Полуостровът е част от сушата, която е вдадена навътре във воден басейн – океан, море, залив или езеро.Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 246 ISBN 978-954-18-0547-3 Това е условно понятие. Полуостровите са определени от географите и не всяка суша, която отговаря на определението, се счита за полуостров. По големина могат да са огромни (такива, които определят формите на континентите), както и съвсем малки. Брегова линия с много полуострови се нарича разчленена, а тази, която няма такива, е права или неутрална.
Връзка със сушата Връзката със сушата е най-деликатният въпрос, когато се говори за полуостров. Тя може да бъде широка (дори по-широка от самия полуостров, както е при Индостан) или много тясна (Пелопонес, Малакски полуостров, Гоахира). Тесните връзки се наричат провлаци.
Теоретично се приема, че граница между полуострова и континента е правата линия, която свързва най-дълбоките части на ограждащите го водни басейни. Този принцип обаче не може да се приложи навсякъде. В други случаи тя минава през най-тясната част на провлака. Има и трети начин за определянето ѝ и той е най-научно издържан – когато за такава се приема линия, която е обособена от самата природа. В това отношение пример е Балканският полуостров. През повечето време неговата граница минава по реките Дунав, Сава и Соча.Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 192 Границата на Пиренейския полуостров върви по вододелното било на Пиренеите, което не е права линия.
Произход Според произхода има две групи полуострови:
образувани поради отдръпването или издигането на нивото на световния океан – те са тектонски и геоложки свързани със сушата и представляват нейно логично продължение (тук са най-големите полуострови на Земята). образувани под въздействието на екзогенни процеси (най-вече акумулация) – натрупване на пясък от вълните създава форми като коса и томболо.Пенин, Физическа география..., с. 246
Изключение и от двете групи са тези полуострови, които са създадени от тектонските процеси, но не са геоложки свързани с континента, на който принадлежат. Това са Арабският полуостров и Индостан – части от някогашния палеоконтинент Гондвана, но откъснати от съвременна Африка и станали част от Азия.
Характеристики За разлика от островите, чиято площ може да се изчисли с голяма точност, при полуостровите не е така. Причината е в условната граница. Въпреки това хората имат нужда да знаят това, за да определят например кой е най-големият полуостров на Земята. Без съмнение това е Арабският полуостров (въпреки че площта му се изчислява различно).
Полуостровите имат също ширина и дълбочина. Ширината се определя от разстоянието между брегове в най-широката му част. Дълбочина е разстоянието от границата с континента до най-отдалечената точка навътре във водния басейн. Колкото са по-дълбоки, отколкото широки, толкова полуостровите са по-добре изявени.
Най-големи полуострови (по World Atlas)15 Largest Peninsulas In The World, Worldatls.com ПолуостровПлощ (в кв. км)Арабски3 237 000Индостан2 072 000Индокитай1 938 000Сомалийски1 883 000Аляска1 500 000Лабрадор1 400 000Скандинавски750 000Балкански667 000Пиренейски582 000Корейски221 000Флорида170 300
По-известни полуострови Азиатски полуострови Арабски полуостров (най-големия полуостров в света) Камчатка Индостан Корейски полуостров Индокитай Чукотка Таймир
Европейски полуострови В Европа най-големите полуострови са: Балканският полуостров, Апенинският полуостров, Пиренейският полуостров Скандинавският полуостров.
Северноамерикански полуострови Долна Калифорния, Мексико Лабрадор, Канада Санфранцискански полуостров, САЩ Юкатан, Мексико
Бележки
Категория:Форми на релефа Категория:Физикогеографски термини