Яков (Янко) Кузманов Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Зограф Роден е в 1879 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на зографа и резбар Кузман Макриев от големия зографски род Фръчковци. Около десетгодишен отива с баща си във Варна, където учи от трето отделение до втори клас. Около 14-годишен започва да рисува с баща си из Варненско и му помага до смъртта му в 1899 година. В 1895 година Кузман Макриев рисува със синовете си Макрий Кузманов, Янко Кузманов и племенника си Овентий Исачев апостолските икони за църквата „Свети Георги“ и икони за „Света Богородица“ в Горна Оряховица. В периода 1893 – 1897 година те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.
След смъртта на Кузман Макриев в 1899 година, Янко Кузманов работи с Епифаний Христов, Апостол Христов и Георги Исачев. Яков Кузманов рисува още в Русе, Силистра, Варна, Калофер, Пазарджик, Ловеч, Плевен, София, Търново, Стара Загора.
Яков Кузманов работи и в Румъния, особено в Кюстенджа, както и в Урошевац и Призрен. От 1932 до 1936 година Кузманов изписва и живописта в храма „Свети Урош“ в Урошевац. Негови и на Виктория Пузанова са и иконостасните икони в църквата. Работи още в църкви в Щип, Кочани, Струга, Гостивар, Ростуше, Кичево, Скопие и други места.
Забележително негово дело е църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Галичник, която изписва цялостно със стенописи, прави иконостаса и рисува икони. Заедно с Лазар Личеноски открива художествено училище в Скопие.
Революционер В 1902 година се присъединява към ВМОРО. В 1903 година от България за Галичко тръгва четата на Тале Кръстев Церговски, а Кузманов – избран за началник на Галичкия революционен район, навлиза в Македония легално. Грижи се за снабдяването с оръжие от Албания.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на братовчед си Тале Кръстев. Участва в голямото еднодневно сражение в местността Ядово с гарнизона от Жировница. В сражението османците понасят големи загуби, но е тежко ранен и войводата Тале Кръстев, който е отнесен във Фръчковата къща в Галичник за лекуване. Начело на четата застават Деян и Янко Кузманов, които нападат разположената на бивак османска войска, който отстъпва с неколцина ранени в местността Царевец. Тук четата води с войската ново петчасово сражение, след което войската отстъпва в местността Смрека. Четата отново напада през нощта и войската отстъпва към Кичево. На 26 юли при Душегубица водят ново сражение с войската, която тръгва към прохода Яма, чакайки подкреплението от Дебър. Въстаническите чети успяват първи да заемат прстратегическия проход Яма, като четата на Деян и Янко Кузманов заема едната му страна, тази на Янаки Янев другата, а трета чета се установява в Душегубица на входа на пролома. Войската срещу тях се разделя на два отряда. След седемчасово тежко сражение войската се оттегля към Кичево, като четите непрекъснато я обстрелват. Така Горна и Долна Копачка остават изцяло в ръцете на въстаниците до решението за край на въстанието и разпускане на четите.
След въстанието Янко Кузманов е заловен, съден и лежи в затвора. Амнистиран е след Младотурската революция от 1908 година.
На 24 февруари 1946 година, като жител на Скопие, подава молба за югославска илинденска пенсия. Молбата му е отхвърлена и на 5 февруари 1948 година подава нова молба, която отново е отхвърлена. На 12 март 1950 година подава трета молба, на която първоначално е написано „Одбиен“, а след това „1000“ [динара].
Янко Кузманов умира в 1952 година.
Родословие
Бележки
Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Галичник Категория:Фръчкови Категория:Български имигранти от Македония във Варна Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили югославска илинденска пенсия Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония