Грегòрио ди Чèко (), известен от 1418 г. до 1424 г., е италиански художник от Сиенската школаR. Bartalini, inAntichi maestri pittori. 18 opere dal 1350 al 1520 (catal.), Torino 1987, n. 10.
Биография Известно, че той е приемен син и ученик на Тадео ди Бартоло, работи в неговото ателие, а единственото негово достоверно произведение е олтар, изписан от него през 1423 г. за параклиса на Франческо Толомеи в Сиенската катедрала, на който стои негов подпис.
Датата на смъртта на художника не е известна. На 1 июли 1424 г. Симонина, вдовица на Тадео ди Бартоло, се разпорежда да предадат имуществото на Грегорио на неговия брат Андреа, от което може да се заключи, че Грегорио ди Чеко към този момент вече не е между живите.
Олтар на Толомеи Олтарът на Толомеи достига до наши дни не в цялост. Това е единствената надлежно подписана творба на художника. Основната част от произведението се съхранява в Сиенската катедрала: „Мадона с младенеца и ангели“, „Св. Августин“, „Йоан Кръстител“, апостолите Петър и Павел, два панела с изображения на св. Биаджо и св. Ансаний и на върха – „Възнесение на Мария“. На полиптиха има надпис: GREGORIUS DE SENIS PINXIT HOC ANNI D(OMINI) M.CCCCXXIII (Грегорио от Сиена – изписа през 1423 година от Р.Х.).E. Carli, Il Museo dell'Opera e la Libreria Piccolomini di Siena, Siena 1946, pp. 56 s., 62 s.
Полиптихът е предназначен за параклиса на Толомеи, построен по разпореждане на Франческо ди Бияджо Толомеи, каноник на Сиенската катедрала. Строителството е започнато през 1422 г. и завършено през 1424 г.P. Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena. I dipinti dal XII al XV secolo, I, Genova 1977, p. 209 В документите на катедралата от XV-XVI век е отбелязано, че произведението на Грегорио е украсявало олтара на параклиса, но през XVII век параклисът е разрушен, а полиптихът вероятно е разделен. Някои негови части се оказват в различни музеи. От петте детайла на пределите сега са известни само три: „Рождество на Богородица“ (Ватиканска пинакотека), „Разпятие“ (Национална пинакотека, Сиена) и „Обвързване на Мария“ (Национална галерия, Лондон). Известни са така два ненамерени детайли на върха на панелите с изображение на сцената на Благовещение: Ангел с Благата вест (Торино, частна колекция) и „Благовестената Богородица“ (Музей „Стиберт“, Флоренция)C. Alessi, in La pittura in Italia. Il Quattrocento, II, Milano 1987, p. 652 (con bibl.) .
Изследователите на неговото творчество отбелязват, че макар да има явни черти на сходство на произведенията на Грегорио с работите на неговия учител, за тях е характерна по-тънка и рафинирана стилистика, а така също и изискана колоритна гама.P. Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena. I dipinti dal XII al XV secolo, I, Genova 1977, p. 209Corti, La compagnia di Taddeo di Bartolo e G. di C., con altri documenti inediti, in Mitteilungen des Kunsthistorischen Institutes in Florenz, XXV (1981), pp. 373 – 377
Галерия
Източници E. Carli, Il Museo dell'Opera e la Libreria Piccolomini di Siena, Siena 1946, с. 56 и сл.., 62 и сл. C. Brandi, Quattrocentisti senesi, Milano 1949, с. 36, 184, 249, 251; P. Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena. I dipinti dal XII al XV secolo, I, Genova 1977, с. 209; M. Boskovits, Su Niccolò di Buonaccorso, Benedetto di Bindo e la pittura senese del primo Quattrocento, in Paragone, XXXI (1980), 359 – 361, с. 10, 20 s.; G. Corti, La compagnia di Taddeo di Bartolo e G. di C., con altri documenti inediti, in Mitteilungen des Kunsthistorischen Institutes in Florenz, XXV (1981), с. 373 – 377; E. Neri Lusanna, Un episodio di collaborazione tra scultori e pittori nella Siena del primo Quattrocento: la „Madonna del Magnificat“ di S. Agostino, с. 325 – 340; A. Bagnoli, in Il gotico a Siena (catal.), Siena 1982, с. 355; L. Bellosi, с. 294, 346 – 348; R. Bartalini, inAntichi maestri pittori. 18 opere dal 1350 al 1520 (catal.), Torino 1987, n. 10; C. Alessi, in La pittura in Italia. Il Quattrocento, II, Milano 1987, с. 652 (с библ.); Giulietta Chelazzi Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998. с. 209 – 211 Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, pp. 126 – 137, 620
Бележки
Категория:Италиански художници Категория:Родени в Сиена