ФК „Арсенал“ () е футболен отбор от Лондон (Англия) с прозвище „артилеристите“, „топчиите“ (). Основан е през 1886 г. Играе домакинските си срещи на Емирейтс Стейдиъм. Клубът участва във Висшата лига на Англия и е един от трите най-успешни отбори в историята на английския футбол. „Арсенал“ е спечелил 14 пъти шампионската титла на Англия и рекордните 14 пъти Купата на Англия, на английски (FA Cup). През 2006 година става първият отбор от Лондон, класирал се за финал на Шампионската лига. Арсенал е единственият английски отбор, който е изиграл цял сезон (2003-2004) без загуба във Висшата лига, а след това продължава серията си до 49 поредни мача без загуба, като в този период отборът бива наричан „Непобедимите“. Арсенал има дългогодишно съперничество с Тотнъм и Челси, а срещите между артилеристите и шпорите (Тотнъм) са известни като „Дербито на Северен Лондон“.
История Основаване и развитие до Втората световна война ФК "Арсенал“ започва съществуването си на 1 декември, когато група работници от оръжейния завод „Улуич Арсенал“ (Woolwich Arsenal) решават да сформират футболен отбор през 1886 г. Отборът играе под името „Дайъл Скуеър“ (Dial Square). Първият мач на тима е победата с 6:0 над отбора на „Истърн Уондърърс“ на 11 декември 1886 г. Скоро след това клубът приема името „Ройъл Арсенал“ и продължава да играе в приятелските и местните състезания за следващите няколко години. През 1891 г. отборът получава професионален статут и сменя името си на „Улуич Арсенал“, най-накрая се включва във футболната лига през 1893 г.
След Първата Световна Война Първа дивизия е разширена до 22 отбора и е гласувано „Арсенал“ да влезе в най-горната дивизия – позиция, която държи оттогава.
През 30-те години на 20. век „Арсенал“ печели пет пъти първенството на Англия и два пъти Купата на ФА и притежава едни от най-добрите играчи по онова време: Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Джо Хълм, Дейвид Джак, Хърби Робъртс, Еди Хейпгуд и Джордж Мейл, едни от най-великите футболисти, играли някога в английската футболна лига. По това време мениджър на отбора е Хърбърт Чапман, считан за един от най-успешните и влиятелни мениджъри в историята на английския футбол. Вече спечелил на 2 пъти първенството с „Хъдърсфийлд Таун“ през сезоните 1923/24 и 1924/25 г., Чапман въвежда нова за времето си тактика при тренировките и стратегия в играта. Именно той привлича играчи като Джо Хълм, Алекс Джеймс и Клиф Бастин, които са неизменна част от състава, доминиращ в Първа дивизия през 30-те години. „Арсенал“ печели Купата на ФА през 1929/30 г. и печели първенството през 1930/31 и 1932/33 г. Хърбърт Чапман умира внезапно от пневмония през 1934 г., но неговите наследници Джо Шоу и Джордж Алисън продължават започнатото и отборът печели още три титли през сезоните 1933/34, 1934/35 и 1937/38, както и Купата на ФА през 1935/36.
Развитие след Втората световна война През 1947 г. мениджър на отбора е Том Уитъкър и тимът печели шампионата през 1947/48 и 1952/53, както и Купата на ФА през 1949/50 и 1951/52.
Нов мениджър застава начело на „Арсенал“ – Бърти Мий поема отбора по средата на 60-те. През сезон 1969/1970 Арсенал печели за първи път в своята история Купата на панаирните градове, побеждавайки състава на „Андерлехт“ в изключително драматичен сблъсък, в който съставът на Арсенал изостава с 3:1 в първия двубой, за да спечели във втория с 3:0
През сезон 1970/71 Бърти Мий печели дубъл за пръв път в историята на „Артилеристите“, като печели едновременно шампионската титла и купата на страната. „Арсенал“ вдигат титлата на „Уайт Харт Лейн“ и побеждават „Ливърпул“ във финала за купата на Футболната Асоциация на стадион „Уембли“ след продължения. Отборът се завръща на „Уембли“ за три поредни финала, спечелвайки втория с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед.
На 14 май 1980 г. на стадион „Хейзел“ в Брюксел, Белгия, се изправят един срещу друг отборите на „Валенсия“ и „Арсенал“ във финал за Купата на носителите на купи (КНК) където „Топчиите“ губят след изпълнение на дузпи (вж. и Купа на носителите на купи 1979/80).
През 1986 г. Джордж Греъм, играч от отбора който печели дубъл, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау и следват дни пълни с отличия. Той води „Арсенал“ до първи триумф за Купата на Лигата, побеждавайки „Ливърпул“ с 2:1 на финала. Две години по-късно „Топчиите“ спечелват титлата, с известния гол на Майкъл Томас в последната минута на „Анфийлд“. Друга титла последва през сезон 1990/91, когато отборът с известната дефанзивна четворка, губи един-единствен шампионатен мач. През 1992/93, Арсенал става първият отбор печелил двете местни купи в един сезон – Купата на Лигата и ФА Къп. „Шефилд Уензди“ е победеният отбор и в двата случая. Ерата на Греъм е завършена в следващия сезон. Забележителен европейски финал за Купата на носителите на купи, вторият най-престижен турнир по онова време завършва с победа с 1:0 над „Парма“ в Копенхаген, благодарение на гол на Алан Смит. Следващият сезон „Арсенал“ не успяват да защитят купата си, като губят от „Реал Сарагоса“ след гол в края на продълженията – в 120. минута. По това време Греъм вече е напуснал клуба. Той е заместен от Брус Риък, който е начело само един сезон, през който привлича великата легенда на Арсенал Денис Бергкамп.
През септември 1996 г. французинът Арсен Венгер пристига на „Хайбъри“, и става първият в историята на клуба треньор извън Великобритания.
През 1997/98 г. е първият пълен сезон на Венгер начело на „Арсенал“ и тимът печели дубъл в Англия за втори път в клубната си история. Французинът печели званието „Мениджър на годината“, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA. Невероятният сезон завършва перфектно и за френските звезди на „Арсенал“ Еманюел Пти и Патрик Виейра, които печелят Световното първенство по футбол с националния отбор на своята страна Франция.
Клубът се сбогува с легендата си Иън Райт, който слага край на кариерата си с рекордните 185 отбелязани гола за „Арсенал“ във всички състезания. През сезон 1998/99 „Арсенал“ печели „Чарити Шийлд“ за девети път в своята история, побеждавайки Манчестър Юнайтед на финала с 3:0, но не успява да защити титлата си.
С Тиери Анри и Давор Шукер сезон 1999/2000 започва добре за тима с победата над „Манчестър Юнайтед“ за Чарити Шийлд, осигурявайки 10 купа на Арсенал в турнира, но завършва с разочароващото поражение на финала за Купата на УЕФА от тима на „Галатасарай“.
Развитие през новия век и настояще През сезон 2001/2002 „Артилеристите“ написват нова глава в клубната история, печелейки третия си дубъл побеждавайки Челси във финала за Купата на Футболната Асоциация, завършвайки сезона с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на „Олд Трафорд“. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За тези заслуги Арсен Венгер е избран за Мениджър на сезона, а Робер Пирес става Футболист на годината според FWA.
На следващата година тимът не успява да защити титлата си но печели за девети път Купата на Футболната асоциация. „Топчиите“ стават първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната асоциация след победа над Саутхамптън с 1:0 в Кардиф. Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкамп с повече от 100 отбелязани гола за Арсенал. Сезон по-късно става първият (и към сезон 2013/2014 единствен) отбор в Англия, достигнал до шампионската титла без загуба, заради този си рекорд те са наричани „Непобедимите“. Завършват с 11 точки в повече от втория Челси. Младият испанец Сеск Фабрегас пристига в клуба през януари и до края на сезона чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач – само на 16 години и 177 дни.
През 2004/2005 лондончани печелят десетата си Купа на ФА, побеждавайки Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи, а в през сезон 2005/06 стават първият клуб от Лондон, достигнал финал на Шампионската лига, който е загубен от състава на Барселона. Това е и последната година в която отбора играе на „Хайбъри“.
Докато клубът се приготвя за преместването на Емирейтс Стадиъм, капитанът на „Топчиите“ Тиери Анри се посвещава на клуба, подписвайки нов договор, преди да замине за да помогне на националния отбор на Франция да стигне до финал на Световните футболни финали в Германия през лятото на 2006 г. През юли месец същата година, „Арсенал“ напуска „Хайбъри“ след 93 години славна история и се премества в новия си дом. Аякс е противниковият отбор в бенефиса на Денис Бергкамп, като холандецът изиграва последния си мач за клуба и първия мач на „Емирейтс“ за „Арсенал“.
През сезон 2016/17 във Висшата лига, артилеристите преживяват истински провал: клубът завършва на 5-о място с 75 точки, те записват 23 победи, 6 равенства и 9 загуби, отбелязват 77 гола и допускат 44 попадения, така за първи път от 20 години, те не получават място в груповата фаза на Шампионската лига за следващия сезон, а в Лига Европа. В турнира за Купата на лигата, артилеристите отстраняват Нотингам Форест и Рединг, но в петия рунд те са отстранени от Саутхямптън. В Шампионската лига, през сезон 2016/17 Арсенал са в една група с: ПСЖ, Базел и Лудогорец. Топчиите печелят 14 точки, след 4 победи и 2 равенства (постигат по 2 победи срещу Лудогорец и Базел, както и 2 равенства срещу ПСЖ), по този начин те заемат първото място в групата и се класират за осминафиналите. Там техен съперник е германския колос Байерн Мюнхен. Първият мач в Германия завършва с победа на домакините – 5:1, а реваншът в Лондон е катастрофален за Арсенал – отново 1:5 и с общ резултат 2:10 те отпадат от турнира. Въпреки това топчиите печелят рекордната 13-а титла в FA Cup, след като побеждават последователно: Престън Норт Енд, Саутхямптън, Сутън Юнайтед, на четвъртфиналите отстраняват и Линкълн Сити. В полуфинала топчиите побеждават Манчестър Сити. Първоначално Арсенал изостават с 1:0, но в 72-а минута резултатът е изравнен от Начо Монреал, а в 111-а минута изходът на срещата е решен от Алексис Санчес. По този начин топчиите се класират за финала, където техен съперник е Челси. Резултатът е открит още в 4-а минута от Санчес, през второто полувреме Диего Коста изравнява, но буквално в следващата атака и по-точно в 79-а минута, Аарън Рамзи отбелязва победния гол. Също така Арсен Венгер се превръща в единствения треньор, на който се отдава да спечели 7 пъти този турнир. След края на сезона, той подписва нов двугодишен договор с клуба.
Състав Настоящ състав Към 1 септември 2026 г. Вратари1 Давид Рая13 Кепа Арисабалага30 Илан Мелие
Защитници2 Уилям Салиба3 Кристиан Москера4 Бен Уайт5 Пиеро Инкапие6 Габриел Магаляеш12 Юриен Тимбер15 Езри Конса33 Рикардо Калафиори
Халфове8 Мартин Йодегор 10 Еберечи Езе 23 Микел Мерино36 Мартин Зубименди39 Бруно Гимараеш41 Деклан Райс49 Майлс Люис-Скели
Нападатели7 Букайо Сака14 Виктор Гьокереш17 Христос Цолис20 Нони Мадуеке29 Кай Хаверц56 Макс Дауман
Мениджъри Микел Артета – 2019 – настояще Фредрик Юнгбери – 2019 Унай Емери – 2018 – 2019 Арсен Венгер – 1996 – 2018 Пат Райс – 1996 Стюърт Хюстън – 1996 Брус Риок – 1995 – 1996 Стюърт Хюстън – 1995 Джордж Греъм – 1986 – 1995 Стийв Бъртъншоу – 1986 Дон Хау – 1983 – 1986 Тери Нийл – 1976 – 1983 Бърти Мий – 1966 – 1976 Били Райт – 1962 – 1966 Джордж Суиндин – 1958 – 1962 Джак Крейстън – 1956 – 1958 Том Уитъкър – 1947 – 1956 Джордж Алисън – 1934 – 1947 Джо Шоу – 1934 Хърбърт Чапмън – 1925 – 1934 Лесли Найтън – 1919 – 1925 Джордж Моръл – 1908 – 1915 Фил Келсоу – 1904 – 1908 Хари Брадшоу – 1899 – 1904 Артър Кенеди – 1899 Уилям Елкоут – 1898 – 1899 Томас Мичъл – 1897 – 1898
Отличия Шампион на Англия – 14 пъти 1931, 1933, 1934, 1935, 1938, 1948, 1953, 1971, 1989, 1991, 1998, 2002, 2004, 2026
Купа на Футболната асоциация (ФА Къп) – 14 пъти (рекорд) 1930, 1936, 1950, 1971, 1979, 1993, 1998, 2002, 2003, 2005, 2014, 2015, 2017, 2020
Купа на лигата – 2 пъти 1987, 1993
Купа на носителите на купи (КНК) – 1 път 1994
Купа на панаирните градове – 1 път 1970
Къмюнити Шийлд – 17 пъти