Древен Рим () е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул. Тя заема териториални площи в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като първоначално е основана на Апенинския полуостров.
Древният Рим започва своето развитие като общност на земеделци, населяващи Апенинския полуостров през 9 век пр.н.е., но с течение на времето прераства в огромна империя, разпростираща се върху целия средиземноморски район.
В периода от 753 пр.н.е. (годината на основаване на държавата) до разпадането ѝ през 476 г. вследствие на вътрешна нестабилност, външни нападения и др., римската държава претърпява за 12 века три последователни етапа на развитие – Римско царство, Римска република и Римска империя, и преминава през форми на управление, вариращи от монархия през олигархична република (основаваща се върху демокрация и власт на олигархическата аристокрация) до автократична империя.
По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои територии около Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita. Легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул.
След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и след последвалия упадък на Западната (около V в. империята навлиза в период на силен упадък; подложена на нападения от нахлуващи в римските граници варварски народи, западната част се разпада на няколко независими кралства), Източната Римска империя продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 г., когато османските войски, предвождани от султан Мехмед II, завладяват столицата Константинопол, слагайки окончателен край на съществуването на империята.
Макар че, когато се говори за историята на Древния Рим, се отбелязва именно времевия период от основаването на Рим до разпадането на Западната Римска империя, тоест над 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица Константинопол (наричана също Византийска империя), която дори според някои историци е неин „законен наследник“. Самото наименование Византия е неологизъм, като терминът е употребен за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древния Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя.
Заедно с Древна Гърция, римската цивилизация попада в периода на т. нар. Класическа античност. В този ред на мисли това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древния Рим е силно повлияна от гръцката култура в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на правото, военното дело, изкуството, литературата, архитектурата, технологиите, езиците, което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия Западен свят.
История Основаване и царе
Според легендата Рим е основан на 21 април 753 г. пр.н.е. от братята близнаци Ромул и Рем, произлизащи от троянския принц Еней Adkins, 1998. стр. 3, които са били и внуци на латинския цар Нумитор от Алба Лонга. Царят е бил изхвърлен от трона от жестокия си брат Амулий, докато в същото време неговата дъщеря (на Нумитор), Рея Силвия, е родила. Основаване на Рим, линк от 7 март 2007 Тит Ливий, 1998. стр. 8 Рея Силвия е била весталка и е била прелъстена от бог Марс, заради което близнаците са с наполовина божествен произход.
Амулий, новият цар на Алба Лонга, се страхувал, че Ромул и Рем могат да си върнат трона и за това е заръчал те да бъдат удавени. Но вълчица (според други източници – съпруга на овчар) ги спасила и отгледала, и когато те порастват достатъчно си връщат трона на Нумитор в Алба Лонга. Durant, 1944. стр. 12 – 14 Тит Ливий, 1998. стр. 9 – 10
Близнаците след това основали техен собствен град, но Ромул убил Рем в спор кой от тях двамата да управлява като цар на Рим; макар че според други източници кавгата е била за това кой да даде името си на града. Roggen, Hesse, Haastrup, Omnibus I, H. Aschehoug & Co 1996 В крайна сметка Ромул дава името на града. Тит Ливий, 1998. стр. 10 – 11 Тъй като Рим е бил изоставен от жени, според легендата латините поканили сабиняните на фестивал и откраднали техните неженени девици, което довело до интеграция на латините и сабиняните. Myths and Legends – Rome, the Wolf, and Mars , линк от 8 март 2007
Градът Рим израснал от заселванията около брод на река Тибър – търговски и транспортен кръстопът. Според археологически данни Рим е вероятно основан някъде около 8 век пр.н.е., макар че е възможно да е съществувал още през 10 век пр.н.е., когато вероятно е бил обитаван от латинско племе на върха на Палатинския хълм. Matyszak, 2003. стр. 19 Duiker, 2001. стр. 129
Етруските, които по-рано населявали северната част на Етрурия, изглежда са били установили политически контрол в региона през късния 7 век пр.н.е., формирайки аристократичен и монархически елит. Етруските загубват своето надмощие в края 6 век пр.н.е. и в тогава латините и сабиняните възстановяват своето управление, създавайки републиката, която поставила по-сериозни ограничения върху възможността управляващите да упражняват прекомерна власт. Ancient Rome and the Roman Empire от Michael Kerrigan. Dorling Kindersley, London: 2001. ISBN 0-7894-8153-7. стр. 12
Римската традиция, както и археологическите доказателства, сочат за комплекс, който е бил част от Римския форум, и който е бил седалището на властта на римския цар, там също е положено началото на религиозен център. Нума Помпилий става вторият цар на Рим, наследявайки Ромул. Той започва най-големите строителни проекти в Рим, начело с царския палат в Регия и комплекса на Весталките.
Републиката
Според традицията и по-късни автори като Ливий Римската република е установена около 509 г. пр.н.е., когато последният от Седемте царе на Рим, Тарквиний Горди, е свален от власт и е установена система, базирана на годишно избирани магистрати и различни представителни събрания. Matyszak, 2003. стр. 43 – 44 Конституцията е установила серия от проверки и баланси, както и разделение на властите. Най-важните магистрати били двамата консули, които заедно упражнявали изпълнителна власт като imperium (ролята на военното командване на държавата). Adkins, 1998. стр. 41 – 42 Консулите е трябвало да работят със Сената, който първоначално бил консултативен съвет на благородниците или патрициите, но по-късно се разраства по големина и власт. Рим: Римската република от Richard Hooker. Washington State University, 6 май 1999, линк от 24 март 2007.
Други магистрати в Републиката са преторите, едилите и квесторите. Магистрат от George Long, M.A. на страници 723 – 724 от A Dictionary of Greek and Roman Antiquities от William Smith, D.C.L., LL.D., изд. John Murray, London, 1875. Уебсайт от 8 декември 2006, линк от 24 март 2007. Първоначално магистратурите са можели да бъдат заемани само от патриции, но по-късно стават достъпни и за плебеите.Livy II Гласуващите събрания в Републиката включват центуриатно събрание (comitia centuriata), което е гласувало по въпроси, свързани с войната и мира, и е избирало мъже за най-важните постове, както и племенно събрание (comitia tributa), което е взимало решения за по-маловажните постове. Adkins, 1998. стр. 39
Римляните постепенно подчинили другите народи от италианския полуостров, включително етруските. Haywood, 1971. стр. 350 – 358 Последната заплаха за хегемонията на римляните се появява, когато Таранто, основна гръцка колония спечелва помощта на Пир от Епир през 281 г. пр.н.е., но тази кампания се проваля също както и други. Пир от Епир (2) и Пир от Епир (3) от Йона Лендеринг, Livius.org, линк от 21 март 2007 Haywood, 1971. стр. 357 – 358 Римляните подсигурили техните завоевания, като основали римски колонии в стратегически райони и така установявали контрол над тях. Haywood, 1971. стр. 351 През втората половина на 3 век пр.н.е. Рим се сблъсква с Картаген в първата от трите Пунически войни. Тези войни довели до първите презморски завоевания за Рим – на Сицилия и Испинаия – и възходът на Рим като значителна имперска сила. Haywood, 1971. стр. 376 – 393 Рим: Пуническите войни от Richard Hooker. Washington State University, 6 юни 1999, линк от 22 март 2007 След като побеждават древногръцкото царство Македония и Селевкидското царство през 2 век пр.н.е. римляните се превърнали в доминираща нация в Средиземноморието. Bagnall 1990 Rome: The Conquest of the Hellenistic Empires от Richard Hooker. Washington State University, 6 юни 1999, линк от 22 март
Но външната доминация довела до вътрешни борби. Сенаторите забогатели за сметка на провинциите, но войниците, които били дребни фермери, и които били дълго време далеч от дома, не можели да запазят земите си, плюс увеличаващата се зависимост от чужди роби, както и увеличаващата се латифундия, всичко това взето заедно намалило възможността за заплатена работа. Duiker, 2001. стр. 136 – 137. Fall of the Roman Republic, 133 – 27 BC. Purdue University, линк от 24 март 2007.
Приходите от военно плячкосване, меркантилизма в новите провинции, преотстъпеният данък създали нови икономически възможности за богатите, формирайки нова класа от търговци – етруските. Eques (Knight) от Йона Лендеринг. Livius.org, линк от 24 март 2007 Lex Claudia (закон, предотвратяващ забогатяването на сенаторските семейства от презморска търговия) все пак забранявал на сенаторските синове да притежават търговски кораби с капацитет над 300 амфори. Сенаторите обаче често заобикаляли различните търговски забрани, а по отношение на конниците, които теоретично имали право да бъдат част от сената – влизали в непрестанни кавги, блокирайки нееднократно важни аграрни реформи и отказвайки на класата на конниците по-съществен глас в управлението.
Банди от безработни от градовете, контролирани от съперничещи сенатори, сплашвали електората с насилие. Ситуацията ескалирала в късния 2 век пр.н.е. при братята Гракхи, двойка трибуни, които се опитали да въведат реформа в законодателството, което да преразпредели основните собствености върху земите на патрициите между плебеите. И двамата братя били убити, но Сенатът приел някои от техните реформи в опит да умиротвори растящото недоволство на плебеите и класата на конниците.
Отказът от Римско гражданство за присъединените италиански градове довел до Съюзническата война (91 – 88 г. пр.н.е.). Durant, 1944. стр. 120 – 122 Военните реформи на Гай Марий довели до това, че войниците често били по-лоялни на своя командир, отколкото на града, и един притежаващ власт военачалник можел да шантажира града и Сената. Long-lasting Effects of Removal of Land Requirement , линк от 23 март 2007 Това довело до гражданска война между Марий и неговото протеже Сула, и кулминирало в диктатурата на Сула от 81 – 79 г. пр.н.е.Scullard 1982, chapters I-IV
В средата на 1 век пр.н.е. трима мъже – Юлий Цезар, Помпей и Крас – формирали таен пакт, Първи триумвират, да контролират Републиката. След завоеванието на Галия от Цезар, пререкание между Цезар и Сената довело до гражданска война, при която Помпей предвождал силите на Сената. Цезар излязъл победител и става диктатор. Scullard 1982, глави VI-VII