Наядите в древногръцката митология са нимфи, които имат власт над изворите, ручеите, потоците. Те се отнасят към потомците на Океан и Тетида, наброяват до три хиляди. По думите на Хезиод „да не изрекат всички техни имена не е по силите на никой от човеците. Знае името на потока само този, който близо живее“. Наядите, подобно на хтоничните божества, са почитани от дълбока древност. Споменават се заедно със сатирите, куретите, корибантите и други подобни митологични фигури.
Функции Наядите се асоциират със сладката вода, както океанидите – със солената, а нереидите – специално със Средиземно море, но тъй като древните гърци са мислели, че всички световни води са една система, които се процеждат във и от морето към дълбоките недра на земята, за да излязат чисти в изворите, има известно припокриване между наядите и други водни богини. Те са пазители на водата и имат благодетелни функции. Има наяди-целителки и лечителки, къпането в чиито води лекува болести. Водите на източниците, обитавани от наяди имат очистващо и прорицателско въздействие и даже имат способността да даряват младост и безсмъртие. Обаче самите наяди не са безсмъртни, същността им е ограничена до техния извор или поток. Ако водоемът пресъхне, това води и до смъртта на съответна нимфа.
Вижте също
Пегас Стикс Подземни води Зеринтия
Литература Аполодор. Библиотека 2.95, 2.11, 2.21, 2.23, 1.61, 1.81, 1.7.6; Омир. Одисея 13.355, 17.240, Илиада 14.440, 20.380; Овидий. Метаморфози; Хезиод. Теогония
*