Веспазиано I Гонзага (), известен и като Веспазиано Гонзага Колона (; * 6 декември 1531, Фонди, † 26 февруари 1591, Сабионета, Херцогство Сабионета) от род Гонзага (кадетски клон Гонзага ди Сабионета е Боцоло) е италиански кондотиер, меценат, дипломат, архитект, военен инженер, херцог на Сабионета, маркиз на Остиано, вицекрал на Навара и вицекрал на Валенсия.
Той е основател, създател и първи и последен херцог на идеалния град Сабионета, разположен в Долна Падания между Мантуа и Парма. Веспазиано го завършва напълно в продължение на приблизително 35 години от 1556 г. до смъртта си през 1591 г., според каноните и критериите на най-добрия Италиански ренесанс. Неговите феодални владения включват в имперската сфера, в Северна Италия, Херцогство Сабионета, Маркграфство Остиано, Графство Родиго и Сеньория Боцоло, Ривароло Мантовано и Комесаджо; под испанско управление, в Южна Италия, Херцогство Трайето, Графство Фонди, Баронство Англона, Сеньории Турино и Караманико.
Произход Той е единственото дете на Луиджи Гонзага, нар. „Родомонте“ (* 1500, † 1532), имперски капитан, и на съпругата му Изабела Колона (* 1513, † 1570). Негови дядо и баба по бащина линия са Лудовико Гонзага, граф на Родиго, и Франческа Фиески от графовете на Лаваня, а по майчина – кондотиерът Веспазиано Колона и Беатриче Апиано.
Биография
В Сабионета
На 10 юни 1533 г. малкият Веспазиано пристига от Фонди в Сабионета с майка си Изабела Колона, посрещнат от ентусиазираното население и двора на дядо си Лудовико.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 130 След кратко време той се премества с майка си във владението, наследено от баща му, Ривароло ди Фуори, където остава около година. Въпреки това скоро възникват конфликти и спорове между майка му и дядо му и през 1535 г. тя решава да се премести с Веспазиано обратно във Фонди, след като се качва на кораб в Генуа.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 131 Непрекъснатите скърби и униние довеждат до смъртта на дядо му Лудовико на 1 юли 1540 г., който в завещанието си определя Веспазиано като свой единствен наследник, под попечителството на дъщеря си Джулия Гонзага.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 133 Император Карл V определя Феранте I Гонзага и кардинал Ерколе Гонзага за администратори на Сабионета.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 135 На 6 септември 1541 г. Джулия успява да получи от императора инвеститурата на своя племенник Веспазиано с неговата държава и признаването му за господар на Сабионета.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 136
Скоро загубил баща си, който умира през 1532 г., майка му Изабела се омъжва повторно през 1536 г. за Филипо ди Ланой, принц на Сулмона, бивш вицекрал на Неапол и имперски генерал, и трябва да се откаже да задържи Веспазиано при себе си. Нейният тъст Лудовико издейства от императора попечителството над Веспазиано да бъде поверено на Джулия Гонзага, неговата леля, която го отглежда с любов. Също така с цел да го защити от предсказуемото намерение на сем. Колона да го елиминират за целите на наследството, Джулия Гонзага се премества в Неапол с Веспазиано, изоставяйки владенията на Фонди. Следвайки обичая от времето да се изпращат потомци на благороднически семейства в европейските дворове, за да усъвършенстват образованието си и като акт на подчинение на короната, Джулия се възползва от възможността да изпрати Веспазиано при Карл V Хабсбург, като по този начин отстранява племенника от евентуалното внимание на могъщото му майчино семейство, което също има много интереси в неаполитанския град. Пристигайки в Мадрид през 1548 г., младият Гонзага е избран за почетен паж в служба на инфанта, бъдещият крал Филип II. Остава три години в двора на Хабсбургите и е обучен отлично, особено по математика и архитектура. През 1548 – 1549 г. придружава Филип в пътуването му до Германия и Италия.
През април 1550 г. Веспазиано се жени тайно в Пиаченца за Диана Фолч де Кардона, дъщеря на благородника Антонио, и те влизат триумфално в Сабионета.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 150 След кратко пътуване до Брюксел през 1554 г. той започва изграждането на стените на Сабионета, които и до днес свидетелстват за задълбочените му познания за укрепленията, и замисля изграждането на нов ренесансов град (1551–1554).Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 153– 154
Военни задължения
Той често напуска града си, за да изпълнява военни задължения под знамето на Свещената Римска империя. През 1555 г. е назначен за генерален капитан на италианската пехота, спечелвайки победа при Волпиано срещу французите.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 155 Под командването на своите войски той завладява Анани и Виковаро, където баща му умира през 1532 г., отнемайки замъка от Орсини.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 156
Той открива монетния двор в Сабионета през 1558 г., активен до 1684 г. – годината на смъртта на последния херцог Никола Мария де Гусман Карафа. През 1558 г. Веспазиано заради заслугите си в Брюксел става „испански гранд“.
По време на отсъствията му управлението на Сабионета е в ръцете на съпругата му Диана, която почива през ноември 1559 г. при неизяснени обстоятелства, без да роди деца на Веспазиано, който наследява земите й в Сицилия.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 159-162 След мира с Франция той се връща през 1559 г. в Сабионета. През 1564 г. той заминава за Испания и сключва брак във Валенсия с Анна Трастамара Арагонска, роднина на краля на Испания и с лошо здраве.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 169 През 1565 г. той става баща на близначките Джулия и Изабела, предназначени да станат негов универсален наследник, а през същата година получава титлата „маркиз“ от император Максимилиан II.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 168 Наследникът му Луиджи Гонзага също е роден на 27 декември 1566 г. През 1567 г. умира и втората му съпруга Анна. На 11 април 1570 г. майката на Веспазиано, Изабела, почива и маркизът става наследник на голямо наследство, състоящо се от различни владения.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 186
От 1568 до 1578 г. в Испания е съветник на Филип II Испански.
Водач, опитен дипломат, писател, военен архитект и покровител на изкуствата, от обикновен кадет той успява да достигне най-високите феодални висоти. На 25 юли 1574 г. Максимилиан II го прави имперски княз – титла, давана на феодалите, пряко зависими от самия император. След това, през 1577 г., Маркграфство Сабионета, бивш графство, е издигнато до херцогство (отново под хегемонията на Херцогство Мантуа), благодарение на личното му приятелство с Рудолф II, с когото се е запознал в испанския кралски двор, където 11-годишният бъдещ император е изпратен да подобри образованието си под грижите на чичо си Филип II. За да подпечата тази чест и независимост от своите братовчеди, херцозите на Мантуа, Веспазиано получава нов благороднически герб, върху който надписът LIBERTAS се откроява със златни букви.Sabbioneta. Una stella, una pianura, с. 176.
По това време Веспазиано е един от доверените хора на Филип II, който го назначава за гранд на Испания, от 1571 г. за вицекрал на Навара и от 1575 г. – на Валенсия, преди да го награди през 1585 г. с рицарството на Ордена на Златното руно – най-високото отличие на испанската корона. През 1575 г. Сабионета получава права на град от император Максимилиан II.
През 1578 г. Веспазиано претърпява успешна краниотомия от бръснаря Антонио АмичиRivista universale: pubblicazione periodica, Volume 26. в ролята му на сабионетския хирург,Vita di Vespasiano Gonzaga, duca di Sabbioneta. за да го излекува от много силни мигрени. След няколко години херцогът е лекуван от болонския физик Габриеле Беато.
През 1581 г. той се жени за трети път за Маргерита Гонзага, която тържествено влиза в Сабионета на 6 май 1582 г.Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni, с. 202
През 1590 г. в Сабионета е създаден театърът Teatro Olimpico или Teatro all'antica.
Смърт
Здравето му продължава да се влошава и херцогът диктува дългото си завещание през февруари 1591 г.Agosta, с. 209-216 Той умира на 26 февруари 1591 г. на 59-годишна възраст, оставяйки цялото си имущество в завещанието си на единствената си оцеляла дъщеря Изабела. Тя се омъжва за Луиджи Карафа дела Стадера от принцовете на Стиляно. След смъртта им, през 1638 г., крепостта Сабионета преминава у тяхната племенница Анна Карафа дела Страдера, която от своя страна я предава на сина си Никола Мария де Гузман Карафа, последен потомък на Веспазиано Гонзага, който я управлява до 1684 г.
Херцогът е погребан в църквата „Беата Верджине Инкороната“ в Сабионета, в погребален паметник от полихромен мрамор,Gli scienziati ridanno volto a Vespasiano Gonzaga. създаден около 1592 г. от скулптора Джовани Батиста Дела ПортаTreccani.it. Della Porta Giovanni Battista., върху който се откроява бронзовата статуя на херцога. През 1988 г. гробът е отворен, за да се извърши инспекция на тленните останки на Веспазиано, след което те са поставени в съседна зона на църквата: висулката на яката на Ордена на златното руно е намерена в ковчега. На 25 февруари 2018 г. с тържествена религиозна церемония останките на Веспазиано, съпругата му Анна Арагонска и двете им деца Луиджи и Джулия да поставени в надгробния паметник.Funerali di Vespasiano e famiglia: ecco il programma.
Брак и потомство Жени се три пъти:
∞ 1. 1549 за испанската благородничка Диана Фолч де Кардона (* 1531, † 1559), графиня на Джулиана, дъщеря на Педро, граф на Голисано, от сицилианския клон на семейство Кардона, от която няма деца;
∞ 2. 1564 във Валенсия за испанската благородничка Анна Трастамара Арагонска и Фолч де Кардона (* ок. 1544, † август 1567), дъщеря на Алфонсо Арагонски, херцог на Сегорбе – кадетски клон на благородническия дом Арагон, и на съпругата му Джована III Фолч, херцогиня на Кардона, от която има един син и две дъщери: Джулия Гонзага ̆(*/† 1565) Изабела Гонзага (* 1565, † 1637), универсална наследница на Веспазиано, ∞ 1584 за Луиджи Карафа дела Страдера (* 1567, † 1630), принц на Стиляно, от когото има 1 син; Луиджи Гонзага (* 1566, † 1580). С него изчезва основния клон Гонзага ди Сабионета
Анна Арагонска умира след три години през 1567 г. През 1580 г. умира единственият му син Луиджи. Херцогът на Сабионета изпада в меланхолия и прекъсва военната си кариера.
∞ 3. 1582 за Маргерита Гонзага (* 1562, † 1618), дъщеря на Чезаре I Гонзага, граф на Гуастала и принц на Молфета, и на Камила Боромео от графовете на Арона, сестра на вети Карло Боромео, от която няма деца
Източници Nicola Avanzini, Gonzaga, Vespasiano. В: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Vol. 7, Istituto della Enciclopedia Italiana, Roma 2001 Vespasiano Gonzaga, uomo d'arme e umanista. L'ombra della morte di due mogli e del figlio… Vespasiano, на sapere.it, De Agostini Vespasiano I Gonzaga, в Diccionario biográfico español, Real Academia de la Historia
Библиография
Luca Sarzi Amadè, Il duca di Sabbioneta, SugarCo 1990 Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972