Ейбрахам Линкълн или Абрахам Линкълн (на български името съответства на Авраам; /ˈeɪbrəhæm 'lɪŋkən/; (12 февруари 1809 г. – 15 април 1865 г.), понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великия освободител, е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на САЩ и първият президент от Републиканската партия.
Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията.
Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претърпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса (1862), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко души от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.
Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ. Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, макар че това се оспорва понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след Реконструкцията и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с Новия курс седемдесет години по-късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той насърчава усилията за експанзия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за участъците земя през 1862 г. Но той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.
Покушението срещу него по-малко от седмица, след като Робърт Лий се предава при Апоматокс, го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти, макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.
Ранни години
Ейбрахам Линкълн е роден на 12 февруари 1809 година в дървена колиба (log cabin) в голямото 1,4 кв. км имение Синкинг Спринг Фарм (Sinking Spring Farm), разположено в североизточната част на Хардин Каунти, Кентъки, която по това време се е считала за гранична територия (сега част от ЛаРю Каунти), притежание на родителите му Томас Линкълн и Нанси Хенкс. Наречен е на дядо си Ейбрахам Линкълн, убит от индианците. Родителите на Линкълн са били почти напълно необразовани. По-късно, когато той става известен, репортери и разказвачи често са преувеличавали бедността и мрака, в който е бил роден. В действителност бащата на Линкълн е бил уважаван и сравнително влиятелен гражданин на областта, закупува семейната ферма за 200 долара в брой и поемане на дълг.
Три години след закупуването на имението иск, оспорващ собствеността, подаден в Окръжния съд на Хардин е причината семейство Линкълн да се премести. Томас води делото, но го губи през 1815 г. Парите, похарчени при процеса, водят до семейни трудности. През 1811 година успяват да наемат 30 акра от голямото 230 акра имение в Кноб Крийк, която се намира само на няколко мили от предишния им дом, а земята е една от най-добрите по тези места. По това време бащата на Линкълн вече е уважаван член на местната общност, успяващ фермер и дърводелец. Най-ранните спомени на Ейбрахам са от това имение. През 1815 година друг ищец предприема действия, чрез които да отстрани семейството от земята им. Разстроен от поредния сблъсък със съда и изгубил всякаква вяра в сигурността на законите на Кентъки, Томас решава да се премести в Индиана, чиято територия е под контрола на федералното правителство и това прави правата на собственост върху земята по-сигурни. Мнозина историци вярват, че всички тези проблеми са причината по-късно Ейбрахам да стане адвокат и да защитава каузата за по-строг контрол върху прилагането на законите.
В 1816 година, когато Линкълн е на седем години, той и родителите му се местят в Спенсър Каунти, Индиана, както той по-късно споменава, „отчасти заради робството“ и отчасти заради икономическите трудности в Кентъки.
През 1830 година, след още проблеми със земята и икономически трудности, семейството получава от федералното правителство земя край Сангамон Ривър в Мекън Каунти, Илинойс. Последвалата зима е особено тежка и семейството почти се връща в Индиана. Когато баща му мести семейството в съседната местност, 22-годишният Линкълн предприема решителни действия на своя глава и се придвижва с кану надолу по Сангамон и се настанява в собствена ферма в Сангамон Каунти, Илинойс в селото Ню Сейлъм. Същата година е нает от местен търговец и заедно със свои приятели той превозва стоки с плоскодънна лодка до Ню Орлиънс. Там той навярно е видял търг за разпродажба на роби, който оставя незаличимо впечатление в него за цял живот.
Ранна кариера
Линкълн започва политическата си кариера през 1832 година, когато е на двадесет и три години, с предизборна кампания за Генералното събрание на Илинойс. Основната му идея е да се извършват подобрения на речната навигация, които да привлекат повече търговски параходи по Сангамон, а това от своя страна ще позволи рядко населената и бедна област да се оживи и да просперира. Служи като капитан в щатското опълчение на Илинойс и участва във Войната на Черния ястреб, като след избирането му на тази длъжност пише, че „подобен изключителен успех в живота ми дава голямо удовлетворение“.
По-късно предприема редица търговски и политически дейности, но търпи неуспех във всички. След като прочита втория том от четирите тома на „Коментари на законите на Англия“ от сър Уилям Блекстоун, започва да следва право и полага изпита си за правоспособност в Илинойс през 1837 година, като същата година се мести в Спрингфийлд и започва да практикува. Превръща се в един от най-уважаваните и успешни адвокати в Илинойс. От 1834 г. Линкълн служи четири последователни мандата в Камарата на представителите на Илинойс. През 1837 г. изразява първото си несъгласие с робството, като заявява в своя реч, че това е „политика, която е доказано незаконна и лоша“.
От 1837 до 1841 година Линкълн дели легло с Джошуа Фрай Спийд в Спрингфийлд. Някои модерни биографи споделят противоречивата теория, че тяхната връзка е била и сексуална. Този въпрос предизвиква изключителен интерес и през 2005 списание Тайм публикува изследването „Меланхолията на Линкълн: Как Депресията подлага на изпитание един президент и разпалва неговото величие“ (Lincoln's Melancholy: How Depression Challenged a President and Fueled His Greatness), в което авторът Джошуа Шенк твърди, че „да се дели едно легло от мъже в средата на 19 век е толкова нормално, колкото и да се дели апартамент от мъже в началото на 21 век“, като обяснява, че термините хетеросексуалност и хомосексуалност не са съществували по времето на Линкълн. Подобна защита липсва за Джеймс Бюканън, който по подобен начин е делял легло със сенатор Кинг. Дори напротив – приема се, че неговата сексуалност е неизяснена. За подобен вид тълкуване причина може да бъде и широко разпространеното мнение, че Бюканън е най-лошият президент на САЩ, докато от своя страна Линкълн се смята не само за национална икона, но и за икона на Републиканската партия, известна с това, че все още има трудности да приеме изцяло равнопоставеността на хомосексуалните в американското общество.
В 1841 година започва съвместна практика заедно с Уилям Хердон, съпартиец от партията на вигите. През 1856 година двамата постъпват в току-що създадената Републиканска партия. След атентата срещу Линкълн, Хердон започва да събира разкази за президента от тези, които са го познавали и публикува книгата „Линкълн според Хердон“.
Брак
На 4 ноември 1842 Ейбрахам Линкълн се жени за Мари Тод. Двамата имат четирима сина: Роберт Тод Линкълн (1 август 1843 – 26 юли 1926)Jason Emerson (2012). Giant in the Shadows: The Life of Robert T. Lincoln. SIU Press. p. 420. – адвокат, дипломат, бизнесмен Едуард „Еди“ Бейкър Линкълн (10 март 1846 – 1 февруари 1850), наречен на близкия приятел на президента, конгресмена Едуард Бейкър; като най-вероятна причина за смъртта се сочи туберкулозаEmerson, Jason. „Mary Todd Lincoln“. The New York Times. 13 декември 2010. Посетен на 17 ноември 2012 Уилям Уолас „Уили“ Линкълн (21 декември 1850 – 20 февруари 1862) умира от коремен тиф Томас „Тад“ Линкълн (4 април 1853 – 16 юли 1871) умира или от сърдечна недостатъчност, пневмония или туберкулоза на 18 години
Само Робърт доживява до старини. От неговите три деца (две дъщери и един син) само най-малката, Джеси Линкълн има две деца (Мари Линкълн Бекуит и Робърт Тод Линкълн Бекуит). Нито Роберт Бекуит, нито Мари Бекуит имат наследници и така кръвната линия на Ейбрахам Линкълн свършва с Роберт Бекуит – неговия правнук, който умира на 24 декември 1985 година.
Пътят към президентството
През 1846 година Линкълн е избран за един мандат в Камарата на представителите, като член на партията на вигите. Верен неин член, Линкълн често гледа на лидера ѝ – Хенри Клей – като на политически идол. Като новак в Камарата Линкълн не е влиятелен член на Конгреса. Той използва мандата си, за да се изкаже против войната с Мексико, която според него е предизвикана от желанието на президента Джеймс К. Полк за „военна слава – тази прекрасна дъга, която се появява след дъждове от кръв“.
Линкълн още от самото начало е един от основните поддръжници на кандидатурата на Закари Тейлър за президент от партията на вигите. Администрацията на Тейлър му предлага поста на губернатор за Територията Орегон. Той отказва и се връща в Спрингфийлд, Илинойс, където остава активен член на партията на вигите, но отдава цялата си енергия на адвокатската професия.
В средата на петдесетте години на 19 век Линкълн вече постигнал значителна известност в правните кръгове на Илинойс, особено с участието си в правното уреждане на транспортната рамка на речните баржи и железниците. През 1849 година получава патент за метод за изваждане на кораби на повърхността.