Борис Денев Бръняков (понякога Брънеков) е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18-и пехотен етърски полк (1927 – 1928) и 9-и родопски пехотен пловдивски полк (1933).

Биография Борис Бръняков е роден на 10 май 1887 г. в Ловеч, в семейството на Деню и Тодорица Брънякови. През 1908 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 28-и випуск и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик, на 18 май 1914 в чин капитан и през 1918 в чин майор.

Бръняков служи в 4-ти пехотен плевенски полк и 37-и пехотен полк. Началник-щаб е на отделна сборна бригада, а по-късно помощник-началник на секция II при щаба на отделна сборна бригада. На 30 януари 1923 е произведен в чин подполковник. До 1927 година преподава във Военно на Негово Княжеско Височество училище.

На 3 октомври 1927 година със заповед №19 подполковник Борис Бръняков е назначен за командир на 18-а пехотна дружина, която длъжност изпълнява от 17 октомври 1927 до 1 юни 1928 година. През 1928 година е приведен на служба в Русенския гарнизонОбщински вестник „Велико Търново“, бр. 11 – 12, 1928 г. и служи като началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия, като същата година издава труда си „Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 – 1878 г.“.

На 30 януари 1930 г. Бръняков е произведен в чин полковник, а със заповед №4 от 21 юни 1931 година по Военната академия, типографията се обявява за научна дисциплина и за предподавател е назначен полковник Бръняков.Военно-исторически сборник, брой №59, книга 406, София, 1990, Военно-историческа комисия при щаба на армията През 1932 г. става помощник-началник на Географския институт, след което от 1933 г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк. По-късно същата година е началник-щаб на 2-ра военно инспекционна област. Същата година е съден.

Полковник Борис Бръняков е уволнен от служба и преминава в запаса през 1939 година.Според Руменин това става през 1934 г.

Военни звания Подпоручик (17 февруари 1908) Поручик (19 февруари 1911) Капитан (18 май 1914) Майор (1918) Подполковник (30 януари 1923) Полковник (30 януари 1930)

Награди Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909) Царски орден „Св. Александър“ IV степен (1913) Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1914)

Библиография Бръняков Б., „Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 – 1878 г.“, Ловеч, 1928, Печатница „Светлина“

Бележки

Източници Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 168

Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Ловеч Категория:Носители на орден „За военна заслуга“