Верижният трион (разг. резачка) е преносим моторизиран трион, предназначен за грубо рязане на дървесина. Според типа двигател, използван за задвижване на режещата гарнитура, верижните триони се делят на бензинови и електрически. Бензиновите или „моторните“ триони (както още са наричани в специализираната литература) имат малък двутактов бензинов двигател с вътрешно горене. Използват се предимно в лесовъдството, като основен инструмент за първичен дърводобив, при поваляне, кастрене и разтрупване на дървесен материал и други операции извършвани при огледни, санитарни или възобновителни сечи на горите. Използват се също така и от градски озеленители за поддръжка на паркови дървета, намират приложение в отрядите на Гражданска защита и пожарникарите като инструменти за отстраняване на препятствия по време на природни бедствия или аварии, за рязане на дървени греди на строителни площадки, както и за рязане на дърва за огрев в еднофамилни къщи или фермерски стопанства. Електрическите верижни триони използват електродвигатели, което се отразява на мобилността на инструмента и този тип верижни триони са със стационарно използване: дворове, строителни площадки, работилници, цехове и др., заради нуждата им от източник на мрежово захранване.
Конструкция
Съвременната концепция в конструкцията на верижните триони, без значение от принципа на задвижване, обособява няколко основни възли: компактен двигателен блок, служещ за задвижване. предавателна система режеща гарнитура рама с органи за управление
Видове двигатели, използвани за задвижване Бензинов двигател За задвижването на верижни триони се използват едноцилиндрови двутактови двигатели с въздушно охлаждане, използващи за гориво смес от бензин и двутактово масло (наречена „горивна смес“).
Като цяло използваните в моторните триони бензинови двутактови двигатели не се различават принципно от класическата конструкция двутактови двигатели, при които газоразпределението е чрез преливни канали, а мазането на елементите, разположени в подбуталното пространство (колянов вал, биела, основни лагери и игленият лагер или втулката на буталния болт), е чрез горивната смес. Въпреки принципната еднаквост, двигателите за преносими моторни единици (в това число и моторните триони) са усъвършенствувани и оптимизирани, поради което се отличават с:
Малки габарити; Ниско тегло; Възможност за нормална работа, без значение от наклона на двигателя спрямо хоризонталната равнина; Използване на само 2 качества масла и 2 пропорции масло: бензин— 1:25 или 1:50 обемни части.
Основните компоненти на бензиновите двигатели, използвани във верижните триони и определящи качествата на двигателя, са: Цилиндър Основнен елемент в двигателния блок на бензиновите верижни триони. Изработва се чрез отливане от леки алуминиеви сплави с висока устойчивост на температура и корозия. Външната страна е оребрена с цел по-бързото отвеждане и отдаване на топлината, която се отделя от горивната камера при работа на двигателя. Оребрената външна повърхност е приблизително 10 пъти по-голяма от работната повърхност вътре в цилиндъра. Работната повърхност е хромирана за да се увеличи устойчивостта на износване.
В отливката на цилиндъра са разположени преливните канали. В съвременните двигатели за преносими моторни единици, почти не се забелязват цилиндри само с 2 преливни канала. Масово произвежданите цилиндри са с 4 преливни канала, а при двигатели с голям работен обем се използват и 6 преливни канала.
В главата на цилиндъра се намира отворът за запалителната свещ. От двете страни на цилиндъра, по надлъжната ос на машината, са разположени всмукателния отвор, към който се монтира карбураторът, и изпускателният отвор, който контактува с ауспуха. Картер Колянов вал Бутало
Характерни елементи в конструкцията на верижните триони с бензинов двигател Горивна система Горивната система служи за транспорт и подаване (захранване) на цилиндъра с горивна смес. Като стандартно изпълнение тя е изградена от резервоар за гориво, горивен филтър, горивопровод и карбуратор. Правилното дозиране и подаване на гориво се извършва от карбуратора, като освен горивна смес, в цилиндъра постъпва и въздух, за да се осигури необходимото количество кислород за оптимално изгаряне на сместа. Подаването на въздух се осъществява посредством въздушнопреносната система, която, подобно на горивната, е свързана с карбуратора. Филтърна и въздушнопреносна система При работа верижните триони образуват условия за завихряне на отделените при рязането частици (дървени стружки или фина дървесна прах), или летливи прашинки и малки камъчета (при рязане ниско до земята). Това завихряне се получава заради движението на веригата и циркулиращия около цилиндъра въздух, завихрян и насочван от вентилаторните перки на маховика. За да работи нормално двигателят, необходимо е въздухът, който постъпва в цилиндъра, да бъде максимално пречистен от външни замърсители.
Очистването на постъпващия към карбуратора въздух се извършва стандартно от въздушен филтър, който може да е изработен от текстил, хартия, пластмасови или метални решетки с много фини отвори. В съвременните верижни триони се използват различни технически решения, които включват: максимално качество в изработката и материалите на основните въздушни филтри, предварителни филтри (за някои модели), а от 2006 г. – и предварително очистване на въздуха от тежки частици с помощта на завихрянето, създадено от маховика и специален профил на камерата, в която се намира вентилаторът. Така, посредством центробежните сили, значително по-тежките замърсители се отделят по специален канал и се насочват към ребрата на цилиндъра, заедно с необходимия за охлаждането му въздух. Втори канал доставя въздуха, наситен с по-фини замърсители, към въздушния филтър. Порестата структура на въздушния филтър улавя тези замърсители и пропуска максимално очистен въздух. Предимството на машини с подобна филтърна система е двойно по-големият период на проверка и почистване на въздушния филтър в процеса на работа.
Карбуратор Диафрагмен карбуратор Диафрагмен карбуратор с компенсатор Бензинов резервоар и горивопреносна система
Запалителна система Запалителен модул (бобина) Маховик Запалителна (стартерна) свещ
Стартерен механизъм Конвенционален стартерен механизъм Пружинен (възвратен) стартерен механизъм
Предавателна система Центробежен съединител
Центробежният съединител е монтиран неподвижно на шийката на коляновия вал и служи за автоматично съединяване и разединяване на двигателя към режещата гарнитура. Състои се от две основни части, наречени „водеща“ и „водима“ част.
Основата е неподвижно монтирана (завита) на шийката на коляновия вал на двигателя. Трите челюсти са подвижно свързани за основата чрез скобите и пружините. Отвън е барабанът.
Включването и изключването на съединителя е изцяло автоматично и зависи единствено от честотата на въртене на коляновия вал. Не е необходима някаква омасляваща или смазочна среда за нормалната му работа, затова е „сух“.
Принципът на действие е: При ниски обороти (работа на празен ход), водещата част се върти свободно в барабана, движение не се предава. При подаване на газ, под действието на центробежните сили, челюстите превъзмогват силата на пружините и се плъзгат навън по оста на трите лъча на основата, върху които са монтирани подвижно, като по този начин се увеличава общият диаметър на периферията на водещата част. При около 3700 об./мин. (за най-масовите модели машини със средна кубатура, без значение от производителя това е около 30 – 40% от номиналната честота на въртене) челата на челюстите влизат в контакт с вътрешната контактна повърхност на барабана и се получава сцепление, движението се предава към веригата.
Центробежният съединител позволява да се избегне угасването на двигателя при претоварване, а също и да спре движението на режещата верига при отпуснат лост на газта, което облекчава и прави безопасно преместването на инструмента на къси разстояния (например при кастрене) с включен двигател и без да е необходимо повторно запалване преди всяка операция.
Повредите на съединителя са следните:
Зацепване при по-ниски обороти. Това е вследствие износване и отслабване на пружините. Съединителят блокира във включено положение. Макар и много рядко, това е възможно. Причината е скъсване на една или повече пружини или прекалената им амортизация. Използването на подобен трион от гледна точка на личната безопасност е недопустимо, тъй като във всеки един режим на работа на двигателя режещата верига се движи. Прекомерно износване (заглаждане) на челата на челюстите или контактната повърхност на барабана, вследствие на което водещата част превърта (приплъзва) вътре в барабана, когато машината е под товар. В този случай веригата спира движението си в процеса на рязане, а трион с подобен дефект е практически неизползваем. Водещо зъбно колело
На водимата част на съединителя – барабана, при съвременните верижни триони е закрепено сваляемо или несваляемо верижно зъбно колело, което движи веригата. Наименованието „водещо колело“ всъщност е комбинацията от двата детайла, без значение как са свързани помежду си. Неразглобяемите се наричат „профилни водещи колела“, а тези при които е възможно зъбното колело да се демонтира и подмени в случай на нужда, се наричат „касетъчни водещи колела“.
Характерни елементи в конструкцията на електрическите верижни триони Редукторна система Електронен блок
Общи елементи в конструкцията на верижните триони, независимо от начина на задвижване Спирачка на веригата Елементи на системата за смазване
Режеща гарнитура Без значение от принципа на задвижване, режещата гарнитура се състои от водеща (или направляваща) шина (разг. „дъска“, „меч“, „нож“) и режеща верига. Определени модели, представители на професионалния клас, имат възможност за монтиране на ножица за жив плет, като по този начин се разширява приложението на уреда. Описаната приставка не е масова практика до момента и няколкото разработки, появили се серийно на пазара от 2000 г. насам, са единични проекти на водещи компании в производството на верижни триони, като конструктивно са ограничени до конкретния модел, произвеждан от всяка от компаниите. Съществуват приспособления, които се монтират на водещата шина на верижния трион и чрез тях машината може да се използва с добър успех, като мобилен гатер за надлъжно рязане (бичене) на дървени трупи.
Направляваща шина Конструкция Направляващите шини се състоят от три заварени помежду си метални пластини и канал (жлеб), в който се движат водещите звена на веригата. Заради изискването да са максимално издръжливи на големи натоварвания и да не се огъват по време на работа, те се изработват предимно от метални сплави с голяма износоустойчивост и високо съдържание на силиций, като каналът на веригата допълнително се подлага на индуктивно закаляване. Съвременните висококачествени направляващи шини се изработват от хром-молибденова стомана, което допринася за значителното намаляване на теглото им спрямо използваните в миналото. Вече съществуват и т.нар. „олекотени шини“, които са с 30% по-ниско тегло от стандартна хром-молибденова шина със същите размери и профил. Олекотените шини се изработват от три заварени една за друга стоманени пластини, като средната е технологично изрязана, а свободните пространства са запълнени с подсилен със стъклени влакна полиамид.
В конструкцията на шините се наблюдават няколко основни елемента, които са предпоставка за възможностите на шината (главно като приложение), както и съвместимостта им с определени типове вериги, водещи колела или моторни триони, като цяло.