Монголската империя (), съществувала от 1206 до 1368 г., е втората (след Британската империя) най-голяма държава в историята на света. Възникнала в Централна Азия, при своето най-голямо разширение тя включва в състава си територии от Корейския полуостров до Източна Европа и от Сибир до Индийския субконтинент и Югоизточна Азия. По това време Монголската империя обхваща 34 000 000 км², или 22% от цялата суша на Земята с население, надхвърлящо 100 милиона души.
Монголската империя възниква с обединението на монголските и тюркски народи от днешна Монголия, т.нар. татаро-монголи, под водачеството на Чингис хан, който през 1206 година се обявява за владетел на всички монголци. При неговото управление и това на наследниците му държавата се разраства бързо след поредица от нападателни войни във всички посоки. По време на своето съществуване Монголската империя улеснява културния обмен и търговията между отдалечени части на Евразия, попаднали в границите на една и съща държава.
През 60-те години на 13 век Монголската империя започва постепенно да се разпада в резултат на династични спорове между внуците на Чингис хан. Различни наследници контролират няколко обширни обособени области, а властта на великия хан над тях става символична. Своето най-голямо териториално разширение Монголската империя получава след завладяването от Кубилай хан на Южен Китай, управляван от династията Сун. В края на века от империята се отделят три независими държави – Златната орда на северозапад, Илханатът в Близкия изток и Чагатайското ханство в западната част на Централна Азия. Великите ханове продължават да контролират първоначалните монголски земи, както и Китай, където управляват като династията Юен. Краят на Монголската империя идва през 1368 година, когато китайците отстраняват династията Юен.
История Хамаг Монгол
Областта около Монголия, Манджурия и Северен Китай, е контролирана от династията Ляо още от 10 век. През 1125 г. династията Дзин, основана от джурчените, сваля династията Ляо и се опитва да получи контрол над бившите територии на Ляо в Монголия. Владетелите от династията Дзин успешно се противопоставят на конфедерацията Хамаг Монгол, предвождана от Хабул хан, прапрадядо на Темуджин. Монголското плато е окупирано от пет силни племенни съюзи: кераити, хамаг монгол, наймани, меркити и татари. Императорите Дзин, следвайки максимата „Разделяй и владей“, насърчават споровете между племената, особено между татарите и монголците, с цел да разсейват племената с техните си битки и да ги държат настрана. Наследникът на Хабул е Амбагай хан, който е предаден от татарите на джурчените и екзекутиран. Монголците отвръщат чрез набези по границата, които довеждат до неуспешна контраатака на джурчените през 1143 г. През 1147 г. Дзин донякъде променят своята политика, подписват мирен договор с монголците и отстъпват редица крепости. Монголците продължават атаките си над татарите за да отмъстят за смъртта на своя хан, започвайки дълъг период на активни военни действия. Армиите на Дзин и татарите побеждават монголците през 1161 г.
Чингис хан
Познат през детството си като Темуджин, Чингис хан е син на монголски владетел. Детството му е трудно. Когато жена му Бьорте е отвлечена от вражеско племе, той обединява враждуващите монголско-тюркски племена чрез политическа манипулация и военна сила. Най-силните му съюзници са приятеля на баща му вожда на кераитите Ван хан Тогрул и кръвният му брат от детството Джамука от клана Джадран. С тяхната помощ Темуджин побеждава меркитите, спасява жена си Бьорте и след това побеждава найманите и татарите.
Темуджин забранява грабежите и изнасилването на враговете без разрешение и прилага политика на подялба на плячката с монголските воини и техните семейства вместо да дава всичко на аристократите.Riasanovsky. Fundamental Principles of Mongol law. с. 83. Така той задържа позицията си като хан. Тази политика му довежда конфликт с чичовците му, които също са законни наследници на трона и смятат Темуджин за нахален узурпатор. Този спор се пренася и при военачалниците му и другите му помощници и някои от досегашните му съюзници преустановяват своята преданост. Това довежда до война, но Темуджин и войските, които му остават верни, печелят и от 1203 до 1205 г. унищожава всички вражески племена. През 1206 г. Тежуджин е коронован като хаган на Великата монголска нация на курултай (общо събрание). Именно там той приема титлата Чингис хан (универсален лидер) вместо някое от старите племенни титли като Гур хан или Таянг хан, с което отбелязва създаването на Монголската империя.
Чингис хан прави много нововъведения в организацията на армията. Разделя я на десетични подраздели – арбати (10 души), зууни (100), мянгани (1000) и тумени (10 000). Създадена е имперска гвардия, която е разделена на дневна и нощна. Награждава тези, които са лоялни към него, и ги поставя на по-високи позиции като ръководители на армейски отряди и домакинства, въпреки че много от съюзниците му са от кланове с нисък ранг. В сравнение с отрядите, които дава на своите съюзници, тези, които раздава на своето семейство, са много малко на брой. Създава нов закон, Яса, и записва всичко свързано с всекидневния живот и политиката на номадите по това време. Забранява продажбата на жени, кражбата на чужда собственост и лова на животни през размножителния им период.Тайна история на монголите, с. 203
Той назначава осиновения си брат Шиги-Кутуг за върховен съдия и му поръчва да поддържа регистри на империята. В допълнение към законите относно семейството, храната и армията, Чингис хан постановява религиозна свобода и подкрепя вътрешната и международната търговия. Освобождава бедните и свещениците от данъци. Така мюсюлманите, будистите и християните от Манджурия, Северен Китай, Индия и Иран се присъединяват към силите на Чингис хан преди завоеванията му. Той също насърчава грамотността и приема уйгурската азбука, която впоследствие ще се превърне в уйгурско-монголската азбука.
Чингис хан бързо влиза в конфликт с династията Дзин и Западна Ся в Северен Китай. На запад, вследствие на провокацията на Хорезъм, той се разпростира в Централна Азия като унищожава Трансоксиана и Източен Иран, след което осъществява набези през 1223 по Киевската Рус и Кавказ, обаче след това е победен през същата година от техния съюзник Габдула Челбир, владетелят на Волжка България в битката при завоя на Самара, или Овнешката битка.
Преди смъртта си Чингис хан разпределя империята между синовете и роднините си, като така прави Монголската империя обща собственост на цялото имперско семейство, което заедно с аристокрацията представлява господарската класа.
Разцвет на империята
Когато Чингис хан умира през 1227 година, Монголската империя достига от Тихия океан до Каспийско море – два пъти по-голяма от някогашните Римска империя и Арабски халифат. Въпреки това империята достига най-голямото си териториално разширение при неговите непосредствени наследници. Чингис хан изненадващо определя за свой наследник третия си син Угедей, който през 1229 година е избран от курултая за велик хан.
Сред първите стъпки на Угедей е изпращането на войски, които да подчинят Волжка България, башкирите и останалите народи, в подвластните на куманите степи на запад. На изток армията на Угедей възстановява монголската власт в Манджурия, разгромявайки водните татари и краткотрайното царство на Пусиен Уанну. През 1230 година Угедей хан лично повежда армията срещу династията Дзин в Китай и през 1232 година опитният военачалник Субетей превзема тяхната столица Кайфън.
През 1234 година три армии, командвани от синовете на великия хан Кочу и Котен и от тангутския военачалник Чаган, навлизат и в Южен Китай, където със съдействието на династията Сун унищожават последните сили на Дзин. Междувременно на запад военачалникът Чормаган подчинява Хорезъм, а зависимите от него държавици в Южен Иран сами приемат властта на монголците. На изток са предприети няколко похода в Корея, но опитите на Угедей хан да подчини полуострова не постигат успех. Владетелят на Корьо Кочонг първоначално се подчинява на монголците, но след това избива пратениците на великия хан и премества столицата си на труднодостъпния остров Кангхуа. По това време Угедей хан установява столицата на разрастващата се империя в Каракорум.
През втората половина на 30-те години монголските армии в Южен Китай се обръщат срещу династията Сун, достигайки до река Яндзъ и Съчуан, но не се укрепяват в тази територия. След смъртта на сина на Угедей Кочу монголците се изтеглят от Южен Китай. Малко по-късно неговият брат Котен напада Тибет.
В Източна Европа Бату хан, внук на Чингис хан и син на Джучи, който е първия син Чингис хан, завладява Волжка България и подчинява куманите, башкирите, мордовците и чувашите. През 1237 година монголците достигат до първото руско княжество по пътя си, Рязанското, като след тридневна обсада превземат Рязан и избиват жителите му. В началото на следващата година те разгромяват великия княз на Владимир-Суздал Юрий II в битката при река Сит, след което унищожават Алания северно от Кавказ. До 1240 година княжествата на някогашната Киевска Рус приемат властта на монголците, а съвместните действия на Бату хан от север и Чормаган от юг подчиняват и Грузия. Въпреки военните успехи, напрежението между потомците на Чингис хан се засилва. Отношенията на Бату хан с най-големия син на Угедей Гуюк и с любимия внук на Чингис хан Бури стават все по-лоши, макар че се държат под контрол от властта на Угедей.
По това време монголците достигат до Индия, като временно отнемат от Делхийския султанат Уч, Лахор и Мултан и навлизат в Кашмир, но не след дълго са отблъснати. На изток Угедей сключва мир и установява съюзни отношения с Корьо, скрепени с династични бракове.
Настъплението в Европа продължава с походи в Полша, Унгария и Трансилвания. През 1241 година коалиция от европейски държави не успява да нанесе поражение на едно монголско подразделение в битката при Легница и инициативата остава у монголците, които успешно разграбват голяма част от Централна Европа. В края на годината вестите за смъртта на Угедей хан достигат до Европа и Бату хан прекратява похода си заминавайки на изток, където трябва да участва в курултая за избор на нов велик хан.
Мунке хан Когато майката на Мунке хан хан организира втори курултай на 1 юли 1251 г., събраната тълпа провъзгласява Мунке за велик хан на Монголската империя. Това маркира голяма промяна на ръководството в империята, прехвърляйки властта от наследниците на Угедей хан към наследниците на Толуй хан. Това решение е признато от малцина от рода на Угедей и Ширемун, внук на Угедей, започва да търси начин да свали от престола Мунке.Morgan. The Mongols. с. 103 – 04.
Ширемун се придвижва със собствена войска към номадския дворец на императора с план за въоръжено нападение, но Мунке е предупреден за плана от соколаря си. Мунке нарежда разследване на заговора, което води до поредица от големи съдебни процеси сред империята. Много членове на монголския елит са намерени за виновни и екзекутирани, като оценките за броя им достигат до 300 души, макар принцовете от кралската линия на Чингис често да са изпращани в изгнание, а не убивани.
Мунке конфискува именията на фамилиите на Угедей и Чагатай и споделя западната част от империята със съюзника си Бату. След кървавата чистка Мунке нарежда обща амнистия за затворници, но малко след това властта на ханския трон остава твърдо в наследниците на Толуй.
Административни реформи Мунке е сериозен човек, който следва законите на предците си и се въздържа от алкохола. Той е толерантен към външните религии и стилове на изкуството, което води до изграждането на чуждестранни търговски квартали, будистки манастири, джамии и християнски църкви в монголската столица. Докато строителните проекти продължава, Каракорум се краси от китайска, европейска и персийска архитектура.