Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Синтезират се в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен.
История Простагландините са изолирани за пръв път от шведския физиолог и Нобелов лауреат Улф фон Ойлер през 1935 г., от семенна течност на човек. Той ги наименува „простагландини“ от латинското название на простатната жлеза – glandula prostatica.
Функции Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. Те не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Една от основните им функции е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура. В резултат от тяхното действие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове (което води до повишаване или понижаване на кръвното налягане), изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние в организма.
+ Биологична активност на простагландините Тип Рецептор Функция Простациклин разширява кръвоносните съдове инхибира агрегацията на тромбоцитите разширява бронхите Простагландин E2 свива бронхите съкращава гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт разширява бронхите отпуска гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт разширява кръвоносните съдове понижава секрецията на стомашен сок повишава секрецията на слуз в стомаха съкращения на матката при бременност съкращения на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт потиска разграждането на мазнини ↑ автономни невротрансмитери ↑ отговор на тромбоцитите по отношение на агонистиFabre JE, Nguyen M, Athirakul K, Coggins K, McNeish JD, Austin S, Parise LK, FitzGerald GA, Coffman TM, Koller BH. Journal of Clinical investigation, 2001, 107:603 и тромбоза на артериите в организмаGross S, Tilly P, Hentsch D, Vonesch JL, Fabre JE. Journal of Experimental Medicine, 2007, 204:311 неизвестен повишаване на чувствителността към болка повишаване на телесната температура Простагландин F2α съкращения на матката свиване на бронхите
Простагландин-F2α
В края на половия цикъл лигавицата на матката синтезира простагландин-F2α. Той се резорбира в кръвта и достига до яйчниците. Там простагландин-F2α предизвиква лизис на жълтото тяло. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтезът и освобождаването в кръвта на прогестерон. Така започва следващият полов цикъл. Един от основните методи за лечение на лутеални яйчникови кисти е чрез препарати на основата на простагландин-F2α или чрез вещества, които имитират неговата структура, например клопростенол.
Инхибиране синтеза на простагландини Основният механизъм на действие на нестероидните противовъзпалителни средства е чрез инхибиране синтеза на простагландини. Мурин-простагландин-ендопероксидаза (PGH) синтетаза-1 и PGH-синтетаза-2 избирателно се блокират от общите нестероидни противовъзпалителни средства в cos-1-клетки. Ацетилсалицилова киселина напълно блокира двойното окисление на арахидоновата киселина от PGH-синтетаза-1.
Потискането на синтеза на простагландини в лигавицата на стомаха от нестероидни противовъзпалителни средства (като ацетилсалициловата киселина), може да доведе до възникване на стомашна язва.
Източници