Москва (, ) е столицата и най-населеният град на Русия.
Според преброяването през 2010 г. населението му е 11 503 501 души, а към 1 януари 2023 г. е 13 097 539 души. През 2025 г. населението на града достига 13 274 285 души, а столичната агломерация е населявана от 19 100 000 души. Той е най-големият град в Европа по население и площ, както и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента. С разширението на територията си на югозапад, проведено на 1 юли 2012 г., градът увеличава площта си 2,5 пъти до 2562 km² (0,01% от територията на Русия), а населението – с близо 340 хил. души. Агломерацията на Москва с население 15,1 милиона (2012) е най-голямата в Европа.World Gazetteer: [ Bevölkerungszahlen im Ballungsraum]
Москва се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг, на двата бряга на река Москва. Административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация.
Москва е политически, икономически, научен и културен център на Русия, с университети и институти, както и с множество църкви, театри, музеи и галерии. В своята история градът е столица на поредица държави – от средновековното Московско княжество и наследилото го Руско царство до Съветския съюз. В центъра на Москва се намира Кремъл – средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент и на изпълнителната власт на страната. Кремъл е и един от няколкото обекта на световното наследство в града. Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. В района на града се намират едни от най-високите европейски небостъргачи и внушителните високи здания Седемте сестри, както и 540-метровата Останкинска телевизионна кула, най-високата сграда в Европа. Москва е седалището на Руската православна църква, патриархът живее в Даниловски манастир, а най-голямата руска православна църква е катедралата „Христос Спасител“.
Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.
География Разположение Москва е разположена на едноименната река в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците. На северозапад, север, изток и югоизток Москва граничи с Московска област, а на югозапад – с Калужка област.
Територията на града през 2010 г. е 2510 km². Основната част от тази площ – 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг – около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.
Климат Климатът на Москва е умереноконтинентален (Dfb по Кьопен) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.
Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до −10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 г., а най-ниската – −42,2 °C през януари 1940 г. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.
Геология Москва е разположена приблизително в центъра на източноевропейската плоча върху кристално мазе от гранит-гнайс, което е покрито с покритие от утаечни отлагания (до 1650 m дълбочина). Кората на територията на Москва е представена от утаени, по-рядко магматични и метаморфни скали. Разделът представя седименти от всичките пет епохи – архейски, протерозойски, палеозойски, мезозойски и кайнозойски.
Природа
По отношение на зеленото пространство Москва е сравнима с най-„зелените“ градове в света – Сидни и Сингапур. В Москва има 436 паркови и зелени площи. Зелените пространства заемат 54,5% от градската площ.
За флората на Москва е написана четири томна енциклопедия. Сред спектъра на жизнените форми в градската флора преобладават многогодишните тревисти растения (56%). Делът на едногодишните е около 2 пъти по-нисък – 27%. Като цяло тревистите растения съставляват около 90% от флората на града. Дърветата и храстите представляват само 10% от флората.
Фауната на Москва е разнообразна. Например в Национален парк „Лосини остров“ се срещат в естествена среда не само катерици, таралежи и зайци, но и по-едри диви животни като дива свиня, лос, петнист елен. Има и хищници – лисица, норка и хермелин. Диви патици и чапли гнездят в горната част на Яуз на Лосини остров, срещат се редки фазани и сиви яребици. От времето на Иван Грозни Лосини остров е под специална закрила – първо като царски ловен парк, а от 1983 г. като естествен национален парк.
История
Население през XV – XIX век, хиляди души Население през XX – XXI век, хиляди души
Утвърждаване като политически център Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237 – 1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.
Столица на Руската държава През XV век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.
В началото на XVI век и началото на XVII век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на Жечпосполита, които са отблъснати на следващата година.
Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици – Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570 – 1571, 1592 и 1654 – 1656 година градът е силно засегнат от чумни епидемии.
През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.
В Руската империя
Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.
Отново столица След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
Като жизненоважен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.
През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.
Административно-териториално деление
Териториалните единици на Москва са административни окръзи, райони и селищни общини с имена и граници, определени от правните актове на града. Административен окръг – териториална единица на град Москва, образувана за административно управление на съответната територия, включва няколко района или градски селища на Москва. Границите на административния окръг не могат да пресичат границите на районите и градските селища. Район – образува се с отчитане на историческите, географските и градоустройствените особености на съответните територии, броя на населението, социално-икономическите характеристики, местоположението на транспортните комуникации, инженерната инфраструктура и други особености на територията. Селищна община (на руски поселѐние) – териториална единица на Москва, образувана на територии, включени в състава на Москва по време на проекта за разширяване на територията ѝ от 1 юли 2012 г.
Образуване, преобразуване, именуване и премахване на райони и селищни общини, създаване и изменение на техните граници се осъществява от Московската градска дума по предложение на кмета на Москва, а на административните окръзи – от кмета на Москва.
В административно-териториално отношение град Москва се дели на 12 административни окръга: 1 – Централен, 2 – Северен, 3 – Североизточен, 4 – Източен, 5 – Югоизточен, 6 – Южен, 7 – Югозападен, 8 – Западен, 9 – Северозападен, 10 – Зеленоградски, 11 – Новомосковски, 12 – Троицки. Последние три са разположени напълно извън Околовръстния път (МКАД).
Административните окръзи (с изключение на Новомосковския и Троицкия) са разделени на райони – общо 125 района в Москва. Няколко района и части от райони на Москва са анклави. Зеленоградският административен окръг е анклав: отвсякъде е заобиколен от територията на Московска област, на югоизток граничи с градския окръг Химки, във всички останали посоки – със Солнечногорски района на Москва. Окръзите се управляват от окръжни префектури, а районите – от районни управи.