Бианка Мария Савойска (, ; * 1336, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Сеньория Милано) от Савойската династия, е чрез женитбата си с Галеацо II Висконти съвладетелка на Сеньория Милано (1354 – 1378) заедно с Джильола ГондзагаДжильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ. – съпруга на Матео II Висконти, и с Беатриче Реджина дела СкалаБеатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г. – съпруга на Бернабо Висконти.
Произход Бианка е втората дъщеря на Аймон Савойски Мирния (* 1291, † 1343), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Йоланда ПалеологинаSamuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397 (* 1318, † 1342). Нейни дядо и баба по бащина линия са Амадей V Савойски, граф на Савоя, и Сибила (Симона) дьо Боже, господарка на Бажè и на Брес, а по майчина – Теодор I Монфератски, княз на Византия и маркграф на Монферат, и Арджентина Спинола.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 396
Има двама или трима братя и една сестра: Амадей VI, Зеленият граф (+ 1334 – 1383), 17-и граф на Савоя, съпруг на Бона дьо Бурбон, племенница на френския крал Филип VI Йоан (* 1338, † 1345) Катерина (* 1341, † 1343) Лудвиг (* 1342), вероятен
Има и четири природени братя и две или три природени сестри от извънбрачните връзки на баща си.
Биография Начални години Когато е на около 7 години, Бианка губи майка си Йоланда при/около раждането на петото ѝ дете на 24 декември 1342 г. На 14 декември 1342 г. майка ѝ прави завещание, в което изисква да бъде погребана в Абатство „Откомб“ и завещава някои имоти на децата си Йоан, Бианка, Лудвиг и Амадей.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 179 -181 На 22 юни 1342 г. умира и баща ѝ Аймон, поразен от тежка болест.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336 Преди да умре, на 11 юни 1343 г. той съставя завещание, в което изисква да бъде погребан в Абатство „Откомб“, напомня, че е решил окончателно, благодарение на печата на краля на Франция, проблема за наследяването на Савойското графство и обявява за свои наследници трите си законни и все още живи деца Бианка, Йоан и Амадей.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176 Аймон е наследен от най-големия си, тогава 10-годишен син Амадей с името Амадей VI под регентството на братовчед му Лудвиг II Савойски-Во.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 400
Брачни предложения През 1345 г. кралят на Англия Едуард III пише на Савойския граф с молба за ръката на Бианка, но последвалият съюз с англичаните срещу Кралство Франция се счита за твърде рискован и предложението отпада.Francesco Cognasso, I Savoia, с. 135 Документът, свързан с брачния проект, се съхранява в Държавния архив в Торино.
През май 1347 г., с помощта на папа Климент VI, Бианка е обещана на дофина Умбер II дьо ла Тур дю Пен, завърнал се от Кръстоносен поход в Светите земи и практически разорен, в замяна на зестра от 120 хил. флорина: бракът по този начин би трябвало да възстанови касата на Дофине и да позволи укрепването на двете владения.Francesco Cognasso, I Savoia, с. 135 – 136Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 569 e 570 Това обаче не се харесва на французите: натискът на френския крал Филип VI дьо Валоа принуждава Умбер да се откаже от брака и да предаде своето господарство на короната на Франция (1349). Преговорите са възобновени безуспешно през 1348 г.Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, с. 570, бел.
Брак с Галеацо II Висконти
Архиепископът и господар на Милано Джовани Висконти, с цел близък съюз между Савоя и Висконти, предлага брака между Бианка и племенника си Галеацо, заточен в савойските земи от брата на Джовани Лукино.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVI, колона 721 Галеацо е син на Стефано Висконти и на генуезката Валентина Дория.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 317 Бракът с Галеацо е отпразнуван на 28 септември 1350 г. в Замъка в Риволи.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 324 Разменени са земи и пари между двете семейства. Брачният договор, съхраняван в Държавния архив на Торино, предвижда на 18 септември депозит на Галеацо от 40 хил. златни флорина на абата на Откомб.
Бианка е културна, послушна и милостива и се говори, че тя често смекчава грубия и насилнически характер на съпруга си. Самюел Гишенон, докладвайки преценката на милански историк, я определя като достойна за всякакъв вид похвала.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397 Бракът на Бианка с Галеацо е подготвен от чичото му Джовани Висконти, архиепископ и съгосподар на Милано заедно с брат му Лукино. След смъртта на Лукино Джовани остава единственият господар на Милано и вика обратно от заточение тримата си племенници – братята Галеацо, Матео и Бернабо. След брака той изпраща Галеацо и Бианка заедно с благородници, конници и пехотинци в Болоня, за да я управляват от негово име.
Господарка на Сеньория Милано През 1354 г., след смъртта на чичото на съпруга ѝ Джовани Висконти, Бианка става господарка на Сеньория Милано, тъй като Галеацо заедно с братята му Матео и Бернабо стават господари на Милано, разделяйки властта на три.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVII, колони 723 и 724 През 1355 г., след смъртта на Матео I Висконти, Галеацо и Бернабо разделят властта на две и Галеацо е назначен за имперски викарий от Карл IV.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVIII, колони 724 – 726 След като Галеацо през 1359 г. обсажда и завладява Павия,Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXI, колона 730 той установява там своята резиденция и започва изграждането на замъка на Висконти.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 730 и 731 Образованата Бианка създава славни приятелства в замъка, включително с Франческо Петрарка, и открива библиотеката на Висконти, в която донася първите копия на „Божествена комедия“. Тя се грижи за бедните в своите земи и кара да я наричат господарка на някои феоди, сред които Сан Коломбано, където въвежда „Уставите на Коломбаните“ – набор от закони и законодателни системи.
Война с Монферат Между Висконти и маркграфовете на Монферат избухва война за присвояването на териториите на Долна Ломбардия и Долен Пиемонт.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 742 и 743 По този начин Бианка вижда съпруга си Галеацо и брат си Амадей на два противоположни фронта. Тя се опитва по всякакъв начин да сложи край на битките, възстановявайки семейния мир. Конфликтът приключва поради смъртта на маркграф Джовани II ПалеологRerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXXIV, колони 745 – 751 и с реституцията на териториите, окупирани от Монферат в района на Павия в замяна на владенията на Висконти в района на Асти.
Последни години и смърт Съпръгът на Бианка Галеацо Сфорца умира в Павия на 6 август 1378 г.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 543 Бианка получава няколко града, включително Монца и Кортенуова. По онова време тя се посвещава на племенницата си Валентина, вече пораснала и образована, като също така преподава френски и немски. Освен това основава през 1380 г. манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия, където е и погребана. Майка на Джан Галеацо Висконти, наричан Граф на добродетелта, и сестра на Графа на Савоя, Бианка умира на около 50-годишна възраст в Павия на 31 декември 1387 г. Тя е погребана в монашеска одежда в манастира „Санта Киара“ в Павия,Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 549 където е погребана и дъщеря ѝ Виоланта през 1386 г.Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 546
Брак и потомство
∞ 10 септември 1350 Галеацо II Висконти (* 14 март 1320, Новара, Сеньория Милано; † 4 август 1378, Павия, Сеньория Милано), владетел на Милано, от когото има един син и една или две дъщери: Джан Галеацо Висконти (* 16 октомври 1351, Павия, Сеньория Милано; † 3 септември 1402, Меленяно, Миланско херцогство), херцог на Милано; ∞ 1. юни 1360 за принцеса Изабела Валоа (* 1 октомври 1348, замък на Виен; † 11 септември 1372, Павия), дъщеря на френския крал Жан II, от която има трима сина и една дъщеря ∞ 2. 2 октомври 1380 за Катерина Висконти (* 12 юли 1360, Милано; † 17 октомври 1404, Монца), дъщеря на Бернабо Висконти, от която има двама сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина. Виоланта Висконти (* 1354, Павия, Сеньория Милано; † 1386, Павия, Сеньория Милано), чрез бракове херцогиня на Кларънс (15 юни 1368 – 17 октомври 1368), маркграфиня на Монферат (1377 – 1378); ∞ 1. 25 април 1368 за Лайънъл, херцог на Кларънс (* 29 ноември 1338, Антверпен; † 7 октомври 1368, Алба), син на английския крал Едуард III, от когото няма деца; 2. 1377 за Ото II Палеолог (* 1361; † 1378, МаталетоДнешно подселище на Лангирано.), маркграф на Монферат, от когото няма деца. 3. 1381 за братовчед си Луиджи Висконти (* 1355, Милано; † 28 юли 1404, Трецо сул'Ада), син на Бернабо Висконти и Реджина дела Скала, от когото има син. Мария Висконти († 1362), вероятна.
Вижте също Савойско графство Сеньория Милано Галеацо II Висконти
Източници Първични източници Rerum Italicarum scriptores. Tomus XI, Tomus XVI Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
Историографска литература Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1 Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel Histoire de la Maison de Savoie Titres de la maison ducale de Bourbon Histoire de Dauphiné, tome II Matrimoni della Real Casa di Savoia Francesco Cognasso, I Savoia, Milano, Casa editrice Corbaccio, 1999, ISBN 88-7972-135-6. Francesco Cognasso, SAVOIA, Bianca di, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936 Fabrizio Pagnoni, SAVOIA, Bianca di, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018 Savòia, Bianca di, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Други (EN) COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – BLANCHE MARIE de Savoie, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy (EN) LORDS of MILAN - BLANCHE MARIE de Savoie (GALEAZZO II Visconti), на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy (EN) Savoy 2 - Bianca Maria, на genealogy.euweb.cz, Genealogy (EN) Visconti 2 - Bianca di Savoia (Galeazzo II), на genealogy.euweb.cz, Genealogy
Обяснителни бележки
Библиографски бележки
Категория:Савойска династия Категория:Висконти Категория:Владетели на Милано Категория:Миланци Категория:Италианска аристокрация Категория:Родени в Шамбери Категория:Починали в Павия