Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 28 ноември/10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
Предистория На 15 юни 1877 г. Действащата руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили, турското командване заповядва на Осман паша, командир на Видинския армейски корпус, да се насочи флангово към район Никопол-Плевен-Ловеч. При марша към Никопол към армията му се присъединяват местни гарнизони и корпусът нараства до 13 000 офицери и войници. На 4 юли Западният руски отряд превзема Никопол и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен-Ловеч. На 6 юли турските войски нощуват в село Долна Митрополия, а на 7 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно, пристигат и първите руски части.
Ход на военните действия Първа атака
Веднага след падането на Никопол руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а пехотна дивизия от 19-и армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Докато попълват запасите и превързват ранените си, русите се забавят. Така те пристигат пред Плевен едва на 7 юли и започват да обстрелват турските позиции, без да предприемат фронтална атака. Сутринта на 8 юли атакуват с 3 пехотни полка, Кавказката казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване едва 8600 руси офицери и войници са изправени пред 15 000 турски офицери и войници, при това заели удобни защитни позиции. Генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Първата атака на Плевен струва на русите загуби в убити и ранени – 75 офицери и 2326 войници. Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени офицери и войници.
За основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военното майсторство на Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.
Втора атака
През следващите десет дни и двете страни получават съществени подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 офицери и войници и така нарастват до 35 000 офицери и войници. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 офицери и войници, организирани в 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия, като формират Западната турска армия. Видно е, че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройно превъзходство в артилерията. То обаче се оказва недостатъчно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения със скорострелни и далекобойни оръдия. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията си на първа бойна линия, поради което те се оказват неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски.
На 18 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува повторно Плевен. Той не вярва в крайния успех, понеже изчислява погрешно противниковите сили на 50 – 60 000 офицери и войници, при това на защитни позиции. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички руски атаки и си възвръщат изгубените позиции.
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за руските части. Загубите са изчислени в убити и ранени на 168 офицери и 7167 войници. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени офицери и войници.
Битка при Пелишат–Згалево
На 19 август деветнадесет османски табора излизат от Плевен и атакуват руските части в района Пелишат – Згалево. След ожесточени боеве за редута при село Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен.
Руските загуби възлизат на 1000 убити и ранени офицери и войници, а турските – 1350 убити и ранени офицери и войници. Атаката е планирана да съвпадне с празника Рамазан, а евентуалната победа да бъде в негова чест.
Трета атака
Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август и 1 септември 1877 г. Участие вземат 75 500 офицери и войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия с командир генерал-лейтенант Павел Зотов. Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 офицери и войници, 1500 кавалеристи и 70 оръдия. Третата атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Същият ден Осман паша с 12 табора, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия османски отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.
На 26 август започва усилена артилерийската подготовка за предстоящата атака. Решителният щурм е предвиден за 30 август, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристигат император Александър II, румънският крал Карол I и Великият княз Николай Николаевич.
Започват ожесточени боеве при Гривишките редути, височините при село Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. След много трудното превземане на Кованлък на 30 август генерал-лейтенант Михаил Скобелев назначава за комендант на редута капитан Фьодор Горталов и го помолва да не го отстъпва на турците. Офицерът дава честна дума и я отстоява с живота си въпреки възможността да изпълни заповедта за оттегляне. На 31 август при отбраната на редута „Кованлък“ в 6-ата контраатака на противника капитан Фьодор Горталов загива в боя, разкъсан от щиковете на турците. На 1 септември атаките по всички сектори са прекратени.
Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са едва 3000 убити и ранени офицери и войници. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване.
Боеве при Гривишките редути
След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут № 1 (Канлътабия). Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 (Баштабия). Атаката е отбита. Втори път е проведена без успех на 7 октомври.
Румънските загуби са 929 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са неизвестни.
Развитие на турската укрепителна система при Плевен Турската отбранителна система при Плевен преминава през няколко етапа, които са продиктувани от действията на руските войски: Преди първата атака – пристига с армията си Осман паша, няма време и възможност за изграждане на земни укрепления и не разполага с такива. Разбрал за падането на Никопол и за придвижването на русите към Плевен, пашата бърза да заеме пръв града, като ги изпреварва с няколко часа. Десет дни по-рано пристигналият Атуф паша е изградил няколко позиции за оръдия и окопи за пехота по билото на Янък баир и зад с. Гривица. След първата атака – Осман паша знае, че ще последва втора атака от същата посока и се подготвя трескаво за нея. Увеличава значително войските си и изгражда множество редути главно на север и изток от Плевен. На юг е построен само редута Исса ага. След втората атака – Ловеч е превзет от русите и Осман паша знае, че може да бъде атакуван успешно от юг. Изгражда в тази посока няколко укрепления. На изток от града също са построени нови, а някои съществуващи са подобрени. След третата атака – става ясно, че слабото място в отбраната е от юг, където генерал-лейтенант Михаил Скобелев успешно се вклинява с войските си. За целта там са изградени нови три укрепления. След падането на Горни Дъбник и Телиш – Осман паша разбира, че вече е напълно обкръжен и започва изграждането на няколко укрепления и на запад от Плевен.
Наименование№Местонахождениедопълнителни данниукрепления преди първата атакаокопи и траншеипо билото на Янък баир и селоГривицаукрепления след първата атакаСюлейман паша табия 1wikimapia.org№ 10.6 км северозападно от село Опанец, местност Стойчово бранищеОпански редут № 1Сюлейман паша табия 2wikimapia.org№ 20.5 км северозападно от село Опанец, местност Белия брягОпанска редут № 2Топ табияwikimapia.org№ 30.9 км югоизточно от село БуковлъкСюлейман паша табияwikimapia.org№ 41.0 км югоизточно от село БуковлъкХайри бей табияwikimapia.org№ 52.0 км североизточно от Плевен, местност БъчватаСадък паша табияwikimapia.org№ 63.0 км североизточно от Плевен, местност БъчватаБаш табияwikimapia.org№ 73.0 км северозападно от село Гривица, местност Гладно бърдоГривишки редут № 2Абдул Керим табияwikimapia.org№ 82.5 км северозападно от село Гривица, местност ДетковицаГривишки редут № 1Баш табияwikimapia.org№ 9в кв. „Дружба 4“ на Плевен, бл. 412 – 414, местност Низамски връхщаб на Осман пашаИхтият табияwikimapia.org№ 10в кв „Дружба 4“ на ПлевенАтуф паша табияwikimapia.org№ 11до кв. „Дружба 2“ на Плевендо телевизионната кулаАраб табияwikimapia.org№ 12кв. „Дружба 2“ на Плевен, ул. Трите бораЧорум табияwikimapia.org№ 132.5 км източно от Плевен, местност Дюлюмсюза2 оръдияИбрахим бей табияwikimapia.org№ 143.0 км източно от Плевен, местност Чаирав начален стадийТоп табияwikimapia.org№ 15в кв. „Дружба 4“ на Плевен6 оръдияОмер бей табияwikimapia.org№ 162.0 км югоизточно от Плевен, местност Стражатаукрепления след втората атакаИсса агаwikimapia.org№ 181.0 км югозападно от Плевен, Скобелев паркРеджи бей табияКованлък табияwikimapia.org№ 191.5 км югозападно от Плевен, Скобелев паркАбдул бей табияБалък баш табияwikimapia.org№ 202.0 югозападно от Плевен, местност Средните лозяБааглар баши табияАбдалах бей табияwikimapia.org№ 213.0 км югозападно от Плевен, местност КомудараМилас табияТальят бей табияwikimapia.org№ 223.0 км югозападно от Плевен, местност КомудараТелата табияЮнуз бей табияwikimapia.org№ 230.7 км северно от село КъшинЮнус бей табияукрепления след третата атакаНиш табияwikimapia.org0.8 км източно от село КъшинГази Осман табияwikimapia.org1.9 км източно от село КъшинХаджи ОсманАли паша табияwikimapia.org2.5 км североизточно от село КъшинХаджи Али бейукрепления през последните дниАйдън табияwikimapia.org2.9 км северозападно от село Къшинспомагателно – муавинХилми ефенди табияwikimapia.org2.9 км северозападно от село КъшинПертев бей табияwikimapia.org2.0 км източно от село Дисевица„Рижия“ редутТире болу табияwikimapia.org№ 301.7 км североизточно от село ДисевицаВели бей табияwikimapia.org4.0 км западно от Плевен, местност Ицово бранищеместност „Калето“Саид бей табияwikimapia.org№ 311.4 км източно от село ЯсенТоп табияwikimapia.org№ 322.2 км североизточно от село Ясенпри моста на река Вит
Блокада на Плевен Действия на руската армия Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм на Плевен. По всичко изглежда, че от изхода на битката зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от обсадата на Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява „...четвърти щурм на Плевен няма да има“.