Индустриалната революция (също промишлена революция) е периодът на преход от предимно аграрна икономика към индустриално производство, в резултат на което аграрното общество става индустриално. Тя обхваща втората половина на 18 век и началото на 19 век . Характерни черти на прехода са стремителният ръст на производителните сили на базата на крупна машинна индустрия и утвърждаването на капитализма като господстваща икономическа система в световен план.

Промишлената революция е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото. Тя е съпроводена от рязко повишаване на производителността на труда, бърза урбанизация, начало на икономически ръст, исторически бързо увеличение на жизнения статус на населението. Промишлената революция позволява само за 3 – 5 поколения да се премине от аграрно общество към съвременната градска цивилизация.

Ефектът от Индустриалната революция се разпростира от Великобритания към Западна Европа и Северна Америка, като в крайна сметка засяга целия свят. Нейното въздействие върху обществото е толкова значимо, че тя често е сравнявана с Неолитната революция, при която човечеството създава земеделието и изоставя номадския начин на живот.

История на термина Най-ранната употреба на термина „индустриална революция“ изглежда е в писмо от 6 юли 1799 г. на френския дипломат Луи-Гийом Ото, в което той отбелязва, че индустриалната революция вече е започнала в неговата страна.Crouzet – стр. 45 Реймънд Уилямс пише следното за „индустрия“през 1975 г.:Идеята за нов обществен ред въз основа на огромната индустриална промяна е съвсем ясна за Саутей и Оуен между 1811 и 1818 г. Тя се използва още от времето на Блейк в началото на 90-те години на XVIII век и на Уърдзуърт към края на века.Keywords: A Vocabulary of Culture and Society „The idea of a new social order based on major industrial change was clear in Southey and Owen, between 1811 and 1818, and was implicit as early as Blake in the early 1790s and Wordsworth at the turn of the century.“

Терминът „индустриална революция“ се използва все по-често към края на 30-те години на XIX век. В своята книга от 1844 г. „Положението на работническата класа в Англия“ () Фридрих Енгелс говори за „индустриална революция – революция, която в същото време промени и цялото гражданско общество“. Разпространението на термина в голяма степен се дължи и на Арнолд Тойнби, чиито лекции от 1881 г. са посветени на нейната история.Hudson – стр. 11 Според него светът след нея е променен:Богатството на нациите и парната машина ... разрушиха стария свят и построиха нов“.Lectures on the Industrial Revolution In England: Public Addresses, Notes and Other Fragments, together with a Short Memoir by B. Jowett, London, Rivington's (1884); Whitefish, Montana: Kessinger Publishing (pb 2004). .

Причини Причините за Индустриалната революция са сложни и остават полемични. Някои историци вярват, че революцията се заражда поради социалните и индустриални промени, настъпили в края на феодализма във Великобритания след Английската гражданска война от XVII век. Контролът на националните граници става все по-ефективен, разпространението на болести намалява, което от своя страна предотвратява епидемиите, познати отпреди. BBC – Чума в Британия на Тюдорите и Стюартите, посетен 13.11.2008 г. Процентът на децата, които не умират през първите си няколко години, се повишава драстично, водейки до повече работна ръка. Движението, наречено Ограждане () и британската земеделска революция правят производството на храна по-ефективно и изискващо по-малко труд, а това създава излишък от работници в земеделието и ги кара да се пренасочат към новите фабрики в големите градове.Корените на Индустриалната революция в Англия Колониалната експанзия от XVII век, развитието на международна търговия, създаването на финансови пазари и натрупването на капитали също се считат за фактори за Индустриалната революция. Основен фактор е и Научната революция от XVII век.

До 80-те години на 20 век е широко разпространено виждането на историците, че в основата на Индустриалната революция е технологичният подем и че ключово място играе изобретяването и развитието на парната машина.Hudson – The Industrial Revolution По-скорошни изследвания обаче променят традиционното тълкуване на Индустриалната революция, свързано с търсенето и предлагането.Fullerton – стр. 108 – 125 Луис Мъмфорд предлага тезата, че Индустриалната революция се корени още в Ранното средновековие, което е значително по-ранно от всички останали предположения.Lewis Mumford – Technics and Civilization Той обяснява, че „първообразът на индустриалната ера са печатната преса и часовникът“. Мъмфорд също изтъква, че монашеското чувство за ред в пространството и времето, илюстрирано с разполагането на църква с камбанария в центъра на средновековните градове и отбелязване на равни интервали от време с камбаната, е може би предвестник на парния двигател като по-късна физическа проява на нуждата за синхронизация.

Наличието на голям вътрешен пазар се смята за важен фактор за Индустриалната революция, като частично обяснява защо тя се появява първо във Великобритания. В други държави като Франция пазарите са разделени по отделните региони, което е съпроводено с данъци и митнически тарифи за продажба между регионите.Deane – The First Industrial Revolution Вътрешните тарифи в Англия са премахнати от Хенри VIII, а в Русия оцеляват до 1753 г., във Франция до 1789 г. и в Испания до 1839 г.

Допълнителен фактор в Англия е системата на ограничен монопол на изобретателите чрез издаване на патент от правителството (Постановление за монополите от 1623). Ефектите от патента – и добри, и лоши, върху развитието на индустриализацията ясно се виждат в историята на парния двигател. В замяна на публично откриване на същността на изобретението, системата на патентите награждава изобретателя (в случая Джеймс Уат), като му позволява да наложи монопол над произвеждането на първите парни двигатели. По този начин едновременно се награждава изобретателя и се ускоряват темповете на технологичното развитие. Монополът обаче носи със себе си и своята неефикасност, която може да неутрализира или дори да превиши изгодните последици от публичното представяне на изобретението и награждаването на изобретателя.Eric Schiff – Industrialisation without national patents: the Netherlands, 1869 – 1912; Switzerland, 1850 – 1907 Монополът на Уат може да е попречил на други изобретатели като Ричард Тревитик, Уилям Мърдок или Джонатан Хорнблоуър да представят своите подобрени парни двигатели, което от своя страна забавя революцията с около 16 години.Michele Boldrin and David K. Levine – глава 1, стр. 15

История

През 17 век Англия започва да догонва световния лидер Нидерландия по темп на ръст на манифактури, а по-късно и в световната търговия и колониалната икономика. Към средата на 18 век Англия става водещата капиталистическа страна. По ниво на икономическо развитие, тя превъзхожда останалите европейски страни, разполагайки с всички необходими предпоставки за преминаване на нова степен на обществено-икономическото развитие – мащабното машинно производство.

Индустриалната революция започва в Англия в последната третина на 18 век, а в първата половина на 19 век приема всеобщ характер, обхващайки и другите страни от Европа и Америка. В световната история Индустриалната революция се свърза с изобретяването на парния двигател и въвеждането на задвижвани с пара машини, главно в текстилната промишленост.

Само по себе си, подобно изобретение едва ли би довело до нещо значимо (необходимите технически решения са били известни и по-рано), но в този период английското общество е подготвено за използването на нововъведения в широки мащаби. Това е свързано с факта, че Англия по това време преминава от статичното традиционно общество към общество с развити пазарни отношения и активна предприемаческа класа. Освен това Англия разполага с достатъчни финансови ресурси (тя е световният лидер по търговия и колониални владения), възпитано в традициите на протестантската трудова етика население и либерална политическа система, в която държавата не потиска икономическата активност.

Технически нововъведения

Успехът на индустриалната революция се основава на няколко изобретения, появили се към края на 18 век: Текстилна промишленост – Памукът става все по-популярен, но търсенето изпреварва предлагането. Преденето на нишки от памук става по-производително с предачната машина, изобретена от Джеймс Харгрийвс и усъвършенствувана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън. Впоследствие сходни технологии се прилагат и за предене на нишки от вълна и лен.

Въз основа на предачната машина и механизирания тъкачен стан на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или водни колела. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години – 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700 – 800 души. Всемирная история. Энциклопедия. Том 5. Глава XX. Англия в XVIII в. Начало промышленного переворота

Парна машина – Изобретена от Джеймс Уат и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга.

Металургия – В черната металургия на смяна на дървените въглища идва коксът, който по-рано се е използвал при производството на олово и мед. Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун () в доменни пещи, но и за получаване на мек, ковък чугун (), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи, в които излишният въглерод се изгаря с помощта на кис­лород (процес, изобретен от Хенри Корт през 1783 – 84 г.).

Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 век в Англия с думата инженер () се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми.Пантев, с. 273 Един от най-талантливите сред тях е Джеймс Уат, друг е Джордж Стивънсън, който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. Ричард Тревитик също е роден в миньорско семейство.

Освен наличието на изобретения и изобретатели, в Англия не липсват и капитали. Има много индивидуални състояния, натрупани от морското превъзходство на британския флот, от търговията с колониите, от развитието на застрахователното и банковото дело, последвало Великите географски открития. Към 1800 г. Лондон е най-големият търговски и финансов център в света и средоточие на банки, богати търговски дружества, морски компании, собственици на земя и манифактуристи. Така новите предприятия имат възможност да се осигуряват финансово. Джеймс Уат например става съдружник с богатия манифактурист Матю Болтън и в периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини за фабрики, преработващи вълна. Всемирная история. Энциклопедия. Том 5. Глава XXVI. Техника и естествознание в Европе во второй половине XVII и в XVIII вю

Развитие на индустрията Производство на текстил В началото на 18 век английската текстилна манифактура обработва предимно вълна, като производителите са индивидуални занаятчии, които предат и тъкат на ръка в собствените си работилници. За по-фини тъкани се използват лен и памук, но обработката им е трудна поради необходимостта от предварителна обработка на материала и те са само малка част от произведените платове. С разрастването на задморските колонии вносът на памук от Индия и Америка става все по-евтин и рентабилен. Необходимостта от обработка на големи количества памук обаче изисква нововъведения и те не закъсняват.