Фрасоа̀ Ренѐ Жан Люсиѐн Байру̀ () е френски центристки политик. От 13 декември 2024 до 9 септември 2025 година е министър-председател на Франция, като заменя на поста най-кратко управлявалия премиер Мишел Барние. След 9 месечно управление и вот на доверие който губи на 8 септември 2025 г. е заменен от наследника си Себастиан Льокорню.

Биография Той е роден на 25 май 1951 г. в град Бордер в департамента Пирене Атлантик, регион Аквитания. Има шест деца и е вярващ римокатолик. Преди да се посвети на политическа кариера той учи класическа литература и работи като учител.Бившият учител Франсоа Байру може да реши изхода на президентските избори във Франция. В. „Дневник“, 17 април 2012 г.

Министър на образованието е в три последователни десни правителства от 1993 г. до 1997 г. Той е депутат от Пирене Атлантик в Националното събрание на Франция между 1986 г. и 2012 г. Член е на Европейския парламент от 1999 г. до 2002 г. Между 1982 г. и 2008 г. е избиран в Генералния съвет на Пирене Атлантик, на който е и председател от 1992 г. до 2001 г. Общински съветник в град По (1983 – 1993, от 2008 г.).

По време на политическата си кариера Байру е председател на различни партии: Център на социалните демократи (на френски език: Centre des démocrates sociaux), Демократична сила (на френски език: Force démocrate), Съюз за френска демокрация (на френски език: Union pour la démocratie française), както и от 2007 г. на основаната от него партия Демократично движение (на френски език: Mouvement démocrate).Франсоа Байру основа нова партия – Демократично движение. News.bg, 10 април 2007 г.

Участва в три поредни президентски избори във Франция. През 2002 г. печели 6,84% от гласовете на първия тур, което го поставя на четвърта позиция. През 2007 г. получава 18,57% и трета позиция на първия кръг. Анализатори смятат, че с реториката и с поведението си Байру се опитва да разчупи традиционния политически модел на противопоставяне между лявото и дясното и да даде нов тласък на центристките политики.Антони Тодоров. Сбогом на Петата република. В. „Култура“, 4 май 2007 г.Франсоа Байру възражда центризма. В. „Монд“, 22 април 2007 г. Въпреки силния резултат обаче, Байру не подкрепя официално на втория тур нито един от двамата претенденти Никола Саркози и Сеголен Роаял.Байру отказа и на Сеголен Роял. В. „Сега“, 26 април 2007 г.

На изборите от 2012 г. той събира 9,13% от гласовете, които му отреждат пето място на първия тур.

През 2014 г. е избран за кмет на град По.

Бележки

Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Кметове във Франция Категория:Френски политици Категория:Министър-председатели на Франция