Жълтата революция (известна още като Революция на народната власт или Филипинската революция от 1986) е поредица от народни демонстрации във Филипините, която започва през 1983 г. и достига своя връха през 1986 г. Използван е методът гражданска съпротива срещу режима и изборната измама. Този случай на ненасилствена революция води до напускането на президента Фердинанд Маркос и възстановяването на демокрацията в държавата. Наричана е Жълтата революция поради наличието на жълти ленти по време на демонстрациите след убийството на Бениньо Акино-младши. Широко разглеждана е като победа на народа над 20-годишния авторитарен и потиснически. режим на президента Фердинанд Маркос и се появява в новините под заглавието „революцията, която изненада света“..
Голяма част от демонстрациите се случват на авеню Епифанио де лос Сантос (EDSA) в столичния окръг от 22 – 25 февруари 1986 и включва над два милиона филипински граждани, както и някои политически, военни и религиозни групи водени от кардинал Хайме Син, архиепископа на Манила и Рикардо Видал. Протестите, подхранвани от съпротивата и опозицията от години корумпирано управление на Маркос, кулминират с напускането на диктатора от резиденцията си и отиването му на Хаваите, САЩ. За законен президент на Филипините след революцията е провъзгласена Корасон Акино.
Предреволюционна ситуация
Революцията
След демонстрациите
Бележки
Вижте също Протести на площад Тиенанмън (1989) Румънска революция (1989) Нежна революция в Чехословакия Въстание 8888 в Бирма (сега Мианмар) Иранска революция Цветни революции
Категория:Революции през 20 век Категория:История на Филипините Категория:Преврати Категория:Протести през 1986 година Категория:1986 година в Азия