Трайко Цветков Китанчев с псевдоним Даскалетина () е български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 година), революционер, пръв председател на Македонския комитет и организатор на Четническата акция в 1895 година.Иванов, Юрдан. Биографически бележки в: Съчинения на Трайчо Китанчев, София, 1898, стр. 3 – 59.
Биография
Трайко Китанчев е роден през 1858 година в село Подмочани, Ресенско. Баща му е градинар и се преселва със семейството си от Подмочани в Ресен. Брат му Ефтим Китанчев е български офицер и дипломат. Трайко Китанчев учи в Ресен през 1868 – 1869 година, същата година е изпратен заедно с Андрей Башев от митрополит Натанаил Охридски да учи в Цариград в българското училище във Фенер при Петко Славейков, където негов съученик е Димитър Благоев. През това време е издържан от Българското благодетелно братство „Просвещение“. От 1874 учи в Духовната семинария в Киев, която завършва през 1879 година, след което за кратко следва право в Москва, но в 1880 година прекъсва поради болест. След завръщането си от 1881 до 1882 година е учител в Петропавловската семинария на Лясковския манастир.
През учебната 1882/1883 година Китанчев е учител в българската мъжка гимназия в Солун, където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата учебна програма, води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.
През 1883/1884 година Трайко Китанчев работи като учител в Пловдив, през 1884/1885 година e в Габрово, а след това през 1885/1886 година – в София, където преподава в Класическата гимназия. В 1885 година пише във вестник „Македонски глас“ под псевдоним Даскалетина. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 година Китанчев заминава като доброволец на фронта. От 1886 до 1890 година е училищен инспектор в Търновско.
Китанчев развива активна политическа дейност. Първоначално е привърженик на Петко Каравелов и член на Либералната партия. Сближава се със Стефан Стамболов, като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на преврата през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен.
По-късно, по време на управлението на Стамболов, Китанчев се разочарова от външнополитическия курс на страната и отношенията между двамата охладняват. Китанчев отново започва да подкрепя Петко Каравелов. През 1892 година е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.
Освободен от затвора на 20 май 1894 година, два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата, Китанчев с ореола на мъченик се включва активно в политическия живот на страната. Участва в опита за основаване на Радикална партия през юни в хотел „Константинопол“. На 19 септември е избран за депутат от Търново като кандидат на Демократическата партия на Каравелов. В Осмото обикновено народно събрание оглавява каравелистката група и е един от най-дейните оратори.
В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация „Братски съюз“. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 година Македонски комитет и на създаденото през април същата година Софийско македоно-одринско дружество. Китанчев понася тежко неуспеха на Четническата акция и умира от инфаркт през лятото на същата година.Елдъров, Светлозар. Трайко Китанчев – македонски деец?, във: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 55 – 68.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 308 – 309.
Творчество Китанчев е автор на баладата „Дядо Недялко“, на 35 стихотворения, много статии и речи. Китанчев пише във вестниците „Право“, „Знаме“ и списание „Мисъл“. В 1893 година превежда за пръв път на български „Дон Кихот“ на Сервантес, а през 1894 година – „Шинел“ и „Невски проспект“ на Николай Гогол. Известен е като един от най-добрите оратори на своето време.
За него Симеон Радев, съгражданин на Китанчев, го нарича:
Павел Делирадев, деец на ВМОРО и санданист, в биографията на Яне Сандански, между другото пише и за Трайко Китанчев:
Петър Манджуков пише:
Галерия
Литература
„За некои собствени имена в Българския език“, публикувано във в. „Новини“, год. IV, брой 1-7, Цариград, 1893 година „Трайчо Китанчев - Критико-Биографически очерк“, София, 1982 година Некролог на Трайко Китанчев, Глас македонски, 1 август 1895 година "Решения на I-й Македонски конгрес", София, 1895 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български революционери от Македония Категория:Български публицисти Категория:Български писатели от Македония Категория:Академици на БАН Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Хора от община Ресен Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Починали от инфаркт на миокарда Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“