложените му преди това постове за още 10 год. с годишна заплата от 4000 флорина. В този период като съюзник на господаря на Пиза Гадо дела Герардеска, Кастракани се бие победоносно в Гарфаняна срещу Маласпина и Угучоне дела Фаджола. През август завладява Фосдиново, Верука (ВеруколетеДнешно подселище на Минучано) и Буози.
През 1318 г. подкрепя Марко Висконти и гибелините при обсадата на Генуа. За кратко време е принуден да се върне в Тоскана поради заплахите на флорентинците. През септември за първи път е отлъчен от Църквата във Флоренция. През декември изгнаниците от Пистоя го избират за генерал-капитан на имперската част на своя град.
През януари 1319 г. е назначен за капитан на имперската партия на комуните Виначано, Марлиана, Кастелина ди Мулацано, Казоре, Серавале, Монтаняна, Моминьо, Фуньо и Ланчоле. През същия период покорява графовете Граняно в Гарфаняна. Той също така прогонва гвелфското семейство Маласпина от региона и получава замъка Понцано Супериоре от Ацоне Маласпина.
Господар на Лука Властта на гибелините и Синьория Лука са консолидирани през следващите години от Кастручо Кастракани. През април 1320 г. той воюва срещу флорентинците с помощта на пизанските милиции: завладява Капиано, Монтефалконе и моста над Гуишана, опустошава провинцията на Фучекио, Винчи, Черето Гуиди и Емполи. Обсажда Санта Мария а Монте. В същите дни е назначен за доживотен капитан и генерален господар на Лука по предложение на неговия викарий Уголино да Челе. Съветът на старейшините одобрява избора с 209 гласа „за“ и само 1 „против“.
При завръщането си в Лука семейство Авогадро отказва да му се подчини: Кастракани воюва срещу членовете му, които се барикадират в Кол ди Поцо. След ожесточена съпротива Авогадро, потърсили помощта на Нери дела Герардеска, са принудени да се предадат: крепостта е разрушена до основи, а те са хвърлени в затвора в Лука.
В началото на май 1320 г. той получава диплома от Фридрих Хабсбургски, с която е признат за имперския му викариат на Лука, Вал ди Ниеволе, Гарфаняна, долината Ариана и долината Лима, земите, наречени Дей Бианки, Веруколете, Бози, Луниджана, Маса и Версилия, Серавале и други земи от имперската част на Пистоя и на Валдарно. Кастракани си възвръща провинцията във Валдарно. За десет дни той получава Санта Мария а Монте. Ландучо Саламончели, Бонифачо да Поркари и Спина дели Обици са заловени и умират от глад в затвора.