Звева да Монтефелтро или Серафина Сфорца (; * 1434, Урбино, Херцогство Урбино; † 8 септември 1478, Пезаро, Папска държава) от рода Да Монтефелтро, е абатеса и блажена на Католическата църква и чрез брак господарка на Пезаро.
Произход Тя е дъщеря на Гуидантонио да Монтефелтро (* 1378, † 1443), граф на Урбино, и на втората му съпруга Катерина Колона († 1438), роднина на папа Мартин V. По бащина линия е внучка на Антонио II да Монтефелтро, кондотиер и граф на Монтефелтро, сеньор на Урбино, и на Аниезина ди Вико, а по майчина – на Лоренцо Онофрио Колона, княз и херцог на Палиано, херцог на Талякоцо, вицекрал на Арагон и на Неапол, и на Звева Каетани. Има един брат и четири сестри: Рафаело Мария (*/† 1425) Одантонио (* 1427, † 1444), граф на Урбино, херцог на Урбино, съпруг на Изота д’Есте; Бриджида Звевa (* 1428, † 1428) Виоланта (* 1430; † 1493), монахиня, господарка на Чезена като съпруга на Доменико Малатеста Новело; Аниезе (* 1431, † 1447), господарка на Кането, Кастел Гофредо, Кастильоне, Мариана, Медоле, Остиано и Родонеско като съпруга на Алесандро Гонзага.
Има и един или двама полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си, сред които Федерико III, херцог на Урбино, известен ренесансов владетел, съпруг на Джентиле Бранкалеони и на Батиста Сфорца.
Биография На 9 януари 1448 г. Звева се омъжва чрез пълномощник за Алесандро Сфорца, господар на Пезаро. Двойката се среща едва на 1 септември. Тя не му ражда деца.
Поради продължителното отсъствие на съпруга ѝ поради война тя ръководи образованието на синовете на Алесандро от първия му брак, Батиста и Костанцо, и управлява Пезаро по време на военните задължения на съпруга си.
Търпи множество злоупотреби и унижения от негова страна: Алесандро, който прекарва дълго далеч от дома, вярва на слухове за евентуален заговор на Звева за връщане на господството над Пезаро на Малатеста. Така Звева е принудена от съпруга си да стане монахиня и да влезе в редицата на Кларисинките в манастира „Корпус Кристи“ в Пезаро. След като получава необходимото разрешение от папа Каликст III, тя дава религиозен обет в края на август 1457 г., приемайки името Сестра Серафина. През 1475 г. става игуменка на манастира и умира три години по-късно на 43-44 г.
Култ Умира с репутация на светица: всеобщото почитание, което получава след смъртта си, е потвърдено от папа Бенедикт XIV, който добавя името ѝ към списъка на блажените на 17 юли 1754 г. с името „Серафина“ Тялото ѝ, ексхумирано няколко години след смъртта ѝ, е намерено нетленно и се съхранява в катедралата в Пезаро. Чества се на 8 септември.
Източници
Antonio Borrelli, ‘Beata Serafina Sforza Sveva Feltria’, santiebeati.it, 15 февруари 2006. Cecil Clough: Montefeltro. Volker Reinhardt: Die großen Familien Italiens. Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 2360 – 371. Serafina Sforza, в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company
Външни препратки Dukes of Urbino (Montefeltro), fmg.ac Montefeltro family, genealogy.euweb.cz
Категория:Католически блажени Категория:Италиански римокатолически светци Категория:Християнски светци от XV век Категория:Монахини Категория:Да Монтефелтро Категория:Сфорца Категория:Италианска аристокрация