13 април е 103-тият ден в годината според григорианския календар (104-ти през високосна). Остават 262 дни до края на годината.

Събития 1059 г. – Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи. 1204 г. – Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни. 1598 г. – Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските хугеноти. 1771 г. – Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение. 1814 г. – Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст. 1829 г. – Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците. 1835 г. – В Търново са обесени водачите на Велчовата завера. 1848 г. – Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство. 1849 г. – Унгария е обявена за република. 1871 г. – Двете епархии – Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия. 1886 г. – Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество „Червен кръст“. 1919 г. – Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май същата година. 1924 г. – Основан е ФК АЕК Атина. 1925 г. – Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак 1934 г. – Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин. 1940 г. – Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери. 1941 г. – Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви. 1941 г. – Втора световна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г. 1941 г. – Втора световна война: В хода на операция Ауфмарш 25, 11-а танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд фон Клайст влиза на парад в Белград, като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта. 1945 г. – Втора световна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници. 1945 г. – Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС. 1960 г. – В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.

1962 г. – В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен. 1963 г. – Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар. 1967 г. – Rolling Stones изнасят първия си концерт зад Желязната завеса – във Варшава. 1970 г. – На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба. 1987 г. – Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г. 1990 г. – СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г. 1997 г. – Стадион Лазур (тогава като стадион „Нефтохимик“) е официално открит след реконструкция с мача Нефтохимик – Левски (5:1). 2001 г. – В Египет са открити 20 позлатени мумии. 2005 г. – Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година. 2009 г. – Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. „Универсиада“

Родени

1519 г. – Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.) 1570 г. – Гай Фокс, английски военен деец († 1606 г.) 1593 г. – Томас Страфорд, английски политик († 1641 г.) 1732 г. – Фредерик Норт, британски премиер († 1792 г.) 1743 г. – Томас Джеферсън, трети президент на САЩ († 1826 г.) 1771 г. – Ричард Тревитик, английски механик († 1833 г.) 1784 г. – Фридрих фон Врангел, пруски генерал († 1877 г.) 1848 г. – Оскар Ленц, немски изследовател на Африка († 1925 г.) 1849 г. – Степан Макаров, руски офицер († 1904 г.) 1859 г. – Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.) 1859 г. – Хенри Туреман Алън, американски изследовател († 1930 г.) 1860 г. – Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.) 1883 г. – Александър Василевич Александров, руски композитор († 1946 г.) 1883 г. – Демян Бедни, руски писател († 1945 г.) 1885 г. – Дьорд Лукач, унгарски философ († 1971 г.) 1889 г. – Оскар Фонтана, австрийски писател († 1969 г.) 1891 г. – Иван Горанов, български политик († 1945 г.) 1896 г. – Никола Гешев, български полицай († 1984 г.) 1899 г. – Стефан Гъдуларов, български актьор († 1969 г.) 1906 г. – Антон Панов, македонски писател († 1968 г.) 1906 г. – Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1989 г.) 1908 г. – Георги Белев, български певец († 1966 г.) 1915 г. – Щефан Хермлин, немски писател († 1997 г.) 1922 г. – Джон Брейн, английски писател († 1986 г.) 1922 г. – Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.) 1923 г. – Виктор Данченко, български актьор († 1979 г.) 1927 г. – Морис Роне, френски режисьор и актьор († 1983 г.) 1931 г. – Дан Гърни, американски пилот от Формула 1 († 2018 г.) 1931 г. – Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.) 1931 г. – Никон Агатополски, български духовник († 2002 г.) 1937 г. – Едуард Фокс, английски актьор 1939 г. – Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1940 г. – Макс Моузли, президент на ФИА († 2021 г.) 1943 г. – Милен Пенев, български актьор († 1991 г.) 1944 г. – Ханс Кристоф Бух, немски писател 1948 г. – Драго Янчар, словенски писател 1949 г. – Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист († 2011 г.) 1955 г. – Сафет Сушич, босненски футболист 1955 г. – Ирина Хакамада, руска политическа деятелка 1958 г. – Георги Димитров, български социолог 1963 г. – Гари Каспаров, руски гросмайстор 1964 г. – Маргарита Генчева, български юрист и политик 1972 г. – Гурбан Гурбанов, азербайджански футболист и треньор 1973 г. – Андрей Цеков, български политик и юрист 1973 г. – Килиан Албрехт, австрийско-български скиор 1973 г. – Сергей Шнуров, руски рок музиканг, група Ленинград 1973 г. – Добрина Чешмеджиева, българска журналистка, телевизионна водеща 1974 г. – Аугусто Поросо, еквадорски футболист 1974 г. – Константин Сакаев, руски шахматист 1979 г. – Велизар Димитров, български футболист 1987 г. – Димитър Везалов, български футболист

Починали

799 г. – Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.) 814 г. – Хан Крум, български монарх (* 755 г.) 1093 г. – Всеволод I, велик княз на Киевска Рус (* 1030 г.) 1377 г. – Гийом дьо Машо, френски поет (* 1300 г.) 1538 г. – Елена Глинская, руска велика княгиня (* 1508 г.) 1592 г. – Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор (* 1511 г.) 1695 г. – Жан дьо Лафонтен, френски писател (* 1621 г.) 1794 г. – Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.) 1827 г. – Хю Клапертън, британски изследовател (* 1788 г.) 1853 г. – Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.) 1868 г. – Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.) 1871 г. – Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.) 1894 г. – Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.) 1902 г. – Христо Максимов, български писател (* 1867 г.) 1903 г. – Мориц Лацарус, германски философ (* 1824 г.) 1904 г. – Степан Макаров, руски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.) 1918 г. – Лавър Корнилов, руски генерал (* 1870 г.) 1921 г. – Миленко Балкански, български генерал (* 1868 г.) 1927 г. – Иван Куюмджиев, български революционер (* 1870 г.) 1937 г. – Иля Илф, руски писател (* 1897 г.) 1942 г. – Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.) 1944 г. – Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.) 1945 г. – Ернст Касирер, германски философ (* 1874 г.) 1975 г. – Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.) 1977 г. – Александър Родимцев, руски генерал (* 1918 г.) 1982 г. – Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.) 1985 г. – Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.) 1992 г. – Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.) 1999 г. – Вили Щоф, германски политик (* 1914 г.) 2006 г. – Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.) 2007 г. – Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.) 2008 г. – Джон Уилър, американски физик-теоретик (* 1911 г.) 2012 г. – Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България (* 1926 г.) 2015 г. – Гюнтер Грас, германски писател, поет, драматург и публицист, носител на Нобелова награда за литература от 1999 г. (* 1927 г.)

Празници  – Ден на независимостта на Сицилия  – Нова година по камбоджанския календар и Пенджаб – Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)  – Празник Сонгкран – тайландската Нова година

413