Мèмо ди Филипучо (; * ок. 1260/1265, † сл. 1324) е италиански художник от Сиенската школа.
Биография Мемо се ражда в Сиена, в семейството на ювелира Филипучо, но точни сведения за датата на неговото раждане не са съхранени. В историята на изкуството той е известен като глава на артистично семейство: неговите синове Тедерико и Липо Меми продължават семейното дело и стават художници. Живописец е и неговият брат Мино (Минучо). Освен това неговата дъщеря Джована се омъжва за прославения сиенски художник Симоне МартиниL. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 100 – 101, 195 – 196., който, както предполагат историците на изкуството, навярно се обучава в работилницата на Мемо и така влиза в семейството на Мемо ди Филипучо.Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
Творчество Миниатюри В Пиза е съхранена Книга на хоралите с миниатюри, които се приписват на художника (пази се в музея „Сан Матео“).Carli E. La Pittura a Pisa: Dalle Origini Alla Bella Maniera. Pacini. 1994, p 27Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
Фрески От всичко създадено от Мемо в Сан Джиминяно най-голям интерес за изследователите предизвикват неговите фрески в Стаята на подеста (градския първенец), която се намира в кулата Торе Гроса. В това помещение са личните покои на подеста (до 17 век там даже стои неговото легло) и се предполага, че сюжетите от фреските отначало носят назидателен характер, тъй като градският първенец е не само главен администратор, но и попечител на градските нрави. По-рано рисунките покриват всички четири стени на стаята, а сега са запазени западната и северната.San Gimignano, ed. Antonello Mennucci. Silvana Editoriale, 2011, pp. 62, 64 – 68, 82 – 84
Кавалетни творби
От кавалетните произведения до нас е достигнала само олтарната картина „Мадоната с мМаденеца, дарителка монахиня-кларисинка, св. Петър, Йоан Богослов, Екатерина Александрийска, Агнеса, Йоан Кръстител, архангел Михаил, Франциск от Асизи и Клара“ (Сан Джиминяно, Градски музей). Тя произхожда от манастира „Санта Киара“ (Св. Клара) и датирана 1310 – 1317 г. Предполага се, че по-рано е украсявала главния олтар на манастира.M. Burresi, L. Carletti, C. Giometti, I Pittori dell’Oro. Pacini, 2002, pp. 54 – 55, 99 – 100
Източници
Категория:Италиански художници Категория:Родени в Сиена