Борис Леон Левиев е български цигулар, диригент и композитор.
Биография Роден е на 24 февруари 1902 г. в София. Интересът му към музиката е от ранно детство. Като дете продава вестници, за да си купи цигулка.Първанова, Мариана. Неизвестно за известните български родове, улици и сгради. Изд. „Изток-Запад“, София, 2005, стр. 205 До 1925 г. учи цигулка при Валтер и хармония при Алтерман. Изявява се в джаза и оперетното изкуство. През 1926 – 1927 г. учи в Консерваторията в Берлин и свири в кинооркестри. Прекъсва поради липса на средства. Работи като асистент-диригент в театър „Скала“ в Берлин и учи композиция и диригентство при Хилберт, оркестрация при Хофман и камерна музика при Крюгер. Посещава лекции по режисура при Шмид в студията на Макс Райнхард. Завръща се в България през 1930 г. От 1932 г. е цигулар и диригент в джазов оркестър. Последователно е диригент в театрите „П.К. Стойчев“, „Ангел Сладкаров“, „Одеон“, Художествен оперетен театър и Народната оперета. От 1948 до 1958 г. е главен диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.
Като композитор е автор на единайсет оперети, шлагери и филмова музика. Негови оперети са „Малинарка“ и „Пристанушка“. Негово дело е музиката към игралния филм „Ще дойдат нови дни“.Молхов, Яко. Кино Критика. Изд. „Български писател“, 1962, стр. 217
По време на неговата музикална кариера дирижира над 200 оперети. Някои от тях са представени за първи път пред българска публика, а в други Левиев се изявява и като режисьор. Сред режисираните от него оперети са: „Розата от Стамбул“ от Лео Фал, „Холандската женица“ и „Царицата на чардаша“ от Имре Калман и други.
Диригентът Божидар Сакеларов споделя за Левиев: „През 1935 г. започнах да свиря с Борис Левиев. Това беше единственият според мен музикант, който разбираше от джаз и правдиво го възпроизвеждаше.“
По спомени на Аспарух Лешников, по предложение на Левиев е сформирана групата „Български комедиен хармонист“, която той ръководи и в която участват Лешников, Борис Христов (тогава студент), Рафаилов и Ото Либих като пианист. Групата е разпусната заради мобилизацията покрай Втората световна война.
През 1950 г. Левиев е удостоен с почетното звание „Заслужил артист“.
Умира през януари 1968 г. в София.
Негови родственици са композиторът Лилчо Борисов (син) и музикантът Кирил Маричков (внук).
Личният му архив се съхранява във фонд 1279К в Централен държавен архив. Той се състои от 31 архивни единици от периода 1921 – 1968 г.
Източници
Категория:Български композитори Категория:Български диригенти Категория:Български цигулари Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Българи от еврейски произход